Гостоприемство и солидарност

печат

Тъй като взаимопомощта и солидарността между хората лежат в основата на всяко свободно общество, в „Свободна мисъл“ се стараем да ги отразим, където и да ги срещнем. Дописката на този читател е бърз поглед към проявите на солидарност, които са най-разпространени в обществото ни.

 

Протестът на жителите на село Розово срещу сирийски бежанци се увенча с успех. В събота трите семейства си тръгнаха

Агенция БГНЕС

Според 60% от анкетираните жителите на селото са прави. Според 22% не бива да се гонят бежанци от войната.

www.kazanlak.com

 

Когато чух новината се обадих на тъпия грък, запалих колата и право към Казанлък. Гърка да духа супата, не може да ме уволни за ден-два болнични, вече съм на трудов договор.

В моето село да вземат да се настанят някакви мангали, които по телевизията упорито наричат бежанци. И тука в Патра си ги имаме такива – ходят по улиците, пречкат се, не искат да работят. Само проблеми правят, махат крачоли по цял ден, а вечер се бият с разни скинари по кръчмите. Нищо хубаво няма да излезе от такива цигани в Розово, най-много да изчезне някоя кокошка или да изнасилят някоя баба. Добре че кметицата ми се обади, та и аз да се помогна да ги изгоним оттам.

На сутринта бях в селото. Хората бяха настръхнали да си търсят правата – не щат разни бежанци в селото си. Митьо Шашмата напразно им обясняваше, че няма страшно – нашите не са по-малко устати от него: „Къде се намират те бе? Тука е най-спокойното и най-чистото село. Тия били по-зле от цигани, така казаха по новините. К’во като имат деца бе, и ние имаме деца! България за българите! Как ще си пуснем ний децата на по дванайсе години да играят на площадката лятото бе, ей!“.

Той Шашмата е ясен – ходи си с костюмчето, върти си далаверите с властта. Ама в нашето село, най-чистото село, няма да влезе. По телевизията казаха – тия цигани никой не ги иска. Нямат работа в нашто село! Даже децата знаят – българите не са толкоз богати, че да приемат разни мангаля, даже по-долни от мангаля, да живеят тука в къщите ми. Ама законът му давал право на Шашмата да си настанява легални бежанци в къщата! Абе не ме интересува бе. Ще пиша подписка! При кмета на Казанлък ще ида! В Народното Събрание ще ида ако трябва! В тая държава ред трябва да има. Законът да влезе в силата си, а не разни мангали да ми живеят до къщата.

Добре че има истински патриоти в нашто село. Тошко полицая най-много мрази мангалите – нали им е ял попарата, като е ходил да ги прибира по махалата в Казанлък. И кръчмарката Ивана, нали цялото село през нейния магазин минава, е загрижена за общественото мнение. Покрай тях и други се навдигнаха. Няма да си дадем чистото село на разни бежанци, па ако ще не Митко Шашмата, ами цялата държава да е срещу нас. Нали държавата – това сме ние!

На другия ден повече 100 човека протестирахме срещу мангалите. Имаше и някакви дебели млади момчета, които не познавах. Дори баба Цанка беше дошла с патериците – сигурно и тя се притеснява мангалите да не я насилят нещо.

Тошко се наточи с адидаса и ланеца и излезе да говори вместо нас. „Ние нямаме нищо против тези хора. Нека не намесваме етническите отношения! Но те нямат работа в това село. Умолявам цялото село да няма тука разни трошенета на прозорци и чупене на глави, поне до понеделник вечер. Умолявам ви! Но дотогава ще протестираме всяка вечер. Да се разбере, че България е за българите.“ Даже един тъп грък излезе и каза „Аз съм в България, защото обичам България. България е за българите! Сега трябва да си покажем силата на нашто село. Тука няма работа за българите, а те са докарали чужденци. Аз съм тука гръцки представител, сигурен съм, че политиците са виновни. Как ще излязат децата на улиците, като има такива хора.“ Закачихме знамена на къщата, все едно вътре живеят вампири и ги плашим с чесън.

На другия ден осъмнахме с добрата новина. Спечелихме. Бежанците се махат от нашето чисто село. Митьо Шашмата дошъл сутринта да ги изгони.

Така става, когато сме единни и обединени. Трябва да помним това и да вярваме в бъдещето на България. Ако всички Българи се обединим, първо ще изгоним бежанците, после циганите, после може и турците да пратим да си ходят в Турция. И България да стане пак „чиста и свята република“, както на Ботев и Левски. Но малко са такива хора като Тошко полицая. То и аз сега трябва да отивам да работя на тъпия грък, че няма как – в село няма работа даже да си платиш пиенето в кръчмата. Но някой ден ще се обединим отново – България на Българите, чиста и свята република!

Остави коментар

  • гледах репортажите, селото с какво е „най-чисто“? Няма бунища що ли?

  • Наблюдател

    Абе и аз не разбрах селото с какво е чисто, ама в главите на селяните е много мътно.

  • току-що от новинарската емисия по БНТ2, питат младеж от селото, в което са преместени сирийците от Розово:
    – Притеснявате ли се от присъствието на бежанците?
    – Ами, малко да. Ние един от друг се притесняваме, дето се познаваме, пък съвсем непознати хора…
    (тук се намеси негов приятел, който каза, че „не бива да съдим „тези хора“ по това, какво се говори за тях, нека ги видим какви са“).
    Май селото, в което се подслониха сирийците, е турско.
    Оределено, може да е също с толкова кал по улиците това село, ама е по-чисто като мисъл…

  • още щрих:
    често мото е „как ние, бедни и мизерстващи, ще храним някакви си бежанци?!“
    не съм видял да им отвърнат с контравъпрос: а как храните ордата чиновници и партийни функционери?

    и към мизерията: според работодателите заплатите на българите били ЗАВИШЕНИ. То сега със „средна заплата“ едва се преживява, а значи трябвало още повече свиване!
    и радетелите за „отговарящи на производителността заплати“ изричат своите мнения, че „работниците не си заслужават парите“, навлечени в костюми за по 3-4 минимални работни заплати.
    „Храненето на бежанци“ е НАЙ-МАЛКИЯ ПРОБЛЕМ у нас. И по-общо – не е трудно да нахраним бедните, но става непосилно да задоволим лакомията на богатите, на овластените.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *