Глупостта на умните

печат
Реалността е жестока. Умният вижда планини от заплетени и затягащи се възли. И се стряска от тях. Така малодушието се превръща в спасение.

Немалко хора живеят в измислен свят. Реалният е твърде жесток за тях.

Немалко от предпочелите самозаблудата в никакъв случай не са глупаци. Затова пропастта на самозаблудата при тях е още по-дълбока, защото я копае техният жив и остър ум.

Те искат да си представят държавата като комплект от институции, подчинени на като цяло разумни закони, които нямат друга цел и задача в дейността си, освен добруването на гражданите. Те са убедени, че отклоненията на отделни държавници от „свещения дълг към обществото“ са изключения, че се поправят с „активна гражданска позиция“ – петиции, завеждане на дела в съда, сигнали до „отговорни лица“. По този начин „гражданите контролират политиците“.

Същите хора виждат несправедливостите на пазарната икономика, но с лекота приемат афоризма, че „нищо по-добро не съществува“. Едни от тях предпочитат, бленуват и настояват за държавна регулация против монополизма, а значи в интерес на потребителите. Други изповядват вярата, че „невидимата ръка на пазара“ оправя всичко от само себе си.

И никакви факти не ги разубеждават. Поне не и преди тези факти да им смъкнат ризата от гърба, да им отнемат покрива над главата, препитанието, спестяванията, здравето, свободата, живота.

Гражданите контролирали били политиците? Гражданите не искат войни – в тях се мре по-често, отколкото в ПТП. Но политиците обявяват войни или се включват в чужди кампании по плячкосване на феодалното владение на поредния набеден за планетарен враг нещастник, а по съвместителство и негодник. Което не прави нападащите по-малко негодници. Е, кой кого контролира? Гражданите не искат да плащат за некадърността на банкерите – но политиците възнаграждават банките с парите на същите граждани. Хубав контрол, няма що. Гражданите навсякъде по света недоволстват срещу корпорациите – но избират политици, които покровителстват корпорациите, когато не са явни техни марионетки. И къде е контролът?

Пазарът нямал алтернатива? В едно семейство, а нерядко и в приятелски кръг нима отношенията се градят върху покупко-продажба? Дори извратеният вариант на планово стопанство, на думи без конкуренция, в СССР бележеше по-високи макроикономически показатели. Само дето бе ориентиран към нуждите на всесилната болшевишка държава, собственик на всички средства за производство. И пак – в нея един трактор например бе зает да обработва 4 пъти повече земеделска площ от американския. Това рационално използване на техниката обаче имаше нулев социален ефект, защото произведеното с помощта на този трактор се превръщаше в пушки и патрони, в заплати за Държавна сигурност и партокрацията. От друга страна, в Америка същото произведено се харчеше за данъци към държавата и изплащане на дългове към банката.

В човешката история, както и в съвремието съществуват множество форми на стопанска дейност и разпределение на блага, които нито напомнят за диктатура, нито имат нещо общо с капиталистическия пазар. Какво се знае за тях? Защо не се вземат за пример? Защото не бива да се знае онова, което бизнесът и чиновниците смятат за вредно. Още по-малко – да се прилага.

Черешката на тортата изпъква, когато търсещите „доброто“ в системата невинно предлагат на анархистите „да отидат на някой остров, да построят там пример за светлото бъдеще и така ще променят света без кръвопролития“. Може в същия спор да са рекли на друг опонент, че при абсолютно нерегулиран от държавата пазар монополистите ще мачкат всяка конкуренция в зародиш. Даже ще признаят, че и в регулирания пазар това става твърде редовно. Но когато се тръсне подобно „островно“ предложение, те сякаш са забравили думите си. Или не се съгласяват да окачествят държавата като сила със собствени интереси, сила сама по себе си монополист, при това най-големият и най-силният.

Покъртителното е, че се намират и „анархисти“ с подобни фантасмагористични проекти – да идем нейде, да си построим анархията, другите да си гледат работата. Гениално. И пак – не са глупави хора. Но защо не се сещат, че открай време държавата за сметка на данъкоплатците и с ангажиране на репресивния апарат проследява, арестува, осъжда и изпраща „в Сибир“ поколения свои противници. Нима е блестяща идея борците против системата сами да си организират изселване и изолация?

Добре, откъде иде глупостта на умните по обсъжданата тема? Острият ум все пак би прозрял, би спрял да копае надолу, към дълбините на фантазния свят. Иска се само малко смелост да се погледне истината в очите.

Стоп. Ето тъкмо това е причината. Иска се смелост.

Реалността е жестока. Умният вижда планини от заплетени и затягащи се възли. И се стряска от тях. Така малодушието се превръща в спасение.

Илюзорно, разбира се. •

Николай Теллалов

Остави коментар

  • Трябва да забравим също така концепцията за икономически разтеж,за цена и стойност( и в икономически и в екзистенциален“философски“ план) на наемния труд.Трябва „умните“ най сетне да поумнеят и да схванат, че със стар начин на мислене нов свят не става. Срещу „политически коректната норма“ на конформизъм който държи властва дори над „пазарните ценности“, и над социалната организация в страната и държавата. Пък и в целия свят, който явно тегли всичко към бездната. Затова богатите трябва да се откажат от богатството и всички да станем еднакво бедни (материално) но по-богати социално и духовно“по-солидарни с другите“( новите папа и патриарх да ходят да бачкат и те). Уважението към институциите(щото днеска след като се прибрах от работа чух, че царя-гражданин Симеон Сакскобурга каза че това ни било проблема на нас Булгарите) няма да доведе до нищо друго освен към замаскиране на робството в което се намираме. Само с изграждането на нов начин на мислене(позитивен, без да спираме да набиваме негативното в нашия човешки свят в очите на низшите(и висшите) класи – те си го знаят де, но пак и пак.да не говорим за изчезналото класово съзнание…

  • Искам само да поизясня (?) понятието „класово съзнание“ според мен. Всеки ден срещам хора, които не са нищо друго освен едни наемни работници, но те имат съзнанието, че са по-„интелигентни“ от другите, казват, че са „десни“ и смятат че са тотално прецакани от масата „простаци“,които имат нахалството да се изкажат срещу нео-либералните заклинания които вие всички сте чували и виждате… Явно робството е понякога желано дори повече отколкото аз бих могъл да си представя. Благодарение на доста мощна пропаганда.. но има ли смисъл да обяснявам по-нататък.

  • ако богатите се откажат от богатството си, всички ще станем „малко над средни“, толкова богатство е концентрирано у имотното малцинство.
    Пък и отказът от капитализма ще премахне институционалните спънки пред автоматизирането на производствените процеси.
    Просто няма начин да останем бедни в кой да е смисъл…

    новият начин на мислене при стар начин на действие (по принуда от съществуващата система) ще доведе единствено до още по-тежка мирогледна шизофрения с масов преход към клинична такава.
    Не се получава да бъдеш „вътрешно свободен“, а на дело да превиваш гръб.
    Промяна на съзнанието и промяна на поведението са явления, твърдо скачени с обратна връзка.
    За да почнеш да плуваш, трябва да зопнеш във водата.

    –––
    да, класовата принадлежност не води автоматично до съответното класово осъзнаване. Но донякъде. Де факто пролетариите хранят илюзии (услужливо поднесени им отгоре), от тях си градят ценностна система… която пак носили белезите на пролетарското (тук – в лошия смисъл). Т.е. „некласово мислещите“ пролетарии разсъждават дребнаво, дребнобуржоазно.
    Това е, защото всъщност са лумпени, отскоро пролетаризирани. Гледат към родителите си, отгледани в инкубаторите на „социализъма“ (държавния капитализъм), и ги е яд, че са паднали по-ниско от тях.
    Да, ама не. Класово мнозина от тях не са паднали никъде. Просто положението на хранения за да не бунтува пролетариат по времето на Живков СИЛНО СЕ РАЗЛИЧАВА от положението на пролетариата в условията на откровения частен капитализъм, в който държавата се е самоосвободила от задълженията си към трудещите се.

    (не ти възразявам, споделям какво мисля по изказаното от теб, което си е резултат от наблюдения, факти. Интерпретацията им може да бъде различна, не непременно противоречаща си)

    (а и повечето „умни“, които имам предвид в статията, са предимно дребни собственици или платени доста над средното наемни работници в непроизводствената сфера; те още смятат, че ще успеят да се замогнат)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *