Грядущата революционна буря

печат
(продължава от миналия брой)

Положението напомня Кубинската криза между СССР и САЩ през 1962 г., когато Хрушчов инсталира ракети с ядрени бойни глави на „острова на свободата“. В подобна ситуация Дзян Дзъмин предупреждава, че „Съществува опасност диалогът да излезе извън контрол, независимо от намеренията на китайското правителство, защото убежденията на неговото население могат да генерират своя собствена инерция към конфронтация, каквато лидерите биха предпочели да избягнат… Например ние често казваме „мирно решение“, но понякога добавям, че не можем да се задължим да не използваме сила“ и завършва със зле прикрита силова заплаха: „През тези почти 12 години, откакто съм в централното правителство, аз усещах много силно чувствата на милиард и двеста милионния китайски народ. Разбира се, ние изпитваме най-добри чувства към вас, но пламне ли искрата, ще бъде много трудно да се овладеят емоциите на 1 200 000 000 души“.

На това американският Велзевул отговаря: „В една военна конфронтация между САЩ и Китай, дори и ние, с болка в сърцето, ще бъдем длъжни да подкрепим своята собствена страна“.

Очевидно тук двамата държавни мъже се правят на идиоти, защото знаят много добре, че проблемът не е Тайван, а планетарното господство. Когато останалите причини бъдат налице, оспорваният китайски остров ще послужи като повод за началото на нова световна скотобойна, каквито бяха Сараево за Първата или Коридорът до Данциг, през Полша, за Втората световна война, с тази разлика, че тогава жертвите бяха десетки милиони, а в Третата ще са минимум стотици!

Такива са трайните и необратими тенденции в развитието на съвременния свят. Те водят към точката на разрушението на двойното статукво, вследствие на изострящите се до кресчендо глобални, социални и интернационални конфликти. Перспективата и алтернативата, която те очертават пред човешкия род, е социална революция или термоядрена война. Само една анархокомунистическа революция може да предотврати империалистическата война, но, ако въпреки всичко, последната избухне, тя ще предизвика раждането на новия свят всред кръв, глад, смърт, разрушения и неизчислими страдания. Към такава „точка на бифуркация“ се е отправил светът, в който живеем.

Ако тези ни твърдения се окажат „пророчески“, през следващите години, максимум десетилетие-две, материалните предпоставки на Социалната революция и приближаването на света до точката на глобална дестабилизация на социалното и интернационално статукво трябва да породят появата на адекватни революционни идеи, акции и организации, а масовите бунтове, стихийните и спонтанни революционни акции на Петото съсловие ще зачестят, за да се превърнат във всепомитаща лавина. В тази перспектива революционната анархокомунистическа идейна организация трябва да направи всичко необходимо за своето самоизграждане и възпроизвеждане.

Възразяват, че подобна дейност, в условията на един оруелов свят, какъвто господарите му ни подготвят, е невъзможна и както е доказал опитът, само ще вземе многобройни и излишни жертви. Но казвал ли е някога някой анархист, че революцията, с която искаме да изпратим в екарисажа на историята днешното общество с всичките му атрибути: държавни институции, капитал, наемен труд, пазари, класи и т. н. може да се извърши без жертви? Не разбираме ли, че пътят на резигнацията, опортюнизма и капитулацията, води към смъртта на революционния идеал, а не дълго след това – и на самия човешки род? Направихме ли обмислени, системни и сериозни опити, както толкова наши предтечи, за да опровергаем капитулантските настроения и твърдения? Не ги ли отрича и цялата нова и най-нова история с нейните нелегални бойни организации и акции? Вярно е, че се изисква интелигентност, воля и кураж, но комуто липсват, е по-добре да си потърси друго поприще.

Крушението на старата система и хаосът (ако от него не се роди новото общество) вещаят глад, мизерия, смърт или граждански войни и в крайна сметка социални революции, а последните не търпят неутрални. Както казва латинската сентенция „Съдбата води желаещите и влачи нежелаещите“.

Следователно за революционерите ще бъде от изключителна важност да работят непрекъснато и упорито за създаването на една, макар и немногобройна, даже на първо време сведена до минимум, революционна организация, която да разпространява революционното слово и програма сред „нисшите класи“ и да подкрепя желаещите в идейната, психологическата и бойната им подготовка, а в часа на бифуркацията, на разпада и на хаоса, да се слее с революционната стихия на масите, за да ѝ помогне, така както размахът на крилцата на пеперудата предизвиква разразяване на ураган над необозримия океан, когато всички други буреносни условия са налице, и да даде тласък за извършването на разрушителната и съзидателна работа, вследствие на която, в крайна сметка Социалната революция ще се излее във формите, подготвени ѝ от роботронната революция.

Но ако, въпреки всичко, „висшите“ класи съумеят да се задържат върху гърба на „нисшите“, както това постигнаха марксистите през 1917-1921 г. чрез своята диктатура на държавния капитал или седем десетилетия по-късно техните мутанти по време на пазарната демокрация след 1989-1991 г., тоест, ако те успеят да съхранят държавата и класовото общество, макар и с нови етикети, в нова премяна и при нови условия, това ще изправи Петото съсловие пред поредната точка от каскадата бифуркации в историята, в които масите и революционерите ще се явят с натрупан опит за следващите сражения, извлекли поуки от предишните си поражения. •

Георги Константинов

Остави коментар

  • … с тази разлика, че тогава жертвите бяха десетки милиони, а в Третата ще са минимум стотици!

    Явно човечеството се подготвя да освобождава място за следващата раса, която и да е тя и ако има такава!?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *