Георги Константинов: Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

Днес има възможност да се кодират множество важни стоки, услуги и процеси. В резултат на това те могат да се цифровизират и следователно да се копират. Цифровите копия практически не се нуждаят от разходи и мигновено се предават във всяка точка на планетата с точно възпроизвеждане на оригинала. Комбинацията от тези три характеристики – извънредно ниска себестойност, повсеместна достъпност и абсолютна точност – води до удивителни последици за икономиката. Там, където е съществувал дефицит, може да се създаде изобилие – при това става дума не само за потребителски стоки (напр. аудио или видео), но и за средства за производство, в частност и за някои видове труд и капитал (при единственото условие, че се реши проблемът с елиминирането на класовото господство, тоест на йерархията, пазара и самия капитал).

Доходите от такива пазари се подчиняват на определена схема (кривата на Парето), при която малка група играчи получава непропорционално голям дял от печалбите (поради което се налага „изправяне на кривата“). При мрежовия ефект продуктът става по-ценен, когато от него се ползват повече хора, но това влиза в противоречие с последиците от действието на принципа „победителят получава всичко“ или повечето пазари. Напр. да вземем платформата Instagram, позволяваща да се споделят фотографиите, като пример на цифрова, мрежова икономика. Компанията е създадена от 14 души, които не се нуждаят от голям брой неквалифицирани работници или от значителен капитал. Те създават цифров продукт, който осигурява мрежов ефект. Instagram завоюва бързо популярност и след година и половина е продадена за 750 милиона долара. Това се случва броени месеци след банкрута на фирмата Kodak, чието име е синоним на фотографията, с персонал от 145 хиляди души и активи за няколко милиарда долара.

Трансформацията не засяга само програмите и медиите. Цифровите и мрежовите ефекти проникват практически във всички сфери на икономиката – от търговията на дребно и финансовите услуги до производството и маркетинга. Това означава, че икономиката на „суперзвездите“ в иновациите засяга много повече стоките, услугите и хората от всякога, което неизбежно ще наруши „социалния мир“.

Заплатите на топ-мениджърите вече се равняват на хонорарите на рок-звездите. През 1990 г. доходите на топ-мениджърите в САЩ средно са били 70 пъти по-високи от тези на другите работници, а през 2005 г. те вече са 300 пъти по-големи. Подобно е положението в целия свят, макар от страна в страна да има някои разлики. Те зависят от данъци, държавно регулиране, културни и организационни норми или… просто „късмет“. Изследванията на Бринджолфсън и Хелън Ким сочат, че ръстът е обусловен в определена степен от широкото използване на информационните технологии. Те разширяват потенциалния обхват, мащабите на дейността и възможностите за контрол на човека, вземащ решенията. Прекият контрол с цифровите технологии прави ефикасния мениджър по-ценен от преди, когато контролните функции са се разпределяли между неговите подчинени, всеки от които е следил за определена малка сфера от дейността. Това обаче означава безработица и в горните етажи на капиталистическата йерархия.

Когато доходите се разпределят по кривата на Парето, мнозинството получава по-ниски от средните, като тази схема се проявява и на национално ниво. Затова днес в САЩ, които са с едно от най-високите нива в света на БВП на човек от населението, средният доход е в стагнация през последните 20 години, а въпросната „крива“ натрупва камари от социален динамит.

Подготовка за перманентната революция

Движещите сили на „Втората машинна ера“ се отличават със своята мощ, сложност и взаимодействие. Не е възможно да погледнем в далечното бъдеще и да дадем точна прогноза за резултата от тяхното въздействие. Ако хората, фирмите и правителствата разберат какво става, те биха могли да се приспособят. Адаптационните способности обаче клонят към нула, когато печалбите се приближават до тази граница.

Благодарение на стремително развиващата се цифрова революция, дизайнът и иновациите се превръщат също в част от търговския сектор на глобалната икономика и ще се сблъскат със същата конкуренция като трансформиралата вече сферата на производството. Лидерството в дизайна зависи от нивото на подготовка на кадрите и предприемаческата „култура“, а традиционните преимущества на САЩ в тази сфера се стопяват. Някога те са били първо място в света по брой на дипломираните в университетите работници – днес са отишли на 12-то място и независимо от традиционните представи за предприемаческа активност на места като Силициевата долина, данните сочат, че количеството на новите фирми с повече от един работник се е съкратило с повече от 20%.

Ако разглежданите тенденции се отнесат към глобалните, то техният локален ефект отчасти ще се определя от социалната политика и инвестициите, които страната ще направи непосредствено в образованието, както и в иновациите и икономиката като цяло. Повече от сто години американската образователна система предизвиква завист в целия свят, а всеобхватното 12-класно обучение и университетите на световно ниво осигуряват устойчив икономически ръст. През последните десетилетия обаче началното и средното образование престават да бъдат еднородни, качеството им зависи от доходите в района и се залага на зубренето. Всъщност, при очертаните тенденции училищата и университетите ще се превърнат в инкубатори на… дипломирани „лумпени“.

Да се надяваме, че цифровата революция, която трансформира пазара на труда и стоките, ще помогне да се промени и образованието, е илюзия. Онлайн обучението може да обезпечи достъпа до най-добрия педагогически състав, съдържание и методи на преподаване, независимо от местонахождението на учащите се, а новите основани на обективната статистика подходи ще опростят разкриването на силните и слаби страни на учащите се и оценката на техния успех. По този начин ще се създадат възможности за персонализирани програми на обучение и постоянно самоусъвършенстване с използването на някои технологии за обратна връзка, които вече са преобразили сферата на научните открития, търговията на дребно и производството, но това едва ли ще създаде работни места, които се заместват лавинообразно от роботите.

Глобализацията и технологичните трансформации са способни да увеличат благосъстоянието и икономическата ефективност на страните и света като цяло, но няма да донесат полза на всички и всеки в краткосрочна и средносрочна перспектива. Обикновените работници, както преди, ще поемат основния удар на промените, ще получат полза като потребители (ако имат от финикийските знаци), но не и като производители. Това означава, че без по-нататъшно вмешателство, икономическото неравенство ще се задълбочава и ще предизвика множество социални проблеми. Неравните доходи ще засилват неравните възможности, ще лишават страната от достъп до таланти и ще подриват основите на обществения договор, а доколкото политическата мощ често следва икономическата, това ще повлече след себе си и подриване на демокрацията. (Когато се говори за „вмешателство“, подразбират държавното, докато решаваща е съзнателната намеса на V-то съсловие в социалните отношения!)

Да се вярва, че тези проблеми могат и трябва да се решават, чрез предоставяне от държавата на висококачествени основни услуги, включително образование, здравеопазване и пенсионно осигуряване, означава да не сме разбрали същността на обществото, в което живеем, чийто страж е властта във всичките ѝ прояви. Гарантирането на реално равенство на възможностите в днешните стремително променящи се икономически условия и растяща мобилност на поколенията по доходи, благосъстояние и перспективи, е най-измамната надежда на давещите се.

Колкото до стимулирането на икономическия ръст като цяло, „сериозните икономисти“ са сравнително единодушни за повечето необходими мерки. Основната стратегия, която предлагат, е проста като „колумбовото яйце“: увеличавайте инвестициите в държавния сектор в краткосрочен и средносрочен план, повишавайте максимално ефективността на тези инвестиции и провеждайте консолидация на бюджета в дългосрочна перспектива. Както е известно, огромни доходи носят (кому?) държавните инвестиции в изследванията в сферите на здравеопазването, на науката и технологиите, в образованието, в инфраструктурата, включително строежа на пътища, летища, системи за водоснабдяване и канализация, енергетични и комуникационни мрежи. Увеличаването на държавните разходи в тези сфери ще стимулира икономическия ръст днес и ще обезпечи реалното благосъстояние на бъдещите поколения. Тази наглед „проста стратегия“ обаче пропуска анализа на катастрофалния финал на държавния капитализъм, в който абсолютната власт я прилага с конски дози в течение на много десетилетия.

Като стигат до заключението, че глобализацията и техническите преобразувания са способни да увеличат благосъстоянието на страните и човечеството, но не ще донесат полза на всички, че неравенството ще расте, както и неговите последствия за световния ред и мир, въпросните икономисти се досещат, че ако и в бъдеще цифровата революция не забави своите темпове, ще се наложи да се „преосмисли“ цялата структура на съвременната икономика и ролята на самите усилия, предприемани на работното място. Нашите потомци могат да се надяват да работят по-малко и да живеят по-добре, но засега тенденциите на разпределение сочат, че трудът и съответстващите заплати се разпределят още по-неравномерно, което ще доведе в недалечна перспектива до съвсем неприятни последствия за съществуващия „ред“. Осигуряването на устойчив, планомерен и всеобхватен ръст ще изисква повече усилия, отколкото бизнеса и властта обикновено полагат. Нужно е – продължават икономистите – да се започне с адекватно разбиране на това колко бързо протичат промените и колко далече са стигнали. Всъщност, нужно е „само“ да се проумее, че държавата и капиталът са изживели времето си и че единствено Социалната революция, премахвайки ги, може да реши социалните и интернационалните проблеми. •

(следва)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *