Георги Константинов: Прогнозите ми за края на капитала и държавността
II.
С идеята за роботронната революция (РР) и нейното влияние върху Социалната, се сблъсках за пръв път преди няколко десетилетия. Най-напред с един анекдот за краля на автомобилите Форд и синдикалиста Ройтер, след това и с последното интервю на бащата на кибернетиката – американския математик Норберт Винер (от началото на 1964 г.) В него той предвиждаше близкото бъдеще на едно автоматизирано производство, когато от една страна, машини създават средствата за съществуване без човешко участие, а от друга, пак машини, които се възпроизвеждат, програмират и обучават сами, като анализират собствения си машинен опит (на това му казват изкуствен интелект), ще създават всички автоматизирани средства за производство и услуги. Според Винер, за един такъв процес не съществуват никакви научни и технологически бариери… (Освен социалните – заключавах аз, – които правят още по-необходимо премахването на властта на жандармите и собствеността на бакалите, продължаващи да държат юздите на политическото, стопанското, научното и духовното развитие на нашия свят.) Тази нова научно-техническа, втора (или трета?) индустриална революция им подготвя такава съдба, каквато парната машина, предачният и тъкачният стан, с всички други инструменти, създадени от първата индустриална революция, отредиха на феодалните им предшественици с техните богопомазани, надменни и сурови господари, с доспехите, кафтаните, перуките, кадрилите и целия средновековен реквизит, изпращайки ги в екарисажа на историята.
Когато се извършва подобна цялостна автоматизация на производство и услуги, от чиито сфери се изважда основният компонент на частното или държавното капиталистическо общество – наемният работник – тогава в него не остава много място за фетишите на „политикономията“ на капитализма или „социЯлизЪма“. Пари и капитали, пазари и стоки, предприемаческа инициатива и трудова дисциплина, пестеливост и трудолюбие, частна и държавна собственост (от само себе си се разбира, придобити по „честен начин“) се изпразват от съдържание. Тези промени в начините на производство, на труд и на живот, с предизвиканите от тях нови класови разслоения и отношения, разрушаващи социалното и интернационално статукво в съвременния свят, подготвят и материалните предпоставки за една тотална и универсална революция в него срещу бюрократичния апарат и репресивните институции на „работническата“, „народната“ или „правовата“ държава…
През големи интервали от време, в следващите 35 години, на основата на тези си разсъждения, аз направих опит (в двадесетината статии от сборника Краят на държавата и капитала) за едно теоретично доказателство на края на съвременната цивилизация чрез дедукция. Това „доказателство“ беше почти математическо. Математическо, защото се базира на една аксиома. Аксиомите, както знаем, са твърдения, които не се доказват, а се приемат като основни постулати (по математическата теория), с чиято помощ се извеждат всички останали теореми, леми и т. н., от които са изградени различните математически дисциплини (например геометриите на Евклид, Лобачевски или Риман).
Моята „система от аксиоми“ съдържаше една единствена, която може да се нарече аксиома на Винер. Тя беше вдъхновена от горните мисли на бащата на кибернетиката и би могла да се формулира по следния начин:
Няма никакви теоретични и практически бариери за затварянето на пълния кръг на автоматизацията.
С нея може да се докаже краят на всички категории на капитализма: собственост, капитал, печалба, стока, рентабилност, финансов капитал, пари и т. н.
Началото на доказателството започва с края на човешкия труд изобщо и на наемния в частност. Край в смисъл на свиването му, на клоненето му към онази граница, чието пресичане прави невъзможно съществуването на човечеството в рамките на „пазарната икономика“ и стоковите отношения, а самото хипотетично функциониране на капиталистическото общество зад този предел става безсмислено дори за капиталистите, доколкото те намират този смисъл в извличането на печалби.
Наемният труд „изчезва“, вследствие навлизането на компютрите, роботите и други постижения на РР в услугите, индустрията, земеделието, науката и изкуствата, включително в „изкуството да се властва над хората“ и в останалите държавни „дела“.
С помощта на Винеровата аксиома (и евентуалното въвеждане на допълнителни, непротиворечиви с нея аксиоми) мисля, че могат да се докажат теоретически както краят, така и необходимостта от унищожение на държавата – този втори или първи стълб на класовите цивилизации (в това число и на капиталистическата). Третият стълб – религиите – агонизира доста дълго време, но бог още шава и… смърди. С него, неговите жреци и тяхната организация – Църквата, чиято роля днес е поета във висша степен от множеството медийни и университетски лакеи на системата, няма да се занимаваме, доколкото изчезването им „в края на историята“ е в пряка зависимост от края на държавата и капитала. •
