Гражданското общество е измама

печат
„Гражданското общество е общност на враждуващи помежду си хора, които, за да спрат тази вражда, го преобразуват в държава.“
Томас Хобс

Простичко казано – гражданското общество се разглежда и като един колективен полицейски доносник. Всеки следи ближния, всеки бди над правото и морала.

Признавам, преди време, като се опитвах да говоря на разбираем за несведущите в анархизма слушатели език, казвах, че „анархията е такова състояние на гражданското общество, при което то не се нуждае от държавна власт“. Съжалявам, сгреших. По простата причина, че съдържанието на понятието „гражданско общество“ прави твърдението ми противоречиво, а значи и невярно. Аз смятах, че е справедлива, поне във втората си част, мисълта на американския просветител Т. Пейн: „Гражданското общество е благо, а държавата — неизбежно зло. Колкото по-развито e гражданското общество – толкова по-малко нужда от държавна регулация.“
Комай на практика обаче истината се съдържа в разсъжденията на двама английски философи от ХІХ век:
„Гражданското общество е общност на враждуващи помежду си хора, които, за да спрат тази вражда, го преобразуват в държава.“ (Томас Хобс)
„Гражданско общество е политическо общество, тоест обществена сфера, в която държавата има определени интереси.“ (Джон Лок)
Затова днес гражданското общество се разбира като преди всичко сюрия разнообразни „неправителствени организации“ (след които и работодателски, корпоративни, религиозни), чието предназначение е буквално да участва в диалога с държавата, да бъде коректив на властта, като спазва рамките на „морала“ и „правото“ (законите).
Нищо повече.
Всеки, който е имал „диалог с държавата“ – в полицейски участък, в приемна на бюрократична институция, в съдебна зала с претенции срещу държавна фирма или орган, – много добре знае как протича този „диалог“. Или се подчиняваш на полицая, бюрократа, съдията, независимо дали ти харесва, независимо дали нарежданията им дори не миришат на справедливост и човещина,… или срамежливо им буташ плик с пари, за да проявят разбиране към твоя случай. Така де, без смазката на корупцията, държавната машина смила всекиго на кайма. За непривилегированите рушветът е начин да се отърват от често непредизвикани неприятности (или направо да съхранят живота си, ако са попаднали в болница). За овластените да вземат решения пък е добавка към заплатата. Какъв диалог „в рамките на закона и морала“ предлага тук гражданското общество? Моралът при капитализма е един – печели и изпреварвай конкурентите, продавай и купувай каквото ти падне. Законът само формализира този морал, като добавя: плащай си данъците.
Ето сега въпросното гражданско общество в лицето на природозащитни групички роптае срещу разрешеното от правителството застрояване на природни паркове със съоръжения с туристическо предназначение. Роптае и се обръща към държавните съдилища – сакън да не нарушат законите, които поначало са против тях, против околната среда, но за благото на бизнеса. Същите роптаещи се застъпват за прилежно плащане на данъци. И на държавата това ѝ е достатъчно. Нека си викат, нека си подават жалби, нека ако искат и улични блокади да спретнат. С парите от данъците на сега протестиращите държавата ще мотивира полицейските палки да „респектират“ по-буйните и по-гласовитите. Законът обаче не позволява на гражданите по същия начин да „респектират“ някой самозабравил се политик, който с един подпис е отнел безплатните лекарства от онкоболните например. С парите от данъците на протестиращите държавата ще финансира съдебната система, която ще се произнесе в полза на бизнеса, иначе бюджетните приходи ще намалеят и съдиите ще останат гладни. На гражданите обаче не им е позволено сами да решават кой е прав и кой крив, независимо че виждат нещата с очите си и ги усещат по гърбовете си и в стомасите си.
Концепцията за „гражданско общество“ с нищо не се различава от ролята на казионните синдикати. Тоест, да бъдат буфери между народа и властта, да ги залъгват с надежди, че има оправия „в рамките на закона“… и срещу съответната цена. Също както легалните синдикални лидери, на всеки „съвестен гражданин“ се вменява в задължение да следи за нарушения на закона, колкото и глупав и несправедлив да е този закон, но не сам да вземе мерки, а да се обади „където трябва“, на „компетентните органи“. Простичко казано – гражданското общество се разглежда и като един колективен полицейски доносник. Всеки следи ближния, всеки бди над правото и морала. Къде обаче остават самоинициативата, солидарността, самоуправлението? Подменени са с вярност към закона, но гражданското общество не пише законите, то може само да отправя пожелания към законотворците без гаранции, че ще ги послушат.
Германия е страна, минаваща за образец на гражданско общество. Типична проява на „гражданска съвест“ там е да наклепаш комшията, че е оставил автомобила си една минута повече от позволеното под знака за забрана на паркиране. В духа на пазарната икономика доносникът получава част от глобата на нарушителя (също като контрольорите в градския транспорт) – възнаграждение за правилната му гражданска позиция. Съвест със заплащане.
Веднъж приказвах с човек, който усетил спазми в стомаха, докато шофирал из Мюнхен. Спрял пред заведение, изскочил и се втурнал към тоалетната. Устискал да се задържи за половин минута и да обясни на персонала какъв е проблемът. Почти викал и клиентите го чули, някои се захилили. След двайсет минути видял, че колата му е вдигната от паяк. Келнерите и клиентите пък се препирали кой има правото да получи процента от глобата. Човекът ми каза, че никога няма да забрави най-скъпия дрисък в живота си – малко над 1000 евро. Друг път, зарече се той, ако съм отново в Германия, ще избера евтиното и ще си сера направо в гащите.
Помислете дали ни е необходимо точно такова „гражданско“ общество. •
Васил Арапов

Остави коментар

  • С радост започнах да чета и с разочарование напуснах последното изречение на текста.

    Критика на гржданското общество не може да се прави, давайки за пример две крайно НЕ-граждански общества, като БГ и Бавария (защото Мюнхен НЕ Е Германия!)
    Бавария е управлявана от много години от CSU- крайно консервативна партия на десни индустриалци (тафтология) и елитни селяни. Избрана от мнозинството партия!
    Гражданското общество, както го разбирам аз, изключва държавата, като фактор. В едно Гр.Общ. няма доносници, защото няма на кого да донасят.
    Има ли примери за гражданско общество днес и какво въобще е това животно?
    От там трябва да започнем.
    Моля някой, който знае, да се намеси. Карл Попър, може би?

  • то ти хубаво го разбираш като изключване на държавата, ама навред мнението е, че гражданското общество ПАРТНИРА на държавата, за да има „социален мир“.
    Такива са тълкуванията в цяла Европа (и винаги се подчертават законите, които гражданското общество следва да уважава, хмък).

  • впрочем, доста подобни истории (за хилядокинтовия дрисък) съм чувал и от други части на Германия – Берлин, Франкфурт, Ерфурт. Просто мюнхенската случка съм я запомнил с повече подробности.

  • Ако говорим за Берлин: това ,дето гражданите си разделят глобата с държавата е абсолютна измислица! Няма такъв филм.
    В Мюнхен може – на тех акъл им не пречи…

    В Берлин зависи от квартала, но доносници има рядко. За щастие Берлин е облагороден от емигранти от цял свят и това го прави либерален.
    Не защитавам немското „гражданско общество“ -сакън!- , но се дразня, когато се генерализира и преувеличава!
    Всички сме хора и „ушета“ има на всякъде.

    Вярно е, че случаи на колективна и спонтанна солидарност с жертви на държавен терор, каквито съм наблюдавал в Барселона, са за Германия немислими.

    Айде, ще разкажа случката накратко: На метростанцията Placa Catalunya в Барселона контрольори бяха хванали един африканец без билет и искаха да го глобяват.
    Той нямаше документи. Понеже не разбира езика, тъпунгерите решиха да го побутнат и дърпат към една будка (security), на което той, разбира се, се възпротиви и се вдигна олелия. Само за няколко секунди се насъбра огромна тълпа около групичката мъже.
    Някои от тълпата попитаха какво става и като разбраха, вдигнаха ОГРОМЕН скандал на контрольорите. Взеха да си вадят паспортите и личните карти и да им ги хвърлят в лицето!Нещата стигнаха до там, че контролетите -наредени в редица до една стена- гледаха виновно в мраморния под, докато насъбралите се хора им четяха лекция по човешки права. А жертвата се изниза на някъде…
    Интересното бе, че не се повдигна темата за цвета на кожата на жертвата. Критиката бе в посока, че по принцип НИКОЙ не бива да бъде бутан и влачен. Като тук се намеси и „аргумента“ типичен за едно „гражданско“ общество. Аргумент, на който и ти се спираш: „Вие да не сте ПОЛИЦИЯ, та ще дърпате така човека?!“ …
    Е, такова нещо(с цялото си противоречие) в Германия няма да ти се случи.
    Със СИГУРНОСТ няма да ти се случи.
    Униформата страхува „гражданите“ в Германия. Това е факт.

    Но и в моята случка личи оня неприятен момент на съглашателство на гражданското общество с държавата.
    Ако полицаи дърпаха човека, едва ли би се стигнало до такъв скандал. Макар че, (ето го изкючението) през май 2014 имаше невероятни „безредици“, където точно гражданята в Барселона се хвърлиха да защищават една окупирана къща -социален център Can Vies- и то до такава степен, че кмета на района даде назад и Can Vies оцеля.

    http://en.wikipedia.org/wiki/Can_Vies

    Само когато гражданското общество постави гражданите преди държавата, когато се опълчи на силовите структури на държавната власт в защита на Гражданския Интерес, само тогава това общество заслужава уважение и може да е пример за подражание.

    Can Vies Viu !

  • ами на мен са ми разправяли, че ако забележиш нарушение и го докладваш, то можеш да претендираш за възнаграждение за „гражданската си позиция“. Провери го в немските закони.
    Това, че в Берлин явно много рядко се постъпва така, говори само добре за берлинчани.

    не съм изненадан от барселонската случка. Там онзи дух на анархичната солидарност не е унищожен докрай. Въпреки че, по впечатления на жена ми, е „заземен“ до аналога на фланелките с Че Гевара – носят символ (както у нас БАРЕКОВ носи лика на Ботев!!!), без никакъв стремеж да му подражават (ако не на оригиналната му идеология, то поне на представите си за нея).

    впрочем, каталунците биха били по-настървени ако в случката биха се намесили полицаи. Даже от хора, далечни на анархизма, в Барселона може да се чуе репликата, че всички ченгета са „скапани франкисти“ (и добавят „синове на хиляда курви!“ – впечатляваща испанска псувня!).

    та тъкмо това все по-пропагандирано съдържание на понятието „гражданско общество“ като „партньор на държавата в името на социалния мир“ ме настройва негативно.
    И понеже това понятие още от самото си начало е осмисляно като съглашателство с властта, няма мегдан да го „изчистваме“ от извращения, както е с термина „комунизъм“, съществувал дълго преди болшевиките да го превърнат в синоним на абсолютната гадост.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *