Георги Константинов: Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

Продължават да спорят дали, като замества човешкия труд с този на роботите, РР унищожава работните места, макар това да е напълно излишно. След като изложим разнообразните факти и данни от всички области на икономиката, науката и изкуствата, ще разгледаме и някои „спорни“ мнения по въпроса на специалисти по изкуствения интелект, на учени и на професори по мениджмънт. Мнозина от тях и цялата тайфа от „експерти“ в сферата на роботиката и социалните последици от нея доскоро твърдяха, че жертви на автоматизацията ще станат само фабрично-заводските работници, докато свръхраздутата и неопределена „класа“ от работещи в „услугите“, можела да бъде спокойна за бъдещето си. Фактите и статистиките обаче са упорито нещо и – както ще видим в следващите страници – опровергават и най-скромния „оптимизъм“.

В малко по-далечното близко минало телекомуникациите бяха невъзможни без участието на оператори (телефонистки). Тогава тази професия беше уважавана и доходна – работещите я, с или без основания, се причисляваха от казионните статистици към долния слой на „средната класа“. Днес техните функции са напълно поети от компютъризираните телефонни централи. Тенденцията не стихва и при все по-силно автоматизиращите се телекомуникационни оператори – един от наследниците на американския телефонен монополист AT&T – Verizon – е съкратил през последните пет години броя на наемните работници с 1/5, като е повишил с 18% работните заплати на останалите – красноречива илюстрация на зловещия тезис за „по-малко-население и по-богато бъдеще“.

В близкото минало в различните офиси бяха необходими секретарки – днешният софтуер позволява на работодателите и началствата, ако те не са прекалено тъпи, да организират самостоятелно своя работен план. (Доколко и докога самите те ще бъдат „необходимост“, е въпрос на време.) Само през първото десетилетие на ХХI век над 1,1 млн. нови американски секретарки остават без работа. През същия период са съкратени 63% от машинописките и словослагателите и 46% от работещите в туристическите агенции.

От 7,5 млн. души, изгубили работата си в САЩ за периода от 2007 до 2012 г., повече от половината са получавали годишни заплати от 38 до 68 хиляди долара, което ги е нареждало при „средната класа“. В 17-те страни на Еврозоната са изчезнали 7,6 млн. работни места от същата категория. Някои се опитват да ни обяснят това с кризата, но не по-малко от 2/3 от работещите са били заменени и изтласкани от новите машини и софтуер. Оказва се, че в редица области машините и софтуерът вършат работата по-евтино и по-добре от хората.

В Университета на Северна Каролина роботи изместват библиотекарките и донасят от подземното хранилище поръчаните от студентите книги, които се съхраняват в метални чекмеджета и заемат само 1/9 от пространството, което им е било нужно, когато са били на полиците. С тази система университетът е „помогнал“ да се съкратят 26% от библиотекарите в САЩ (за сега).

Новите „облачни технологии“ – „виртуални изчислителни центрове“, струващи в пъти по-евтино от традиционните – създават възможност сферата на икономиката да мине без счетоводители и без част от мениджърите, като позволяват на работодателите лично да следят хода на продажбите и да „ръководят“ финансовите си дела без особени усилия. Доколко подобна „услуга“ ще бъде необходима при една друга форма на собственост, организация, управление и разпределение, е отделен въпрос!

И у нас, макар със закъснение, някои компании изнасят работата на своите отдели „информационни технологии“ (ИТ) на „аутсорсинг“ („ишлеме“), от което отново се реализират чувствителни „икономии“ – софтуерът може да повиши ефикасността, но унищожава заетостта.

В град Гари (САЩ, Индиана) общинският департамент по образование уволнява половината от шофьорите на ученически автобуси (които взимат прилични заплати), след като въвежда програма, способна да създава по-удобни маршрути на движение. Така останалите на работа (засега) 80 шофьори возят същия брой деца на училище без закъснение.

Новите технологии позволяват да се съкрати броят на работещите в един банков отдел от стандартните осем чиновници на трима: съвременните банкови машини са много по-“дружелюбни“ с клиентите и колкото по-напред отиваме, толкова по-малко сътрудници ще бъдат нужни. (Отново е отделен въпросът, доколко в едно общество на изобилие, в което пари, паразити и печалбари са елиминирани, банките ще бъдат нужни, освен като „банки“ от данни, необходими за регистриране (и планиране) на човешките потребности и удовлетворяването им.) Засега все още клиентелата предпочита онлайн-плащанията и „общуването“ с автоматите пред обичайните нашенски опашки на касите и гишетата, което ще доведе до масово изхвърляне на улицата на придаващите си ненужна важност чиновници-касиери.

За успешния експеримент на Google със самоуправляваща се кола са слушали мнозина. Вече никой не оспорва, че повсеместното внедряване на такива автомобили ще направи движението много по-безопасно. Какво обаче ще стане с водачите на камиони и таксита, и с личните шофьори на разнокалибрените босове? Само в САЩ се наброяват 3,1 млн. камионджии, 573 хиляди шофьори на автобуси, 342 хиляди на таксита и лимузини — всички тези четири милиона души ще попаднат в списъците на безработните.

Обичайно предпазливите експерти на Gartner ни уверяват, че към 2020-та година днешните технически новости ще нахлуят масово в частния сектор – можем да си представим какво ще означава това за работните места. Учени от Оксфорд считат, че 47% от днешните работни места могат да се заемат от машини през следващите 20 години. Това засяга счетоводители, юристи(!), съставители на техническа документация и много др. „престижни“ и високоплатени професии.

През последните 2 години в САЩ са създадени много малко нови работни места и заетостта на населението е най-ниските равнища от 1977 година насам, но „общото“ богатство на всички американски семейства възлиза на 77 трилиона долара, т. е., то е по-голямо от когато и да било. Като цяло, такава е ситуацията и в останалия свят: работните места стават по-малко, а богатствата – повече. Как се е получило това?

В началото на XX век гръбнак на зараждащата се американска средна класа е било фермерството. Един от всеки трима работоспособни американци е работил в селското стопанство. Днес в този отрасъл работи само 2% от американската работна сила, но създава многократно по-голяма продукция от онова време. Можем да припомним как някога тъкачите са били заменени от машините. Тенденцията е ясна: извършва се снижаване частта на непосредствения човешки труд в икономиката.

През последните 30 години участието на човека в производството и услугите по цял свят се е съкратило от 64% на 59%. В същото време, върхът на пирамидата – 1% от населението на САЩ – е увеличил своето богатство от 9% на 22% от общонационалния му обем. През 1960-те години само един от двадесет американци на възраст от 25 до 54 години не е имал работно място. Десет години по-късно тази цифра се е снижила до един на седем.

По последни данни, трите водещи фирми от Силициевата долина през 2014 г. имат 137 000 служители и обща пазарна капитализация (сборът от цените на всички акции в обращение) 1,09 трилиона щатски долара. За сравнение, през 1990 г. трите най-големи фирми в Детройт имат пазарна капитализация едва 36 милиарда долара и общ брой работници около 1,2 милиона. Оперативната печалба на служител в Google е близо шест пъти по-висока от тази в IBM и близо 12 пъти – от същата при Дженеръл Мотърс.

Тези процеси не биха били толкова забележими, ако в „невиртуалните“ области заетостта не се съкращаваше с такива стремителни темпове. Именно РР е в основата на непрекъснато растящата безработица в „развитите страни“ и това е само начало. По-рано, заетостта се възстановява достатъчно бързо след кризите, но когато алтернативата е „трудът“ на програми и машини (за които не са нужни отпуски, социални и здравни осигуровки, пенсии и т. н.), с приказките за „нови работни места“ и за „светлината в края на тунела“ е приключено.

През 1930-те години Джон Мейнард Кейнс се е притеснявал, че новите технологии се появяват по-бързо, отколкото се е удавало да им се намери конструктивно приложение, но е вярвал, че в бъдеще хората ще живеят много по-добре и ще работят не повече от 15 часа в седмицата! Частично той е прав: френският безработен днес живее по-добре от френския работник от времето на Кейнс (разбира се, само през първите няколко месеца, след което помощта за безработица намалява постепенно, за да слезе под прага на бедността, когато животът увисва на конец!), а възстановяването на заетостта след рецесията в развитите страни става за сметка на работещите на половин ставка. Така се оказва, че „прекрасният нов свят“ поощрява социалното неравенство, като изправя едни срещу други двата полюса на днешното общество.

В условията на капитализма и държавността, надеждите на Кейнс за „един по-добър свят“ се стопяват и вместо неговите „15 часа труд на седмица“, РР ражда малцината свръхнатоварени супер-специалисти (които също са наемници на капитала) и милионите безработни или временни „прекарии“ (които марксисти и капиталисти високомерно наричат „лумпен-пролетарии“). Това означава ГЛАД И МРАЗ БЕЗ НАДЕЖДА, невежество, мизерно съществувание, болести и агония. Те карат „нисшите“, „лумпените“, онеправданите, създадени от системата на паразитите, да търсят решение на битовите си проблеми в „престъпването на законите“, а богаташите и тяхната власт им отговарят с репресии, със затвори, електрически столове, „хуманни“ инжекции или „просто“ с обезглавявания. ТРИМИЛИОННАТА ЗАТВОРНИЧЕСКА АРМИЯ НА САЩ (И ТРИЙСЕТМИЛИОННАТА В СВЕТА), КОИТО ОТТУК-НАТАТЪК МОГАТ САМО ДА РАСТАТ, СЛЕДВА ДА СЕ „ПРОСВЕТЯТ“ И ДА СЕ „ИНТЕГРИРАТ“ В РЕВОЛЮЦИОННИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА… „ПОСЛЕДНИЯ И РЕШИТЕЛЕН БОЙ“!

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *