Герой

печат
Размисли на 2 юни

botev_fmt

Изпълваме се с почит към човека, отдал живота си, за да можем да се наричаме „свободни” днес, за да ни вдъх­не кураж за свобода, а не за да го наричаме герой. За никаква слава, а за сиромасите, както обичал да казва. Опит­вал се да каже, че всеки един от нас трябва да работи за свободата – своята, на близките и на бъдещите поколения, за да може децата ни да раснат и да се развиват в по-добри условия от настоящите, били те тогава или сега.
Това е била и задачата на почти всички истински, откровени български революционери: да намерят у хората онази прашинка воля за свободоен живот, която да се превърне в канара на свободата.
Не е трудно – всеки може да стане герой. Не ти трябва дарба да пишеш, да говориш или да стреляш по тирана, трябва ти желание да бъдеш свободен, но не само ти, защото човек може да бъде свободен само в общество от свободни хора.
Човек трябва да си изгради правилно отношение към нещата, които го заобикалят, към всичко, което е важно в живота му. Да може да се развива не само материално, но и духовно. Човек е нищо без нещата необходими му за оцеляване, а в днешно време те не са само вода, храна, подслон и близки хора. Има много неща от които ние зависим, но те не зависят от нас, а би трябвало, защото са основните ни средства за оцеляване. Те са в ръцете на малцина, които ги управляват на принципа разделяй и владей, т. е. „наемете едната половина от бедните да убие другата”.
Кой от нас не са го присърбявали ръцете да хване „тенката пушка” и да се скрие в шубраците на Балкана, пък от там – мµре!
Отпорът на тираните днес ще бъде на улицата с познатите ни методи, нозащо се получава така, защо сме оставили всички важни неща в техни ръце, нима ние не можем, споделяйки отговорността си, да се справим по-добре от тях?
Лесно се вижда, че баш тия, дето учат другите на добродетели – попове, имами и прочее лъжепророци, – сами не вярват в тях и при тях моралното падение е по-силно дори и от това на „разложената аристокрация”. Католическата църква има най-голямата разузнавателна мрежа и най-силния репресивен апарат в света,  който действа бавно, но сигурно върху милиони хора, които вършат забранени от папата неща. Заради т. нар. „Катехизис на католическата църква”, забраняващ използването за презервативи, в Африка, където католиците са 1/3 от населението, епидемията СПИН заплашва цели племена от изчезване.
Фрапиращи случаи с мюсюлмански жени, осъдени на смърт – заравяне в земята наполовина или само до главата и пребиване с камъни, като ходжата следи да не се мятат по-големи камъни, за да умре жертвата възможно най-бавно за назидание и страх на околните.
Това ли трябва да бъде нашият „морален компас”, или бомбите, избиващи стотици и хиляди хора по заповед на някой „демократично избран лидер на свободния свят”?
Не, разбира се. Единственото приемливо насилие за нас е героизмът на Ботев и другите революционери – не самоубийствената саможертва, а достойният венец на живот, осмислен от борбата за нещо нужно на всички хора и неродените още дори. Животът е безценен, но по-скъпа от него е надеждата, възможността и победата в борбата за един свят, в който свободата ще бъде основа, равенството – цел, а дружбата и взаимопомощта – средство.
mars_3

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *