Гръцката телевизия: В България само анархистите застанаха зад Костадина Кунева

печат
Солидарност с К. Кунева
Солидарност с К. Кунева

Около година след като беше залята с киселина и едва не беше убита, синдикалният лидер на ПЕКОП (синдиката на чистачите и домашните работници), превърнала се в символ на стачните борби, Костадина Кунева даде първото си обширно интервю пред известния гръцки телевизионен журналист Ставрос Теодоракис. В документалния филм, освен интервюто с Кунева, се представя историята ѝ – от историк с висше образование до чистачка в атинското метро, засегната е и ситуацията в България и незаинтересоваността на българските медии, власт и синдикати. Във филма за Кунева се отбелязва, че единствените, които са дали гласност на случая и защитават работническите борби в българската общественост, са българските анархисти, които със своите гръцки другари отбелязаха 1-ви май заедно по софийските улици, приковавайки вниманието на обществеността, че в България има още много като Костадина Кунева.
Междувременно в Гърция обявиха награда от 1 милион евро за разкриването на покушението срещу българката. Гръцките националисти пък негодуват, че с пари на гръцкия данъкоплатец било дадено малко жилище на Костадина Кунева и семейството ѝ.
Публикуваме част от интервюто:
Журналист: Историк, а да работи като чистачка!
Кунева: Етнограф съм. В началото получавахме по 700 евро, но постепенно заплатата намаляваше.
Ж.: Как така? Заплатите обикновено растат?
К.: Е, при нас намаляваха. Подписахме едни документи, за които ни обясниха, че са за статистиката, но се оказа, че са договори. После се появи и една почивка от половин час, която не сме изисквали от синдиката. А и осигуровките вече не бяха като за тежък труд.
Ж.: Коя беше основната ви дейност като секретар на синдиката на чистачките?
К.: Работата ни беше да запознаваме работниците с правата им. Правехме проверки с Инспекцията по труда по разни обекти, за да докажем, че наистина се нарушават законите. Борихме се да бъде внесено предложение в закона да бъде включена длъжността „чистач“, защото досега тя не фигурира.
Ж.: Членувате ли в някоя партия?
К.: Не, не се занимавам с партии. Всяка партия е една рамка и всеки член е точка в рамката. Съществува йерархия вътре, което означава, че има и антагонизъм – кой ще заеме първото място. И този антагонизъм излиза навън, в обществото и накрая се предава нещо болно в цялото общество.
Ж.: Но коя е вашата идеология?
К.: Нямам. В живота не е необходима идеология, а мъдрост. Хората хиляди години преди нас са открили мъдростта.
Ж.: Чу се, че са ви предложили да станете евродепутат.
К.: При мен никой не е идвал с такова предложение.
Ж.: А бихте ли приели?
К.: Не.
Ж.: Преди нападението имаше ли заплахи?
К.: Да, имала съм заплахи по мобилния телефон.
Ж.: Конкретно?
К.: „Ако не спреш да вършиш тези неща, ще те убием!“
Ж.: Колко време преди нападението са ви заплашвали?
К.: Започнаха от 2006 г.
Ж.: И не се ли уплашихте?
К.: Затворих им телефона. Следващия път, без да чакам да ми кажат нещо, им казах: „Ако имате нещо добро да ми кажете, слушам, ако ще ми казвате същото, затварям“. И затворих.
Ж.: На работата имаше ли хора да ви казват: „Внимавай, ще си намериш белята“?
К.: Ако кажа това, ще замеся хора, но са ми казвали: „Какво ще постигнеш с това, което правиш?“ Тоест, че аз греша, а те са правите. Не мисля, че съм допуснала грешка. Да помагаш на хората не е грешка, това е нещо добро.
Ж.: Ако върнете времето назад, по същия начин ли бихте постъпили?
К.: Не съм се замисляла, но не ми се вярва да постъпя по друг начин. Щом ме предупреждаваха, че ще ме убият, а аз продължавах.
Не са една и две фирмите, които практикуват така, а също и държавата, Осигурителният фонд и Инспекцията по труда не са направили нищо, за да имат работещите законното възнаграждение, законните осигуровки.
Ж.: Имате ли чувството, че гръцката държава не ви защити? Че някои повярваха, че могат да ви посегнат, без да бъдат наказани?
К.: Тогава ли? Нямало е нужда да ме защитава държавата, просто не е предприемала правилните действия относно беззаконието на групите по почистването.
Ж.: Вярвате ли, че полицията си свърши работата?
К.: Щом не ги е намерила, не си е свършила работата.

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *