Границата САЩ-Мексико: Престанете да преследвате имигрантите до смърт

печат
В Сонорската пустиня има сериозен проблем, на мексиканско-американската граница. Поради допълнителни подкрепления в традиционни градски (незаконни) входни точки, като например Сан Диего и Ел Пасо, хората биват принудени да пресичат през пустините. Един доброволен защитник на човешките права каза: “Граничният патрул, както бе планирано, изтласка хората в пустините, където рискът става многократно по-голям”. На това се дължи рекордният брой на загиналите. През последните 5 години видяхме как 400-километрова отсечка от Сонорската пустиня в Аризона стана най-смъртоносната входна точка за имигрантите…

Температурата на земята в Сонорската пустиня може да достигне 54 градуса преди месец юни. Август е най-смъртоносният за пресичане месец. Много хора поемат на това пътешествие през пустинята с 6 литра вода, а всъщност им трябват 3 литра, за да оцелеят само 7 километра в тази 40-градусова жега. Едно от нелегалните трасета включва 80-километрова отсечка пеш по стари пътеки през пустинята. Мнозина вървят дни наред в температури над 40 градуса при опитите си да влязат незаконно в САЩ. Тази година, преди началото на най-лошия сезон, 4-ма недокументирани имигранти са загинали в Ню Мексико от топлинни удари, а повече от 72-ма са загинали в Аризона. Тази година са загинали повече недокументирани имигранти от всяка друга година. Миналогодишните цифри също бяха рекордни.

Няколко групи активно се опитват да спасяват хора, като създават водни станции за недокументираните имигранти в пустинята. Групата, наречена „Граничните ангели” (http://communities .signonsandiego. com/borderangels) е основана от Енрике Моронес през 2001. Тя е група с идеална цел, която е инсталирала и поддържа 340 водни станции през пустинята Империал Вали и околните области. Доброволци зареждат станциите с вода през пролетта и лятото. За зимата и есента групата е изградила станции в планините на Сан Диего, със зимни дрехи, храна и вода в контейнери за съхранение. Граничните ангели се нуждаят от вода, материали за поставяне на пътепоказатели, бензин, зимни дрехи и други. Можете ли да им помогнете да спасят човешки живот?

Пайсанос ал Рескате, т.е. „Селяните-спасители”, е друга организация, която цели да снабди с вода недокументираните имигранти, които прекосяват мексиканско-американската граница. Създадена от Армандо Аларкон, с мисии от юни 2004, тази група хвърля бутилирана вода от самолети “Чесна”. Бутилките са увити в найлони и имат малък парашут, а се спускат от самолет, боядисан в ярки цветове. Няма закони против пускането на неща от самолети, например бутилки с вода, стига да не нанасят материални или телесни щети. Към бутилките е прикрепено съобщение, което казва на имигрантите да махнат с ръце над главата си, ако се нуждаят от неотложна помощ, или под кръста, ако нямат нужда. За съжаление, Пайсанос ал Рескате не спасяват имигрантите, а викат граничния патрул, което аз намирам за проблематично. Аларкон казва, че мисълта да използва самолетите за пускане на вода му хрумнала по време на един от първите му уроци за пилот. Той обяснява, че погледнал надолу и осъзнал какво може да се направи. Аларкон е роден в Мексико и израснал в Тексас.

Друга група, наречена „Човещина по границите”, е раздала приблизително 30 000 литра вода от своите приблизително 111 станции за оцеляване от март 2001 до август 2002. Не е ясно дали тази група още функционира, но техният сайт показва някои интересни цели. Една от обявените им цели е да окажат гостоприемство на хората, пресичащи границата. Те казват, че като им дават вода, няма да увеличат броя на недокументираните имигранти, а по-точно: “Хората не прекосяват границата, за да получат вода”. Твърдят, че раздават вода в отговор на “неморалните политики и стратегии, които излагат хората на риск”. Те искат следните промени: 1) легализация на недокументираните работници, както е направено през 1986; 2) инкорпориране на отговорна програма за работници на разменни начала с визи, за да не са обвързани работниците с една индустрия или един шеф, и 3) демилитаризиране на границите, както и още някои неща.

Повечето хора, които загиват при пресичане на границата, загиват от топлинен удар или обезводняване. Миналата година са загинали 409 имигранти при опити да преминат, което е 7 пъти повече от броя им през 1995, според мексиканското външно министерство. В отговор на нарасналата смъртност при преминаването през пустинята, Мексико се съгласи да участва в план за репатриране, обявен от американското министерство на вътрешната сигурност през юли 2004. Мексико казва, че ще осигури безплатни полети обратно към Мексико за незаконните мексикански имигранти, арестувани в Аризона между 12 юли 2004 и 30 септември 2004. Самолетите ще отвеждат имигрантите или до Мексико Сити, или до Гуадалахара, откъдето би трябвало да ги извозят с автобус до родните им градове. Тези, които живеят в Северно Мексико, трябва да получават “други възможности”, които още не са изяснени. Правителствата на САЩ и Мексико умишлено са избрали дълбоката вътрешност на Мексико за дестинация на полетите, за да обезсърчат бързи повторни незаконни опити за влизане в Щатите. И наистина, мнозина отказват самолетното пътуване и вместо това искат да ги отведат до най-близкия граничен град, за да опитат да влязат отново. Цената на самолетните пътувания, приблизително 13 милиона долара, ще се плати от Съединените щати. По програмата за репатриране от миналата година са прехвърлени 6 000 мексиканци от гранични градове в Аризона и Тексас, но кметовете на градове от мексиканската страна казват, че имигрантите са просто зарязвани без пари за храна и билети за автобус до дома. •

Кирстен Андерберг (www.kirstenanderberg.com)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *