Георги Константинов: Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

РР И ПРОЦЪФТЯВАЩОТО НЕРАВЕНСТВО В ПЪРВАТА ЧЕТВЪРТИНА НА ХХI ВЕК

С всяко изминало десетилетие разривът в доходите между най-богатите и най-бедните нации в света се увеличава. През 1820 г. той е бил 3 към 1, през 1950 г. – 35 към 1, през 1973 г. – 44 към 1, през 2002 г. – 75 към 1. През 2007 г. 500 милиардери в света (т. е. около 0,000 008% от населението на планетата) са имали общо 3,5 трилиона долара (т. е. повече от 7% от БВП и повече от половината най-бедна част на света).

Днес в САЩ вероятността да се измъкнеш от мизерията на бедните слоеве се оценява на около 9%. За последните 40 години тя е „пораснала“ само с 0,6%. (В „егалитарна“ Дания този шанс е около 18%). Даже в центъра на Европа – в Германия, в управителните съвети на най-крупните предприятия влизат само бели германци, макар да са учили с цветнокожите си сънародници в едни и същи елитни учебни заведения.

В разпределението на икономическите блага, светът постепенно се завръща към ситуацията през la belle epoque от преди Първата световна война, когато 10% от „добрите семейства“ на Европа държат 90% от богатствата на континента. От 1914 до 1950 г. това съотношение се променя в полза на „средната класа“, но от 1970-те години досега едрият капитал се реваншира. „Експертите“ твърдят, че съвременните технологии позволявали да се ускори този процес.

Как всъщност се стигна до тук?

Причината не е в РР, а в свръхексплоатацията, чиито стражи – държавата или апаратът за насилие (армия, полиция, съд, затвори и бюрокрация) и този на измамата и оглупяването, в чийто авангард са медиите, църквите и учебните заведения – гарантират този резултат. И ако уплашените, измамени, затъпени и доведени до апатия и безизходица маси, не се съвземат и организират за отпор, едва ли ще имат по-голям шанс да оцелеят от жабите, чиято вода в блатото се подгрява бавно, докато се… сварят.

Залъгват ни, че в нововъзникващите високотехнологични фирми всички имали еднакви възможности, но практиката показва, че и при подавляващото мнозинство от тях доминират белите (единственото забележимо изключение са пришълците от Източна Азия).

При тези условия, дори в САЩ, на страниците на луксозните списания, публицисти призовават правителството да създаде гарантирани работни места (знаейки, че в рамките на капиталистическата система това е невъзможно), да повиши минималната работна заплата и т. н.

„Експертите“ твърдят, че такива мерки не могат да бъдат ефикасни: Структури, подобни на Рузвелтовите държавни програми за заетост, обезпечили работа за много американци в годините на Голямата депресия, днес не могат да покрият изискванията от специалисти с висока квалификация и с голям опит. Групата безработни със силно различаващ се манталитет, произход и трудов стаж не може да се превърне за час или ден в екип от талантливи строители и инженери. От друга страна, правителството би могло да потърси подходяща работа за безработните специалисти и работниците, но ситуацията с чудовищно криминализирания американски град Камдън показва, че пред всички рационални алтернативи правителствената бюрокрация винаги ще предпочете безполезните и нищо не решаващи „хуманитарни помощи“.

Колкото до минималната работна заплата, предварителни сметки на държавните финансисти сочели, че в САЩ увеличението ѝ могло да доведе до загуба на 1,3 милиона постоянни работни места и 550 хиляди на половин ставка, да повиши цените с 4% и – в най-добрия случай – да снижи нивото на бедността само с 15%… Какви са основанията на тези сметки? Едно от тях е прословутото „бягство на капитали“ към страните с по-ниски от най-ниските „отечествени“ заплати, но никой не иска да отговори на „законния въпрос“: защо да не се създадат командоси, като еврейските, които заловиха Айхман в Аржентина на Хуан Перон? Защото, в крайна сметка, кое е по-голямото престъпление против човечеството: да посипваш в „банята“ 5-6 милиона „чужденци“ в течение на 5-6 години с циклон Б и после да ги изгориш в крематориумите или за няколко десетилетия да осъдиш на полугладна смърт десетки милиони „съотечественици“, които в света на глобалните империи – в асиметричните и „симетрични“ войни – могат да достигнат до няколко стотици или милиарда „екземпляра“ от човешкия род?

Дългосрочните „плюсове“

Промишлените революции съвсем не са очевидни за своето време: в периода на буржоазните революции в Европа от 1750 г. до 1850 г. качеството на живота на мнозинството от хората във Великобритания почти не се подобрява – целият ръст е концентриран едва в няколко области. Внедряването на машините предизвиква знаменитите бунтове на лудитите, недоволни от замяната на човешкия труд с машинен. Каквото и да се говори, епохата на индустриализация е твърде бурна – с висока степен на вероятност подобна ситуация да се повтори и през този век. При това утежняващ фактор сега ще бъде заемането на работни места на „белите якички“ от роботи.

От друга страна, високата вероятност от автоматизация не е задължителна гаранция за провеждането ѝ. В японските заводи на Renault-Nissan например поголовно се използват роботи, но в Индия използването на местната работна сила се оказва по-“изгодно“, защото е по-евтина. Задълго ли обаче е това изключение от правилата? „Експертите“ твърдят, че независимо от всичко, днешният технически прогрес ще предизвика осезателен спад на заетостта, който едва ли ще бъде кратковременен.

Как ще се преживее това време?

Отговор те се надяват да намерят в първата Промишлена революция, когато през втората половина на XIX век рязкото подобрение на положението на работниците и стремителният ръст на заетостта са предизвикани от ръста на образованост. Само че тогава Цар Капитал се нуждае от образовани наемни роби. Днес, макар че с Интернет може да се научи практически всичко и главно – безплатно, обучаващите се по тях няма да получат връзките и познанствата, които са главното, за което се плаща високата цена за реномираните висши учебни заведения. Следователно, въпреки усвояването на необходимите знания и навици и в „страната на неограничените възможности“ – САЩ, те не са основата на успеха, а връзките с парите и с властта, на които магистри, доктори и академици ще бъдат титулувани слуги.

Има и още нещо – върху разпространението на знанията – също както на оръжията за масово унищожение в XXI век – се налага… ембарго. Когато жителите на развиващите се страни поискат да се възползват от достиженията на онлайн образованието, чиновниците от Държавния департамент на САЩ, които разбират не по-зле от Франсис Бейкън, че знанието е сила, по искане на американското правителство закриват онлайн курсовете за студенти от тези страни. Случаят е показателен: безплатните курсове, по същество, са приравнени с експорта на оръжия – това налага определени изводи за изключителната им вредност или полезност, в зависимост от гледната точка на даващия или получаващия знанията.

Какво е положението в Русия?

В руския сайт ERUDITO пише, че в Русия хората посвещават много малко време и ресурси за своето обучение в сравнение с жителите на страните от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Сред причините са лошото знание на английски и неразвитата технологическа култура, но главната е общонационалната апатия, обхванала огромното мнозинство от населението на страната, която е сред най-депримираните в света, макар че се нуждае от всестранна автоматизация поради това, че:

  1. производителността на труда е извънредно ниска почти във всички области, освен (с известни уговорки) ИТ.
  2. автоматизацията и роботизацията биха позволили да се прочистят отраслите, пренаситени със „съветски“ елементи: чиновничество, държавни нефтогазови компании, Уралмашинзавод и пр.

Авторите очакват техниката да премахне и чекистите в икономиката, подобно на излетелите от властта ислямисти в Египет, които не предприели очакваните икономически реформи.

  1. по най-скромни пресмятания, в Русия 25% от работните места са вредни (по други данни, те са повече от половината). Внедряването на машинният труд щял да бъде в интерес на всички руски хора.

Само че ерудираните са забравили някои дребни подробности: вече и за дипломираните няма работни места, а елиминирането на чекистите не може да се осъществи без участието на народа.

Остава ни да отговорим на един щекотлив въпрос: как се обяснява едновременният ръст на безработицата и на богатството, ако трудът е източник на последното?

Елементарно, д-р Уотсън! – След като количеството труд изобщо, и наемен в частност, се свива, като шагрен, за да се съхрани – а защо не и да се увеличи – чрез свръхексплоатация, Капиталът изстисква максимално остатъчния труд. В резултат намаляват не само работните заплати. Посяга се на всичко, което съдържа някаква стойност: най-напред на така наречените социални придобивки (болнични, пенсии и пр.), после на доходите на „средната класа“: отдолу-нагоре: от „долния“ ѝ слой, през „средния“ към „висшия“. Така, наред с оглозгването на наемния, се посяга и на „свободния“ труд на „работещите за своя сметка“ от т. нар. свободни професии, след което идва ред на по-дребните капиталисти, после на средните, а защо не и на „по-малко едрите“.

В лакомията си, най-най-едрите искат „минимум държава“, дори се появява и поддържа „либертарианското“ желание да закрият „Левиатан“ или да го „отмрат“ – такава е тайната на „анархо“-капитализма – идеология не само на дребните, но и на най-едрите глупави буржоа, които искат да отсекат и дънера върху който са се разположили – Държавата.

Прогнозата е: или държавният капитал ще погълне всичките – и най-едрите „национални“ капитали в това число, или последните ще се разпаднат и същевременно слеят в огромни частни мулти- или транснационални компании-империи със своите частни полиции, армии, затвори и концлагери, снабдени с всички модерни (и не чак до там) средства за масово унищожение. Понеже „сме много“, според изчисленията, на Земята трябвало да останат от 250 милиона до един „златен милиард“… най-много.

Тогава, изправен пред алтернативата да бъде „изяден“ или да извърши социалната революция срещу единствения или по-скоро няколкото „национални“ и многонационални капитали/канибали, човешкият род трябва да въстане, ако не иска да загине.

Докато пред очите ни се разгръща започналият вече „безкръвен“ сценарий с постановчик Онази с косата, конкуренцията – борба на живот или смърт между оцелелите няколко „частни“, „държавни“ или „международни“ империи ще продължи и ако социалната революция не я изпревари, окончателното решение на глобалния филистер – войната – ще изпрати всички ни, наред със зоон политикон – в екарисажа  – където са „скелетите“ на много народи и цивилизации, на видове и родове (от динозаврите до изчезващите в наши дни тигри и слонове) и накрая ще угасне и самият живот върху планетата (може би без хлебарките). Земята ще плува като Марс в пустошта на нашата галактика, в очакване на кораб от друг Космос, където живите, по-разумни и по-храбри същества са намерили начин и път към общество, което им е позволило да избегнат „братската“ могила, която ние, с безразличието или собственото си малодушие, сме позволили на властта и алчността да изкопаят, или… на Годо. •

(Следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *