Годишната подигравка 2 юни

печат

 „ИЗХОДЪ ОТЪ ТУЙ ТЕЖКО И ГНУСНО ПОЛОЖЕНИЕ НЕ СѪ НОВИТѢ ОКОВИ, НОВОТО РАЗДѢЛЕНИЕ НА ТИРАНСТВОТО, А НАРОДНАТА РЕВОЛЮЦИЯ, РАДИКАЛНИЯ ПРЕВРАТЪ, КОИТО СѪ ТРИУМФАЛНИ ВРАТА ЗА ВСѢКИ НАРОДЪ, ОСОБЕНО ЗА НАШИЯ, КОЙТО НѢМА ПРЕМИНАЛО, НѢМА НАСТОЯЩЕ, А ИМА ЕДНО САМО БѪДЕЩЕ И БѪДЕЩЕ СВѢТЛО…“

Като изключим изнервения Перник, в страната пак „по традиция“ виха сирени. Доволно от себе си, гражданството се върна от походи по баири, разходки в паркове и посещения на музеи, ухаейки на бира и кебапчета.

Така приключи и тазгодишната гавра с паметта на Христо Ботев, загинал на 2 юни 1876 г., на 28 години. Участието на политиците, представителите на армията и църквата в „честванията“ беше специално подчертано от средствата за масова дезинформация. Конкретната кауза, за която загина Ботев, не беше коментирана. Вместо нея прозвучаха мнения на редица официални лица. Те надали биха повторили думите си пред един жив Ботев – от инстинкт за самосъхранение, за да не получат по един революционен куршум в ниските си чела.

За тяхно огромно щастие обаче Ботев не е жив и затова може смело да се състезават в словоблудство под формата на кухи речи и ръкоблудство под формата на клатене на кандила, отдаване на чест и поднасяне на купени с бюджетни средства цветя.

„В държавата цари страх, хората са под натиск. Това силно контрастира с мечтата и идеала на Христо Ботев за свобода“, заявил председателят на БСП Сергей Станишев, пропускайки въпроса какви точно са били мечтите и идеалите на революционера и дали партията му някак се вписва в тях. Дреме му на Станишев за идеалите. За него името на Ботев е презерватив, нужен му да оноди за пореден път податливото на онождане масово съзнание. По думите му държавата не се управлявала, тъй като „правителството се занимава единствено с това как да събере пари, за да излъже хората за втори път“. Здрасти. Че с какво друго се занимава кое да е правителство? Когато вие бяхте на власт, да не би да сте вършели нещо по-различно, татовите?

Изявата на лидера на най-буржоазната партия у нас обаче бледнее пред същинския рекорд по идиотизъм – пищни накити от перли:

“Ботев направи най-важната крачка за възстановяването на българската държавност“, това каза президентът на България Росен Плевнелиев. Президентът припомни думите на поета, че за свободата са достойни само тези, които са готови да умрат в нейно име.

През същата второюнска седмица обаче Плевнелиев поднесе на римския папа 200-килограмово позлатено яйце. Любителите на математиката нека сами сметнат колко пенсии чини такъв армаган, колко животоспасяващи операции, колко социални помощи, детски надбавки… или чиновнически бонуси.

Цялата измет от страната се състезава да реди засукани изречения, да служи молебени и панихиди, да се строява за военни ритуали – и при това се радва, че мъртвият Ботев не може да им отговори.

Нима не може? Изречените на глас думи отлитат, но написаното остава. Тежко като куршум.

Включи компютъра си, читателю. Влез в интернет и намери електронната библиотека Читанка.инфо – същата, която беше обект на бандитско нападение от страна на държавата. Виж сам какво е казвал Ботев – и се опитай да осмислиш казаното.

„Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си. …

Народът … видя, че вместо гръцкото духовенство иде друго, кое иска същите права и власт, същите привилегии … И наистина, какво ново и полезно ще внесе в живота народен туй ново духовенство? С какво ще улесни то напредъка на тези неразвити още сили? С какво ще облекчи съдбата на поробения народ? …

Въпросът се реши само за духовенството, а за народа ще се реши само кога остане той без духовенство. Но до тогава колко ли още време ще се мине?! Колко ли още жертви ще трябват?!

“Дума на българските емигранти“ 1871 г., „Решен ли е черковният въпрос?“

Българинът …, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.

Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. … Основата на сяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. …

Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.

“Знаме“, I, бр. 3 от 21 декември 1874 г.

Ще да повториме: идеята за твърде близко въстание против европейските диваци е проникнала вече в сърцето както на нашето младо поколение, така и на оная маса от народът, която при днешньото свое положение не очаква друго нищо, освен глад, мор или крайна сиромашия. А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си; а у българинът сичкото това е вече отнемено, погазено, продадено и осквернено. Още една безплодна година, и той ще да издигне косата против причините на своята смърт, пък — или загинал, или оживял — той ще да турне край на своите воловски теглила. …

От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията. •

Знаме“, I, бр. 5 от 11 януари 1875 г.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *