Горчивите истини на Захарната фабрика

печат
Етническото напрежение не може да се изкорени с изкореняване на човещината и разбирателството

Напоследък ставаме свидетели на все повече конфликти между българи и роми (друг е въпросът, че тези конфликти ги има отдавна, но явно сега някои хора са решили да ги използват в своя полза повече от друг път). Конкретният случай са събитията в квартал “Захарна фабрика”, където след сблъсък между българи и роми, за който всеки дава различна версия, загива един българин. Това отключи напрежението, което явно се е натрупвало от дълго време. Последваха протести и искания за изселване от квартала на ромското население, което пребивавало там незаконно. Няма нужда да споменавам нашата позиция спрямо законите…

Тези събития бяха отразени от медиите (друг е въпросът как), а също така и доста умело използвани от разни “патриотични” организации и партии, най-вече от две, които всички ние знаем – Български национален съюз и съюз “Атака” на Волен Сидеров. Това води само до предизвикване на омраза и не решава никакви проблеми. Дори тези хора да бъдат преместени от квартала, те пак ще трябва да отидат някъде, а там, където отидат, по всяка вероятност пак ще се сблъскат с недоволни и протестиращи хора.

Лесно е да предизвикваш омраза на расова основа, но тя нищо не решава, а само предизвиква повече насилие и омраза. По-трудно е да накараш хората наистина да се замислят за същината на проблема, а не да се подвеждат под въздействието на разни използвачи и на моментните си чувства и страсти. Тук става въпрос за проблема като цяло, а не само за този в кв. Захарна фабрика, който е само едно конкретно проявление.

Казват, че България била толерантна страна. В действителност няма особена толерантност нито от страна на българите спрямо ромите, нито от страна на ромите спрямо българите. Докато обществото продължава да функционира по сегашния си начин, това няма да се промени.

Както е казал Бакунин: “Човек, роден в обществото на животните, остава, с твърде редки изключения, животно; роден в общество управлявано от свещеници, той става идиот и лъженабожник; роден в шайка разбойници, той сигурно става разбойник…”

Как може да се очаква от човек, който живее в барака, построена от талашит и картон и без ток и вода, който живее в семейство от 8-10 души, сред които почти никой няма работа, който не е завършил, в повечето случаи, дори начално образование и който няма пари да си купи хляб, да бъде на едно мнение с тези, които живеят удобно и редовно си тъпчат стомасите. Няма защо да се чудят хората за това, че такъв човек стига до крайности.

Хората, които живеят в такива, или близки до тези, условия, без значение от етническата принадлежност, нямат особен избор. Родени в такава среда те, почти сигурно, ще си останат в нея и ще страдат цял живот.

Не бива да оправдаваме никакво насилие, освен крайно необходимото като самозащитата например. Провокации винаги ще има, особено от страна на така наречените националисти, които не са нищо друго освен миризливи лукови глави с мисловна дейност като на съсел. Те винаги имат нужда от тези конфликти, за да могат да предизвикват омраза и да я насочват в своя полза. Другото за тях няма значение.

Що се отнася до законите срещу дискриминацията, както всички останали закони, те са абсолютно безполезни. Човек, който мрази хората от даден етнос, дори да бъде наказан по някой от тези закони, пак няма да заобича дадения етнос. Напротив, това само ще го настърви повече. Ако е бил настроен още от ранна възраст негативно спрямо хора, които са по-различни с нещо, то някаква си хартийка няма да промени неговите чувства. Проблемът е залегнал дълбоко в общесвото и някакви си забрани няма да го разрешат.

Докато ромите живеят изолирано в своите си махали и остават в мнозинството си необразовани и невежи, това няма да се промени. Няма нищо по-страншно от глупавия и ограничен човек. Това не се отнася само за ромите, които не са ходили на училище, а за всички хора, включително и тези които имат някакво образование. Държавата няма нужда от умни хора с будно съзнание, а от апатично стадо от послушни овце, които да следват своите господари и по този начин да стават жертва на егоистичните им амбиции.

Ние, анархистите, не можем да се примирим с каквито и да е било конфликти на расова основа. Свободата на всеки индивид може да се постигне само чрез пълната свобода на всички останали. Затова трябва да насочим цялата си омраза и всичките си усилия в един конфликт, а именно конфликта с държавата, с всяка власт и потисничество, с глупостта и егоизма и най-вече с оковите на днешното прогнило общество, което трябва да променим. Това са източниците на всички проблеми, с които се сблъскваме.

Иво

Остави коментар

  • Несправедливостта и омразата пораждат насилие,а то омраза. Порочен кръг.

  • Много хубава статия.Време е да се усетим независиомо от етноса ,че държавата ни дели и насъсква едни срещу други.Всички партиите са най-големия враг на хората.Особено тези упоменати в статията.Съставени от лукови глави с мисловна дейност на амеба.А как да разбием порочния кръг е написано и обяснено в сайта на ФАБ……;-)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *