Хауърд Зин: Анархизъм и образование

печат
Продължение от миналия брой на лекцията на американския историк, издадена в компактдиска Heroes and Martyrs (Герои и мъченици), 2000.

Ще ви прочета нещо от вестниците от онези дни. В Трентън, Ню Джързи, 3000 момичета от фабриката за пури стачкуват, защото искат един час обедна почивка. Те са работели по 14 часа на ден и решили, че им се полага не половин час обедна почивка, а един час. Казвам момичета, защото са били такива, много млади. Та тези 3000 момичета нападат фабриката, изпочупват прозорците с камъни и тояги, защото искат цял час почивка. Води ги едно 16-годишно момиче на име Сали Кар. Друго заглавие от онези дни: „Милионери живеят в страх и напрежение“. Става въпрос са Джей гулд4. Как да ви опиша Джей гулд? Вземете най-големите мошеници на уол Стрийт днес, съберете ги в едно и ще получите Джей гулд. Такова е времето тогава – време на стачки, като се започне от големите железопътни стачки през 1877 и се стигне до едно друго събитие през 1886 в Чикаго – аферата Хеймаркет…

Пряко действие

В историята ни има такива събития, могъщи сътресения, които дават отражение върху съзнанието на младите хора. Такива бяха екзекуцията на Сако и Ванцети, екзекуцията на семейство Розенберг, а екзекуцията на четиримата анархисти водачи от Хеймаркет повлиява така на съзнанието на Ема голдман. В автобиографията си тя пише как идвали гости в дома на баща й, с когото и без друго си е имала достатъчно неприятности, и как са злорадствали за екзекуцията на тези „радикали“. Тогава тя взела една кана с вода и я плиснала в лицето на посетителя, за да му покаже какво мисли по въпроса. Да, тя твърдо е вярвала в прякото действие. След това напуска дома си и заминава за Ню йорк, където „се хваща“, както се казва, с една групичка радикали, анархисти, които се събирали в едно кафене на улица Сафък в центъра на Манхатан. Те всички били работници и се събирали там след работа да говорят за революцията и какво трябва да се прави. Обсъждали Маркс и Кропоткин, марксистите и анархистите и там тя се запознава с Александър Беркман, който е няколко години по-млад от нея, но иначе – пламенен анархист. Стават любовници и другари, приятели, събират се с други свои спътници в нещо като комуна. Един от тях е художник, с който Ема също има връзка по-късно… Нахвърлям ви тези неща, за да ви дам някаква представа за живота, който са живели. И Ема, и Александър вярват в свободата на човек да обича когото си пожелае, необременяван от законите на обществото, моногамията и други подобни. През 1892 има стачка в Хоумстед, Пенсилвания, в металургичния завод на Ендрю Карнеги. Тогава Хенри Клей Фрик, който е шеф на Карнеги Корпорейшън, вика на помощ детективската агенция Пинкертън, за да разгони стачката. Пинкертънците нападат стачниците и в избухналата престрелка убиват някои от тях. Тогава Александър Беркман и Ема голдман се събират в устър, заедно с други свои приятели, в тяхното магазинче за сладолед. Анархистите винаги намират начин да изкарат пари. Не много пари, но достатъчно. Достатъчно, за да издават списание. Достатъчно, за да се спасят от фабриката и прочее. Това магазинче за сладолед в устър било едно от техните такива начинания. Те се събират там, научили за станалото в Хоумстед, Пенсилвания и решават, че трябва да направят нещо, както го правят в Европа. Там убиват царе, началници на полицията и други символи на тираничните режими. Та те решават, че трябва да правят същото и в Щатите, а именно – да убият Хенри Клей Фрик. Не забравяйте, те са по на 20-21 години. Беркман се заема със задачата, купуват му костюм, пистолет, билет за влака до Питсбърг, той отива там и влиза в канцеларията на Хенри Клей Фрик… Беркман е много добър анархист, но много лош атентатор. Стреля, не улучва, удрят го, той пада в несвяст, съдят го и го осъждат на 22 години затвор за опит за убийство. Хора, заловени при опит за убийство, не получават такива високи присъди. Така е било тогава и днес е така. Обаче анархисти и изобщо политическите престъпници получават присъди от два до три пъти по-високи от другите хора, извършили същите престъпления. Така работи системата. Беркман лежи 14 години в затвора. През това време голдман говори на събрания, организира, води стачки. През 1893 страната се намира в икономическа криза. Огромен брой хора са без работа. Тогава Ема говори пред голямо събрание на площад Юниън и подканва хората, които нямат с какво да хранят децата си, просто да влизат в магазините и да взимат. Още един вид пряко действие. Това е част от анархистката философия – ако хората гладуват, няма какво да пишеш писма до депутатите да гласуват закони, та един ден хората да имат достатъчно храна. Самата идея на прякото действие е, че щом на хората не им стига храната, те си я взимат – законно или незаконно. Трябва да намираш средства да даваш на хората незабавно и пряко онова, от което имат нужда. Не може деца да гладуват, докато чакат избора на следващия президент. Това е философията. И за това я арестуват и тя лежи една година в затвора. В затвора се запознава с една санитарка, която я учи на някои неща и след като излиза, тя изкарва акушерски курсове и заминава за Европа. В Европа се среща с видните анархисти – с Кропоткин, вече достолепен старейшина на анархизма, с Малатеста – италианският анархист, с Луиз Мишел – героинята на Парижката комуна от 1871. Животът й е пълен със срещи със забележителни хора, които й повлияват, но и неизменно биват повлиявани от нея.

Не в главата на Чолгош

Завръща се в Съединените щати и започва да говори за противозачатъчните средства – нещо много опасно. Полицията я следва навсякъде, арестуват я постоянно. Веднъж обаче не успяват да я арестуват след една нейна реч пред еврейски жени в Лоуър Ийст Сайд в Ню йорк. Полицаят, изпратен да я арестува, пише в своя доклад, че нямал достатъчно доказателства да я арестува, защото тя им говорела на идиш. Явно се досещате, че тогава е нямало много евреи в полицията. През 1901 става много известна. Това е годината, в която президентът Маккинли е убит от човек на име уилям Чолгош. Не знам как да ви го опиша – той е бил по-скоро маргинален човек, както мнозина от хората, които извършват атентати. Ходил е от време на време на анархистки събрания и в някои от разпитите споменава името на Ема голдман. Веднага правят хайка за Ема голдман – ето кой стои зад атентата! Тя се укрива, но накрая я залавят. Не я държат дълго, тъй като срещу нея няма абсолютно никакви улики. Не че това е спирало някога полицията, но понякога става и тя е освободена. Чолгош е екзекутиран. Отрязват главата от трупа, за да я изследват, да видят какво е имало в мозъка му, че да го накара да убие Маккинли. голдман казва, че би трябвало да изследват условията в американското общество, за да разберат какво го е накарало. Според нея условията в американското общество по това време са толкова тежки, че биха могли да накарат всеки да стане атентатор. Тя говори така, без да смята обаче, че Чолгош е постъпил правилно. Въпреки че е била въвлечена в опита за убийство на Хенри Клей Фрик, тя не смята, че атентатите са подходяща тактика за революцията. И въпреки всичко се противопоставя на много от своите съидейници анархисти, които светкавично се разграничават от Чолгош, от този луд атентатор. И без това хората считат, видите ли, анархистите за луди бомбаджии, ние нямаме нищо общо с тоя! Тя казва не, аз съм против неговата постъпка, тя е глупава наистина, но аз не мога да се разгранича от него просто така – аз ще се опитам да покажа на хората какво го е накарало да го направи, на това ще наблегна. Тя винаги е била такава. С независима мисъл и много проницателен и емоционален подход към хората доведени до отчаяни постъпки, причините за които тя смята, че трябва да бъдат разбирани. •

_____________
Бележки:

4. Джей гулд (1836-1892) – американски финансист и борсов спекулатор. Заедно с Джеймс Фиск стои в дъното на борсовия срив през 1869, предизвикан от техните манипулации с цената на златото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *