[ГОЛЕМИЯТ БАНКОВ ОБИР] Къде са парите? Сметката е вярна, парите ги няма или краят на историята за глобализацията

печат
криза

Сополивите наследници     се споглеждат около вонящия труп на глобализацията и се чудят къде им е наследството. Няма го. А толкова добре си я гледаха и толкова бяха послушни и не даваха косъм да падне от главата ѝ, милата им глобализация – тя, която щеше да ги направи богати…

В началото на март световните светилища на верующите в лесното и бързо забогатяване приличат на машина на времето. Независимо дали борсата е в Ню Йорк, Чикаго, Лондон, Париж или Франкфурт, жреците и хористите коментатори, вторачени в шеметно намаляващите цифри, нареждат в транс: „сега сме на нивата от 2000 година… сега сме на 1999… сега сме на 1998… сега сме на 1997… днес борсата затвори на нивото от 1996… индексите паднаха до стойностите от 1995…“

От време на време някой изпищява, че държавата трябва да вземе спешно мерки, но другите блажени вярващи в невидимата ръка на пазара го смъмрят да мълчи, защото за тези работи не се говори, а само с копнеж стаен се надяваш държавната банка да кихне с тъжна въздишка и в твоя изтънял „инвестиционен портфейл“. Вярно е, че световните борси от всички страни на всички океани се сринаха до там, където бяха преди 15 години. Въпросът, който никой обаче не задава, е какво стана през тези 15 години и какво уж трябваше да стане. Този въпрос има съвсем ясен и конкретен отговор и той допреди година се рецитираше наизуст от всички застъпници на невидимите ръце и свободната търговия. Насън да ги бутнеш, щяха да ти разправят за реките от пари, които ще потекат в джобовете на всинца ни, ако ги оставяш да правят онова, което ги оставиха да направят. Това „онова“ си имаше име и това име е „глобализация“ – дума, изпарила се от речника на пазарните глашатаи като парите от акциите на наивно повярвалите им. Да, аджеба, какво стана с глобализацията?

Преди 15 години в богатите западни страни масово се затваряха фабрики – производството се изнасяше там, където има евтина работна ръка и няма екологично законодателство. Падаха масово бариерите пред движението на капитали и изнасянето на печалби. Работниците от „третия свят“ се задължаваха да продават труда и ресурсите си евтино, но да купуват скъпо. Не дай си боже да се опитат с евтиния си труд да произведат евтино лекарство за собствена употреба – веднага ги смазват от санкции за нарушена „интелектуална собственост“ на западните фармацевтични гиганти. Всичко това се правеше с едно единствено оправдание, превърнало се в заклинание – „глобализация“ – и по-малко популярното „ефект на процеждането“. Идеята беше, че ако има много тлъст гювеч за големите играчи, от блажното ще капе надолу да топят и широките народни маси. Това беше обаче историята за глобализацията за широките народни маси. Широките народни маси останаха както винаги на сухо. Днес безработицата в САЩ е на рекордно високи нива, цените на здравеопазването и образованието – също. Огромният и явен губещ от цялата глобализация е работникът, но това учудва само наивниците. Никой никога не е мислил за работника, освен ако последният в огромни количества не му рита по вратата.

На „инвеститорите“, тоест средната класа, мечтаеща да стане висша, се пробутваше „истинската история“, а не онази „за баламите“ и тази история много повече ѝ харесваше – че маймуните и голтаците ще си останат прецакани, както винаги са били, но те, образованите, бели и най-вече правоверни капиталисти, инвестирайки спестяванията си в акциите на западните фирми, ще се облажат яко, защото огромните печалби от тениските, шити от цветнокожите за 20 цента, и продавани на зарибените от телевизора бели дечица за 20 долара, ще се транс­формират автоматично в скок на акциите и който хитро вложи всичките си пари в акции в началото на глобализацията, след 10-15 години ще се подсмихва от горната палуба на новата си яхта и ще бъде много умен.

Добре, минаха не 15, ами близо 20 години, откакто Макдоналдс отвори първата си закусвалня в Китай и 5 години откакто другата емблема на САЩ – джинсите Levi Strauss – уши последния си чифт гащи в Северна Америка и закри и последния си цех там. Баш по това време глобализацията вече беше неудържима – след Сиатъл и редицата други протести и кампании на антиглобалистите по света, капиталистите дори престанаха да тиражират историята за широките народни маси. Беше вече пределно ясно, че последните работят нечовешки дълго в нечовешки условия и грижите на техните чорбаджии за тях са само две – да ги хранят, колкото да не умрат от глад, и да ги товарят достатъчно много, за да нямат време и сили да мислят лоши мисли. Новият стар напев се върна – „единствената отговорност на корпорацията е да увеличава стойността на активите на своите инвеститори“. Другите… Ами щом не са станали инвеститори, значи не мислят за корпорацията, защо пък тя да мисли за тях? Протестите и призивите за по-справедливо разпределение на благата бяха на практика задушени и то именно от така нареченото гражданско общество. Гражданското общество по класическата си дефиниция е общество на еснафа – на същите тези „инвеститори“, които радостно потриваха ръце, гледайки как акциите им пъплят нагоре. Парицата беше царица и нейните мускетари – дребните и средни инвеститори – я бранеха от всички врагове по медии, конференции, в книги и лекции. С всеки изминал ден се опиваха от своята „далновидност“, смятайки как към 2008-2009 година ще утроят, учетворят или упеторят авоарите си, в зависимост от това колко рано са „влезли“. 20 години по-късно, какво стана с авоарите на мускетарите? Нищо. Изядени от инфлацията и от брокерските такси, за най-далновидни от тях се смятат онези, които са успели да продадат обезценените си акции на най-малка загуба.

Остава обаче логичният въпрос – къде са парите? Парите не са в работниците, нито в САЩ и Япония, нито в Европа, още по-малко в Индия или Китай. Парите не са и в инвеститорите, защото техните банкови сметки са по-тънки, отколкото бяха отпреди началото на глобализацията. Къде са? През тези 15 години се трупаха реални огромни печалби от евтина работна ръка и мръсни производства. Това не бяха измислените пари от небето на инвестиционните банки и ипотечните деривати – това бяха истински, твърди пари, които изтичаха от джоба на потребителите през касовите апарати на огромните търговски вериги, фрашкани с „мейд ин чайна“ стоки, през автокъщите и бензиностанциите, застраховките, през сметките за мобилни телефони, Интернет, телевизия, приватизираните ток, газ, отопление. Къде отидоха изведнъж? Няма ги. Няма пари в банките, няма пари в производителите, няма в търговците, няма в бюджетите – дефицитът на Италия вече надхвърля брутния вътрешен продукт, с новите трилионни планове на американското правителство, дефицитът на САЩ сигурно ще бъде още по-чудовищен, най-големите производители на автомобили са във фактически фалит, германското правителство вдига рамене и казва: „Най-добре е Опел да обяви несъстоятелност“, британското правителство иска да приватизира кралските пощи, защото нямало пари да ги издържа. По всички икономически закони – капиталистически или не – ако няма огромно природно бедствие и търговията е вървяла, загубата за едни е печалба за други. Къде тогава са печалбите? Кои са законно спечелилите? Такива няма. Значи или има незаконно спечелили, или има някаква огромна лъжа още в началото на сметката. Верният отговор най-вероятно е „и двете“.

(следва)

Остави коментар

  • Нека народа да си слушка Азисчо и да си пие ракията и да чака някой друг да се трогне  и стъписа вместо него…….и да му реши проблемите…

  • Бойко Борисов ще дойде и ще ни „оправи“. Отзад, отпреде…. където свари!

  • da vi eba maikata kvo viknete bai to6o toi 6te ni opravi!bolkuci samo istinskite nacionalisti mogat da opravqt darjavata i vsi4ko da si e na mqstoto no narkomanite na antiFa,koito sa anarhisti pre4at!

    Редакцията: Откога, драги не сте си взимали лекаствата? Отиди при д-р Менгеле на преглед да ти изпише нови таблетки.

  • Абе вие празнословците нямате ли си „Алтермедия“, че тръгнахте и нашия сайт да осирате? И Тато си го вземете при вас нали вашия Боянчо от неговите хорица взема парички 😉

  • От кога по психодиспансерите има интернет, та пациентите обикалят по пространството да спамят по сайтовете?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *