Големите присъди са за малките хора

печат
ПроКредит Банк
ПроКредит Банк

37-годишната Поля Даскалова е задържана от плевенската полиция за обира на ПроКредит Банк в града. На 15 март жена с шал и очила влиза в банката, заплашва трите служителки с пистолет и си тръгва с 20 000 лева. Криминалистите стигат до красивата крадла по снимки от охранителните камери и използването на агентура, съобщават от полицията.

Поздравления за чутовния подвиг на МВР и лично на г-н Цветанов. Слава, слава, слава!

Цялата история е много шантава и поразително прилича на филма на Уди Алън от 1969 г. „Вземи парите и бягай“. Там главният герой, изигран впечатляващо от автора на лентата, прави опит да обере трезор в Манхатън с пистолет от сапун. Дъжд намокря „опасното“ оръжие, сапунът се размеква и ударът се проваля. В плевенската версия обаче номерът с пластмасовата играчка минава и обирджийката си тръгва с пълна торба с пари, по стечение на куп абсурдни обстоятелства. Затова сега медиите и полицията обрисуват Даскалова като дръзка, хладнокръвна, целенасочена, комбинативна, изобщо – неподозирано опасен престъпник.

По интуиция можем да допуснем, че литераторката, която е с три висши образования, а според колегите си – интелигентен и добър преподавател, сигурно е гледала откачения филм на Уди Алън. И точно в неговия смотаняшки стил е предприела атаката на трезора. Разликата обаче между двата сходни сюжета е, че Поля Даскалова я очаква затвор от 6 до 15 години, а това превръща историята в трагична и тъжна. Всъщност тя можеше да стане такава още преди месец, ако срещу играчката с дуло бяха изстреляни няколко куршума от бдителната охрана на банката. Тогава щеше да се твърди, че неуместна шега и прибързана реакция на неуравновесен гард са отнели живота на литераторката от Славяново.

Няма спор, че младата жена сигурно е извършила престъплението, че е прекрачила закона, но едва ли психологическият ѝ профил е на закоравял обирджия. Всъщност тя е отчаяният малък човек, в какъвто днес е превърнат масовият българин. Престъпната акция жената предприема с пластмасова играчка, която не може да бъде опасност за живота на никого, без маска, без помагачи, не се крие от камерите на офиса, те я фиксират и записват. След разкриването ѝ се оказва, че вместо да унищожи всички уличаващи я веществени доказателства, тя чинно е запазила в дома си и „оръжието“, и торбичката, в която е прибрала парите, а накрая и чистосърдечно си е признала всичко пред зорките полицаи.

Мотивът за грабежа се оказва също не по-малко шокиращ. Даскалова трябвало да лети на 11 май за САЩ след спечелена Зелена карта. Откраднатите пари ѝ трябвали, за да разплати борчове към държавата и хора. Логиката някак не се връзва, защото днешната практиката е щом ще се чупиш в чужбина, защо да връщаш дългове? Бягай, а нека да те търсят. Даскалова обаче е станала заложник на провинциалния си морал и разбирания, решавайки да се раздели с родината си без дългове, на чисто. Явно безизходицата да намери пари я вкарва в капана на една луда история, в която едва ли учителката е вярвала, че ще успее. По-скоро е действала като чистосърдечен самоубиец, но шансът ѝ се усмихнал, поне на първо време.

Абсурдният обир в Плевен сега можеше да изглежда доста различно за обществото и за правосъдната система. Ако Поля имаше пари, влиятелни приятели или политически гръб, само часове след задържането ѝ от МВР щеше да бъде бронирана със защитата на топ адвокати, които като Матросов на амбразурата щяха да я бранят с убедителни доводи, тълкуване на закона и процедурни хватки. 37-годишната жена щеше да бъде изкарана жертва на систематa, неразбрана от обществото, заложник на нереформираната и нископлатена образователна система, действала под стреса на икономическата криза, а защо не и внезапно изкрейзила, само и само за да мине номерът с оневиняването ѝ. Близки на грабителката сигурно щяха вече да кроят планове с какви пари и по каква схема да стигнат до прокурора X, следователя Y и съдията Z, за да се реши трудното уравнение – делото да бъде заметено, а Поля – оневинена (взимам случайно примера от схемата с бившия военен министър Николай Цонев). В защитата на дамата сигурно от хуманни подбуди щеше да се включи и небезизвестният ѝ съгражданин – лобистът Красьо Черния, който държи магистрати на всички нива, а във Висшия съдебен съвет е строил 15 гласа, които могат да обърнат везните на Темида в желаната посока.

Поля Даскалова обаче няма да има този светъл шанс с мастити адвокати и яки лобисти по простата причина, че в нейната история няма далавера, няма огромни пари и изгода. Това сочи практиката от 20-годишния преход в държавата. По неофициални данни за периода са извършени над 100 въоръжени обира на банки, частни трезори, обменни бюра, финансови институции. Отмъкнати с оръжие и невинни жертви са няколко милиарда лева, но разкритите са единици и то предимно на оперативно ниво, осъдени изобщо няма. Същата е и ситуацията с големия грабеж на българските банки от хора с бели якички, които и до днес шетат във властта и по хайлайфски събития. Само преди дни Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР от есента на 1996 г. за обира на родните трезори, изсмукани от фалшиви банкери, роднините им, политици и силови групировки. Според него към 1995 г. 342,7 милиарда лева са обраните пари от банките, вследствие на което фалират 16 финансови институции. Но до днес няма нито един осъден за това. Под една или друга форма всички уличени получават оправдателни присъди, а днес са почтени милионери и живеят в охолство в САЩ, ЮАР, Лазурния бряг и по всякакви екзотични и спокойни места. По-притеснителното е, че претопленият след 15 г. доклад не стресна и не притесни никого, дори и президента, който толкова много иска да се отворят „икономическите досиета на прехода“.

На „опасната“ литераторка от Славяново обаче няма да ѝ се размине, тя ще опере пешкира за всички досегашни обири и ще докаже, че твърдението в песничка на НЛО: „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“ не е извънземно, а българско. Учителката няма да има късмета на „Наглите“ и „Октопода“ да доказват невинността ѝ корифеи като Ина Лулчева, Васил Василев и пр. За нея няма да се отдели специален медиен, журналистически и политически ресурс, защото медиите и властта вече са ѝ произнесли присъдата. Но шантавият обир в Плевен сигурно ще влезне в учебниците, като най-левашкия. Ако все пак се ангажира и някой добър адвокат-филантроп, който обича хората повече от парите, историята ще има и хепи енд, но не като измъкване от закона, а като обективност и съизмеримост на престъплението с наказанието.

LGB

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *