Грешна тактика ли?

печат
Ситуацията в Лясковец (наречена „Кървава драма“) никак не е ясна – всяка медия и институция изважда разнопосочни данни, огласява свои тълкувания. Появи се фразата „погрешна тактика на полицията“, която сякаш трябва да обясни всичко.
Въз основа обаче на малкото установени факти – тоест съвпадащата информация от различните източници, всеки от тях с претенции за „обективност“, можем още отсега да твърдим, че не става дума за неправилна тактика. Става дума за системно явление. За комплекс симптоми, които, на лекарски език, свидетелстват за нещо повече от „болест на обществото“ – а за изначална малформация на днешния тип общество, за порочния му характер.
И така:
– първо, неуравновесен или не, живущ до училище гражданин от ЧЕТИРИ години подава редовни жалби за това, че шумът от спортната площадка го дразни. Никой не му обръща внимание, човекът преминава към заплахи, отново писмено, като заплашва най-вече директора и учителите, според признанието на самия директор в пряк телевизионен ефир (в момента се говори за закани за убийство на ученици, но самите деца не си спомнят за това… засега, но скоро ще си „спомнят“ по внушение).
Естествено, никой не му обръща внимание. Няма нито опити да се говори с човека и да се търси компромис, нито медицинските органи се опитват да му помогнат, щом се появяват подозрения, че той страда от психиатрични смущения.
За институциите недоволството на отделните граждани, техните нужди и проблеми са НИЩО.
– второ, никой от съседите на „терориста“, никой от родителите на учениците, никой от учителите не си даде труда да узнае какво става. Тоест отчуждението на хората един от друг се е задълбочило до крайно опасни размери. Обществото като комплекс от солидарни взаимоотношения се разпада на смазани от мизерията, безработицата и възхваляваната конкуренция отделни индивиди, настроени крайно враждебно един срещу друг.
– трето, намесата на полицията, както винаги, е традиционна – нахълтват, пребиват, убиват. Само дето в случая са получили отпор и жертвите засега са от тяхна страна. И затова МВР ще се помъчи по всички начини да очерни стрелеца и да оправдае себе си.
Затова проблемът не е в „бездействие на институциите“, а в тяхното наличие, защото това не са пряко избрани от населението органи за ПОГАЖДАНЕ между хората. Проблемът е в бедността и озлоблението – следствия от политиките, прилагани както от „началото на прехода“, така и преди него.
При друг тип обществено устройство „престъпникът“ нямаше да остане без медицинска помощ, без подкрепа и посредничество на психолози. Би с лекота постигнал споразумение с училището, в краен случай да се пресели в друго жилище, ако шумоизолирането на това жилище е невъзможно. Самото училище би проявило повече разбиране към нетърпимостта му към врявата под прозорците. И не би имало полиция, която сама е източник на престъпност, която брани мутри в политиката и бизнеса, а за обикновените хора има единствено палки, газ, куршуми. Не помня случай жандармите да са предприели „спецоперация“ срещу бруталните частни съдебни изпълнители например, които не заплашват, а направо действат срещу закъсали длъжници, срещу обявани за длъжници без реални задължения, срещу измамени с договори длъжници.
Така че драмата в Лясковец е драма на обществото, сбъркана стратегия на съществуване с логичното следствие в тактиката „докарайте човек до лудост, а после го пречукайте“.
Е, не се получи да пречукат „в съгласие със закона“ (написан от мутри)  конкретно този мъж (часове наред нямаше яснота дори за името му). Затова сега властите ще стоварят върху него всичката вина, а за себе си ще поискат повече права – естествено, в ущърб на правата на гражданите. Тоест, хората изпадат в още по-голяма невъзможност да се защитават сами, стават още повече зависими от преценката на институциите кой, как и от какво (кого) да бъде защитаван.

Васил Арапов

Остави коментар

  • едва публикавана, статията получи отзив, кой знае защо не в коментарния раздел тук, а в пощата ми.
    Мой познат твърди, че случаи като този се оправят с „общ задължителен регистър на психично болните, с повече правомощия на медицинските власти в колаборация с полицията“.
    Не съм съгласен.
    Институционален централизъм и повече правомощия означават, че свеждаме нещата до разпределение на средства за нужните мероприятия (например регистър на болните). Когато има разпределение на средства, то става преди всичко според интересите и апетитите на разпределителите (чиновниците) – вижте какво става с животоспасяващите лекарства и политиката на НЗОК. Тоест ситуацията няма да се промени. Рецептата „дайте по-големи заплати на бюрократите, за да не крадат“ е смешна. Първо, няма да спрат да крадат, второ, тежестта на издръжката им ще прекърши съвсем гръбнака на реално трудещото се население насред кризата.
    Обратно, при действаща пряка демокрация, обществото само ще решава кои мероприятия са му необходими и как да бъдат осигурени с ресурси за изпълнение.
    Държа да отбележа, че пряката демокрация работи ефективно, с максимална полза, когато следва схемата на федерализма и когато е придружена с обществен контрол върху материалното производство и разпределението на блага.
    Пряката демокрация, както е нарисувана от нищожеството, изпълняващо длъжността „президент“ буквално преди час по БНТ, като „правителството позволява референдуми“, е подигравка с идеята за пряка демокрация.
    Прякодемократичното общество няма нужда от централно правителство и парламент, които да подбират кои въпроси да поставят на референдум, а после тълкуват резултатите така, както им изнася.
    Властта просто иска да добави референдумите в арсенала залъгалки наред с „изборите“, така че да раздува илюзията, че „народът има представители, които му служат“.
    Виждаме как и колко „служат“. И кому служат.
    Повече за федерализма: http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/federalism.html

    надявам се опонентът да напише коментарите си към материала тук, вместо да задръства мейла ми с ценните си съображения.

  • новината в развитие: Петко Савов („терористът“) е тежко ранен. Удобно. Ако умре, неговата гледна точка остава неизвестна.
    Но пък за ранените поради некадърността си ченгета пристига самолет с хирурзи от София. Браво. За болни от туберкулоза, за диабетици и други нуждаещи се – обещания. Но за „стражите на държавата“ (от които няма кой да ни опази) – всичко и то веднага.

    кампанията по очерняне вече набира обороти.
    Политиците почнаха да се състезават да се перчат, че „ако бяхме НИЕ на власт, щяхме да се справим по-добре“. Да, ама именно те БЯХА на власт когато цялата дандания е започнала да се затяга в неразрешим възел.
    Властта не може да решава проблемите, бива я единствено да прехвърля отговорността за тях върху конкурентните партии… и върху обикновените хора, които страдат от тези проблеми. Бива ги също така да печелят от същите проблеми, като самофинансират „плановете за решения“.
    Властта е част от проблемите, това е изводът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *