Година 2013 – случки с последици и кратки прогнози

печат

Прогнозата е, че и тази година имаме минимална вероятност всред „гражданското общество“ да настъпи проясняване на съзнанието.

Още една година отива в миналото, в историята на света, в житейските спомени. За едни този обратен брояч отмерва приближаването към небитието, за други – поне на теория – стъпки напред към надежди за щастие. Трети, малцина от цялото човечество, гребат с пълни шепи благини, гребат, грабейки, вгорчават съществуването на всички останали.

Основните събития, които се случиха през 2013 г., които или представляват симптоми на вече набрали инерция процеси, или ще породят дълготрайни последици, не са много. Обобщено, изглеждат така:

  • Индия изстреля сонда за изучаване на Марс; това ще рече, че световното лидерство все по-категорично се измества от Европа и Северна Америка към Азия, Близкия и Далечния Изток. Предстои изостряне на геополитическата конкуренция в нейния технологичен авангард, космонавтиката.

 

  • Гражданската война в Сирия, сблъсък както вътрешен, така и подклаждан от външни сили, беше станал фонов декор в дъното на сцената, безинтересен за „световната общественост“. До момента на „скандала“ с употреба на химически оръжия – и досега неясно точно чие деяние. Великите сили тутакси намериха това за „възмутително“: нарушаване на изключителния им монопол за използване на душегубки с масово поразяване. Веднага щом правителството на Сирия се съгласи да „постави под контрола на международни наблюдатели химическия си арсенал“, това се отчете като „победа“ и „умиротворяване“. В Сирия могат да продължават да се маризят с конвенционални средства. Хардуерът и консумативите за това ще се осигури от производителите на оръжия със седалища в Русия, Китай, САЩ, Франция – и те го осигуряват; индустрията работи, търговията се върти – обикновен бизнес, от икономическа гледна точка даже здравословен. Логиката на капитализма и държавността в действие.

 

  • Европейският бюджет за следващите 7 години за първи път е рестриктивен. Еврокрацията расте и лакомее. Европарламентът води преговори с правителствата на страните членки. Всяка една от тях отглежда в себе си контингент местна безработица и частична временна заетост, с което мотивира недоволството от прииждане на чужденци на арената на „пазара на труда“, този съвременен Колизеум, в който днешните гладиатори се бият помежду си за парчета хляб, цивилизовано употребявайки зъби и нокти вместо мечове и копия. Изскачащите от зоната на зрелището борци биват връщани обратно с полицейски палки, сълзотворен газ и гумени куршуми. Прогноза: пукнатините в Евросъюза стават по-дълбоки и по-широки. При все че глобалистичният модел няма да пострада, просто се превръща в клуб на платежоспособните, за бедняци и бежанци – териториално закрепостяване или трюм на каналджийски кораб, в който да се удавят току пред бреговете на (измамната) надежда.

 

  • И пак технологично събитие – млад американски либертарианец Коди Уилсън произведе на домашен тримерен принтер сравнително годно за употреба оръжие от пластмаса. В началото на ноември компанията Solid Concepts възпроизведе съвсем истински пистолет от метал, пак по технологията на обемния печат. Значението е, че се появява пробив в монопола на държавата над средства за упражняване на насилие, макар че обемните принтери имат далеч повече мирни приложения, способни да променят света до неузнаваемост. Но, за съжаление, посяга се преди всичко към създаване на оръжия поради нуждата от самоотбрана. Същото ще стане повод за по-жесток контрол над тази технология, с което ще бъде кастриран целият ѝ потенциал да опрости производствените и разпределителни вериги, да даде повече свобода на индивидите, да им прокара пътища към нови форми на социално взаимодействие. Само че портата пред тези пътища ще остане заключена с веригите на конкурентната икономика и катинара на държавността.

От глобалното към локалното:

  • В България, 2013 г. ще остане като година на протести – с още в началото смазана в тях спонтанност и социалност. Навигаторите, винаги сенчести, макар и част от тях добре известни, без особени усилия насочиха недоволството в коловоза на политическата надпревара за власт – и хората се завъртяха в кръговото трасе на протестодрума. Уж радикални, но в рамките на същата система, от която са недоволни.

 

  • Второто значимо събитие на годината е „Бежанската криза“, в чиято водна баня къкрят новите политически формации в тази наша страна – неприкрито националсоциалистически. Увехналият рейтинг на партия „Юруш“ (заради мълчаливата подкрепа на правителство, в което участва партията „Трафик за пара и келепир“) пак тръгна нагоре, как да не се зачудиш дали данданията не е активно мероприятие в полза на „Юруш“?

 

  • Под тупурдията на „стачки“ и „окупации“ гладко минават нови закони, включително и бюджетът за 2014 – бюджет на мизерията и засилването на ченгеджийския контрол над гражданите и над неприятелския към правителството бизнес. Въпреки бурната повърхност, дълбинните слоеве все едно са замръзнали, този парламентарен състав здраво държи мандата и ще си тръгне само когато неговите корпоративни клиенти-кукловоди решат, че е изпълнил поставените му задачи. Даже и правителството на Орешарски да падне, ще бъде заместено с нов бушон, защото имената на министрите нямат никакво значение, те са просто изпълнители на поръчки.

Прогнозата е, че и тази година имаме минимална вероятност всред „гражданското общество“ да настъпи проясняване на съзнанието. Палячовщината по жълтите плочки не ще спре, преминаване към самоорганизирана съпротива и самоуправление на нивото обикновени житейски проблеми се отлага, понеже „силите на промяната“ на дело ламтят за козметика и реванш, на улицата им противостоят докарвани с автобуси статисти. Пасивността в обществото преобладава. До немалка степен тя се дължи на страх и на насадена обърканост на понятията в главите – последното не пречи на „активните“ да подскачат и скандират, но повечето хора усещат противоречията и съвсем нормално блокират. Тъкмо последното е целта на мероприятията на народната власт (разбира се, че е народна, щом непрекъснато говори за народа като за суверен, а себе си определя като „слуги народни“).

Накрая ще отбележим, че много бихме се радвали да сме метеоролози, тоест да сгрешим в последната си прогноза.

Надали. •

СМ

Остави коментар

  • в допълнение: на Луната в момента работи китайски луноход; Киевският Майдан увяхва, също като българските театрални постановки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *