Георги Константинов: Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

РР И СПОРЪТ ЗА РАБОТНИТЕ МЕСТА В ПЪРВАТА 1/4 на ХХI ВЕК

Двама американски учени от МИТ (Масачузетския технологичен институт) – Ерик Брюньолфсон и Андрю Макафи – и мнозина други дискутират с плам и страст през 2013-2014 г. влиянието на РР върху работните места в промишлеността и услугите през последните 15-20 години – от автомобилостроенето през туризма, канцеларските работи и продажбите до юридическите и финансовите услуги, образованието и медицината. Макафи разглежда с увлечение и трепет такива постижения като безпилотния автомобил на Google, но разбира, че работните места, които ще изчезнат вследствие подобни разработки, няма да се възстановят никога. Той счита, че безработицата и увеличаващото се с нея неравенство могат само да нарастват с експоненциалния ръст на ако цифровите технологии. Бих желал да греша – казва той – но когато тези научно-фантастични технологии стават реалност, се питам защо ли въобще ще са нужни хора?
Примери за това как новите технологии и автоматизацията унищожават работни места има навсякъде и не само в автомобилната индустрия. Днес в САЩ и Китай заетите са по-малко отколкото през 1997 г. Вследствие ускорението на РР, подтиквано от китайската конкуренция, ръстът на работните места в САЩ през десетилетието 2000-2010 г. е… отрицателен (-1%), по което можем да съдим какъв е шансът за намиране на работа от новоизлизащите на пазара на труда. За последните 30 години работните места в производството са намалели повече от наполовина (от 22,1% на 10,2%). Само за 2012 и 2013 г. в САЩ са продадени 320 000 професионални роботи, което води до драматични поражения в сектора на услугите, където е заета 80% от работната сила! Тази статистика ми напомня ослепяващото въздействие на марксистката идеология върху троцкистите, които, в споровете ни през 90-те години на миналия век, обясняваха абсолютното намаляване на броя на работниците със съзнателното унищожаване на „производителните сили“ от страна на капиталистите, които го правили, за да избегнат „диктатурата на пролетариата“.
Двамата учени констатират, че докато производителността на труда расте непрекъснато, заетостта намалява, а с нея и заплатите – особено от 2000 г. насам, – като вещаят мрачни перспективи за много професии от най-различни сфери в САЩ. Те заключават, че бързият технически прогрес разрушава много повече работни места, отколкото създава, действа стагниращо върху доходите най-вече на „средната класа“, което увеличава социалното неравенство. Това важи и за други напреднали страни.
Такова раздалечаване в графиките на производителността и на заетостта и заплащането на труда, Брюньолфсон и Макафи наричат „голямото разминаване“ или още „големия парадокс на нашето време“. Всъщност, в предишните статии видяхме, че тук няма нищо парадоксално: капитализмът е бариера за РР и поражда тези и още много други „парадокси“ и колизии на интереси. Основното и нерешимото в перспектива противоречие е това между стремежа на капитала към максимални печалби и непрекъснато намаляващото количество наемен труд (и купувачи). Като цяло, предприятията създават повече блага и услуги (теоретично могат да ги произвеждат в неограничени количества), докато мнозинството от населението обеднява за сметка на свръхобогатяването на връхните 1 до 10%. В световен мащаб растат и разликите в доходите на богатите и бедни страни. Двамата наричат тези тенденции ТРЕВОЖНИ, без да се вдълбочават в проблемите, чието стремително и лавинообразно натрупване поставя пред обществата, разделени на класи и нации, класическия въпрос КОЙ-КОГО? – независимо от степента им на развитост. Констатациите са почти безспорни, но различията в обясненията и решенията стават все по-големи. За Брюньолфсон и Макафи, както посочихме, основна причина за посочените ръст на производителността и спад на работните места и заплатите е РР, а не нейната несъвместимост с „философията“ на капитализма.

Нова икономика?

И други специалисти се занимават с „тревожния“ проблем. Брайън Артър от лабораторията за изпитание на системите за изкуствен интелект в изследователския център Xerox в Пало Алто и бивш професор по икономика в Станфордския университет я нарича „икономика на автономността“. Тя е много по-сложна от роботите и автоматиката, заместващи човешки труд. Цифровите варианти на човешкия разум – твърди той – все по-бързо ще заемат даже тези работни места, които доскоро се считаха предназначени единствено за хората. Това ще промени всяка професия по невиждан досега начин.
Наистина ли новите технологии са отговорни за стагнацията в заетостта през първото десетилетие на ХХI век? Много други специалисти по икономика на труда казват, че данните не са убедителни. Като причина за намаляване скоростта на създаване на работни места от началото на века, те виждат събития, свързани с глобалната търговия и с финансовата криза от края на второто хилядолетие и началото на новото. Никой не знае истинската причина – казва Ричард Фриймън, специалист по икономика на труда от Харвард. Това било така, защото било много сложно да се „разплете“ влиянието на технологиите от другите макроикономически фактори, и е скептичен, че технологиите могат да променят достатъчно бързо толкова широк спектър от „бизнес-сфери“, за да си обясним с това последните данни за спада на работните места.
Друг икономист от MIT, Дейвид Отър, изучаващ щателно връзката между работните места и технологиите, също се съмнява, че те могат да предизвикат толкова внезапно изменение в общата заетост.
Той се съмнява и в това, че производителността в САЩ действително е пораснала рязко през изминалото десетилетие. Отър счита, че слабият ръст на работните места може да бъде резултат от слаба икономика, а не от компютрите.
Когато четем за подобни „загадъчности“, може да си помислим, че са писани за идиоти или от идиоти, но понеже не са, остава да бъдат мошеници. Защото, ако много по-голяма продукция се произвежда с по-малко работни ръце (и глави), това е безспорно доказателство, че ръстът на производителността е за сметка на РР и на нищо друго.
Отър твърди, че за сметка на изгубените поради компютъризиране работни места, изниквали нови, изискващи човешка „креативност и способност да се решават проблеми“, но не съобщава колко са откритите „компенсаторни“ места за висококвалифицирани творци в сравнение с закритите, нито споменава за нахлуването на роботите в домовете, заведенията за хранене, медицинските услуги и още безброй професии, неизискващи дипломи от Харвард. Авторът се надява, че работните места ще бъдат спасени от историческите тенденции: Това винаги е ставало така, поне от XVII век насам: през 1900 г. 41% от американците са били заети в селското стопанство, а към 2000 г. те са били само 2%. Точно така и заетите в промишленото производство от 30% в следвоенните години са станали 10% в наше време, отчасти поради автоматизацията през предишните 20 години.
Освен на учените, изследователите и изобретателите, проблематиката, свързана с РР, е приковала вниманието и се третира в безброй статии в научно-популярни и търговски списания. Макар и с 30-годишна давност от разговора ни с Ценко Барев за предсказанията на поета мистик Жак Казот в навечерието на Великата френска революция, темата навлиза и в предаванията на нашата окаяна т. нар. национална телевизия, чиито жрици и жреци, въпреки природната си глупост, започват да се страхуват за местата си и за края на системата, към която са вързани.
Лорънс Кац – съименник на фелдкурата Ото Кац от Хашековия роман за добрия Швейк и икономист от Харвардския университет – е провел обширно изследване как техническите новости влияят на работните места в течение на последните няколко столетия(?) и е установил, че колкото и да са болезнени за работниците, чиито навици повече не отговарят на нуждите на работодателите, тези промени не водели до общо намаляване на броя на работните места в дългосрочен план. Той заключава дълбокомислено: Работните места не ще свършат никога. Няма дългосрочна тенденция на изчезване на работата за човека. (N. B.: След изгонването му от Рая)… Хората винаги са били способни да създават нови работни места и да откриват нови занимания. (N. B.: Това вече напомня силно анекдота с циганката гадателка, която, след като предсказала голямата мизерия и теглила, очакващи жертвата, я успокоила: Ама, после… после, че свикнеш. Разбира се, освен да напълнят пълната заетост, като бъдат назначени за проститутки и полицаи, „излишните“ могат да бъдат накарани и да пълнят каци без дъно – n’est-ce pas, Katz?)
Тъй като „на чужд гръб сто тояги са малко“, бихме могли да обогатим „изследването“ на Кац с примери от Елизабетинската епоха в Англия от XVI век, когато „овцете изяждали хората“, както Томас Мор описва началото на първата индустриална революция в петмилионното островно кралство. Тогава се въвеждали предачните и тъкачните машини, за които била необходима овчата вълна. Кралската власт обезземлила селяните, превръщайки земите им в пасбища, а самите селяни набутала в новооткритите фабрики, които носели благозвучното име „домове на ужаса“. Мнозина от обезземлените бивши селяни предпочели разбойничеството в планините и горите, където по едно време достигнали 300 хиляди души. Легализираните разбойници от кралската армия устройвали лов на нелегалните, бесели ги или ги дамгосвали с нажежено желязо и пак ги затваряли във фабриките, докато за век-два те… свикнали.
Все пак, сегашният Кац не отхвърля напълно идеята, че в съвременните цифрови технологии има нещо по-особено, което може да повлияе на по-широк спектър професии. Въпросът е – казва той – способна ли е историята на икономиката да послужи като ефикасно ръководство? Ще бъде ли прекъсването на работата, предизвикано от технологиите, временно, докато работната сила се приспособи, или ще видим сценарий от научната фантастика, в който автоматизираните процеси и роботи със свръхчовешки способности ще обхванат повечето от човешките задачи? … Ако технологиите нанесат достатъчно голям ущърб, кой знае, какво може да произлезе? Тук съименникът на полевия свещеник спира разсъжденията си, отказвайки да разгледа любимите на харвардските икономисти сценарии, сред които е и този с най-голямо тегло: резултатите от масовото съкращаване на броя на работните ръце и глави, участващи не само в производството и услугите, когато безработните престават да бъдат купувачи, а собствениците изпадат в цайтнот, защото нямат пазар, където да пласират създадените в изобилие продукти и услуги… от „собствените“ им роботи. •

(Следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *