Гробарите

печат

Около смъртта на севернокорейския диктатор Ким Чен Ир почти всички телевизии по няколко пъти излъчваха потресаващи картини – как целият корейски народ под строй оплаква своя вожд… Но ето че, след почти две седмици, пак от нашите медии научаваме, че имало някои, които не плакали… достатъчно. За което ги очаквал шестмесечен престой в концлагерите. Само че прецедентът съвсем не е от Северна Корея! Претендираме за първенство:

През 1949 г., на 2 юли, почина нашият „вожд и учител“ Георги Димитров. Малко след тази дата в концлагера „Богданов дол“ започнаха да пристигат внушителни групи нови „питомци“. Започнахме да се питаме кои са новопристигналите: вече почти всички „врагове на народната власт“ – земеделци, троцкисти, анархисти, фашисти, царкрумовци, легионери, ратници, бранници, бивши полицаи, бивши офицери от царската армия, бивши министри, народни представители… бяха прибрани! Оказа се, че в деня, когато „вождът“ хвърлил топа, някои не плакали, други се веселили, трети правили сватби и други веселби… Та затова били прибрани. Ние взехме да им викаме „гробарите“. Да, но сега, като научавам, че корейските гробари ще бъдат в лагерите само по шест месеца, казвам си: блазе им. Защото нашите гробари изкараха точно по три години.

Така че съветвам нашите граждани да плачат и когато не трябва. •

Александър Наков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *