Гордостта на данъкоплатеца

печат

Често чуваш, читателю, понякога и от собствената си уста, следното заявление: „Плащам си данъците, значи държавата трябва да е на моя страна!“
Огромна заблуда.
Държавата е на своя собствена страна. Което на гражданите им изглежда като глупаво и дори престъпно, е нормалният начин, по който институциите действат. Парламент, правителство с министерствата му и ръководството на изпълнителните репресивни органи, съдебна система – пак орган за наказване, а не за установяване на истината и възстановяване на справедливостта, местна администрация – всички те са напълнени с хора, които гледат собствения си интерес на държавни служители и дължат лоялност на партии или други групировки и лица, които са ги уредили с работно място, с привилегиите към него, малки и големи, със сигурна заплата и възможности за „доходи по второ направление“, с редица благини. Избираемите лица са малцина от цялата държавна машина, но даже те не се чувстват задължени към избирателите. Останалите са назначени, които пък съвсем никак не зависят от така наречените „обикновени граждани“.
Ето тях храним с данъците си. С идеята те да се отплащат, като съставят „умни“ закони, като ни „пазят“ от неприятности, като ни улесняват всекидневието и съдействат на различни наши полезни инициативи. Тази идея е не просто утопична, тя е нереална. Тя е подхранвана и представяна като абсолютна истина, че „така трябва да бъде“, от пропагандата на държавата и корпоративните медии, понеже по принцип икономическите групировки имат полза от държавността, даже ако не са доволни от отделни държавници и тяхната политика. Икономическите групировки – въпросното често спрягано „задкулисие“ – не само имат полза, те не могат без държавата, иначе би им се наложило да харчат за частна полиция, подобие на законодателство, частни министерства, още по-мощни пропагандни централи. Логиката на капиталистическата надпревара е намаляване на разходите – затова държавата им е изгодна. Без нея ще се наложи много виртуозно да лъжат, че са за „народните интереси“, докато държавата все пак успява да изкълчва мозъците на гражданите, че колкото и да е калпава, все пак е повече на тяхна страна, БИ ТРЯБВАЛО да е на тяхна страна срещу бизнес елита.
В действителност държавата е система за лобиране – икономическите групировки плащат (инвестират) в ключови фигури, в цели правителства и парламентарни групи, така че държавата да им развързва ръцете, да ги пази със закони, съдилища, полиция. Услугите на държавата струват пари – така че данъците върху бизнеса са заплащане за реално предоставяни услуги. Само с хонорари за лобисти не става. Искат се повече средства – и те се вземат от данъците. Когато народът е пообеднял, средствата не достигат. Те винаги не достигат, защото институциите, комисиите, касите и какво ли още не са лакоми. Недоволството на народа кара държавата да поостригва данъци и от бизнеса, който е спонсор и реален, привилегирован клиент на държавата.
Това е положението. От него става неразбираемо защо ОБИКНОВЕНИ хора се гордеят с това, че си плащат данъците. Плащат, за да ги мачкат? За да ги държат по опашки? Да им късат нервите, да ги ограничават, да им забраняват, да ги оставят без защита, но и да не им позволяват сами да се отбраняват при посегателство? Големците могат да се гордеят, но поне получават срещу парите си онова, което ги задържа на позицията да са големци. Останалите се гордеят с това, че финансират ковачите на оковите, които им тежат на краката и на ръцете. Гордеят се с това, че носят на гърбовете си паразити, при това ги хранят охолно – от което товарът само се увеличава, гръбнакът почва да пращи, появяват се хернии и дископатии, а човешкото достойнство е толкова смазано, че остава само едно – перченето „АЗ ПЛАЩАМ ДАНЪЦИ“.
Моля ви се, това прилича на повод за спешно посещение при психиатър! Макар че, след като ви оскубе чувствително, надали ще ви каже нещо, за което сами не можете да се досетите. Можете, стига да не ви е страх. Страх от това, че ако признаете, че НЕ ПЛАЩАТЕ, ще привлечете вниманието на държавата, а тя не обича да не ѝ плащат, нищо че срещу това плащане не ви помага никак, но пък пречи. С данъци не се получава дори да се откупим, за да не ни закача! Страх, че ако не се провикнете „ПЛАЩАМ!“, това пак може да се прецени като нелоялност, а държавата не обича нелоялност – има куп закони в НК срещу тия, дето не обичат държавата.
Има обаче една подробност – практически не съществуват хора, които да не плащат данъци. От косвените – ДДС, акциз, надценките в различни сметки – няма отърваване. Така че гордостта е дваж куха – няма пред кого да се големеят тия, дето плащат, защото всички биваме оскубвани по един или друг начини, а начини държавата е измислила много, наистина много.
Та нима остава гордостта от това, че доброволно плащаме повече от и без това отнеманото в полза на изедниците, за да ни вгорчават живота?
Откога глупостта и малодушието са повод за биене в гърдите, българи-юнаци? •

Христо Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *