Хроника 2015 и прогнози 2016

печат

c9ec12a4149d8857a6acc9bf230d6a3d.jpg2015 г. отмина под знака на изненадите. Някои събития можеха да се предвидят, стига да бе имало искрено желание за анализ на действителността, вместо породени от предразсъдъци оценки, вместо опити за манипулиране или просто бягство от неудобни истини. Невежеството значително по-често придава самоувереност, отколкото знанието, писал е Чарлз Дарвин. Дълго преди него Тукидид, поставил си за задача да описва историята възможно най-безпристрастно и критично, забелязал: Повечето люде проявяват мързел да открият истината, задоволяват се с първото попаднало им авторитетно мнение.
Но имаше и природни факти, наред с обществени явления, които дойдоха изневиделица. Те напомнят, че познанието е безкраен процес, че разумът трябва да бъде достатъчно смел, за да умее да признава своето безсилие.
Така в науката бяха записани забележителни открития, чието значение ще осъзнаваме през тази и следващите години.
Способността на някои белтъчни молекули да сглобяват други белтъци от аминокиселини без генетични инструкции; идентифициране на гените от генома на гренландския кит, които го правят най-дълголетния бозайник на планетата – до 200 години.
През април отново заработи Големият адронен колайдер, а през юли регистрираха нова елементарна частица – пентакварк.
Оказа се, че на Марс може да съществува вода в течно състояние.
Японски влак на магнитна възглавница счупи рекорда за скорост – 603 км/ч.
От дъното на Атлантика извадиха микроорганизъм, представляващ междинно звено между прокариоти и еукариоти.
На 14 юли космически апарат прелетя на 12 500 км покрай Плутон със скорост 14 км/с, като засне синьо небе над този далечен свят.
Откриха Kepler-452b, първата приличаща на Земята екзопланета, чиято орбита лежи в обитаемата зона около слънцеподобна звезда.
За първи път астрономите сериозно заподозряха, че наблюдават астроинженерна дейност в системата на звездата Лебед KIC 8462852, отдалечена на 1480 светлинни години от нас. За съжаление, сегашното устройство на човешкия свят е такова, че с повече лекота се харчат ресурси за спасяване на банки, изхранване на бюрокрация, модернизиране на полицията, за почивка на държавници, издигане на гранични огради и производство на оръжия, отколкото за строеж на астрономически обсерватории, така че пред малкото налични съоръжения се вият дълги опашки от чакащи учени – да отхвърлят или да потвърдят своите хипотези, верността на някои от които биха почти буквално преобърнали света.
Затова началото на строежа на нов телескоп в Чили, предвиден да бъде най-големият в света, е цяло чудо.
Заявка за „преобръщане на света“ дадоха през декември и други труженици на нивата на науката и технологиите: компания Гугъл заяви, че разполага с квантов компютър; на експерименталния термоядрен реактор Wendelstein 7-X бе получена тестова плазма; компанията SpaceX приземи обратно ракета за повторна употреба като средство за извеждане в орбита на космически апарати – при все че последно изброените заявки може да се окажат просто корпоративно надуване и доходно задълбаване в задънените улици на морално остарели технологии.
Въздържам се от правене на научни прогнози, но тъй като изкушението за предсказания обаче е голямо, споменавам мнението на български астрономи, че зимите в следващите 10-15 години ще бъдат кратки и топли, след което ще се усети цикличното намаление на слънчевата активност и ще начене общо захлаждане. На фона на провеждани световни срещи за „климатичните промени“, на които основно се говори за търговия с въглеродни емисии и за „зелени“ – тоест по-скъпи за крайния потребител – технологии, това скромно и негръмко мнение на изследователите на Слънцето може да се окаже попадение в сърцето на истината – нещо, което учените би трябвало да са задължени да вършат винаги, независимо от очакванията на спонсорите си.
* * *
Извън „кулите от слонова кост“ на науката, в гъмжилото на „реалния живот“ събитията на отминалата година изглеждат обичайно обезкуражаващо за повечето хора – „обикновените“, които не фигурират в списъците на „най-…“.
2015 г. започна с терористични акции на ислямисти – първо в Нигерия, където ситуациите продължиха до края на лятото, без изгледи да не рецидивират, после в Париж – разстрелът в „Шарли Ебдо“. Пак с Франция годината тръгна да си отива – Парижките атентати, които истеризираха средствата за масова побърквация, а те направиха всичко възможно да докарат до страхова психоза света, като в този страх да потънат в забрава жертвите на атентати, „вътрешна“ и „външна политика“ другаде извън „цивилизована Европа“.
Другото, с което ще запомним миналата година, е „бежанската криза“ – свързана с тероризма на ислямските конкуренти на модерната държавност.
Относителното затишие във войната в Донбас, Източна Украйна, позволи на руската държавна върхушка да се включи в Близкоизточната каша, за да демонстрира, че все още е геополитически фактор, неумираща останка от рухналата империя СССР. Един от аспектите на тази демонстрация беше нарочното блокиране за няколко часа на достъпа на руснаците до Уикипедия – но за вътрешно ползване.
Намесата на Русия в Сирия беше един от големите поводи за спорове кой какво върши там и ще доведе ли това до унищожаване на ИДИЛ, за която европейците ненадейно с шок научиха, че наистина представлява държава, а не бандитска зона на „хаос и анархия“.
Ще запомним този етап от Сирийската война не с успехите срещу джихадистите, а със сваления от турската армия руски самолет – и с изблика на фило-фобски кавги в България.
Гръцката криза и опитите за измъкване от нея също бяха повод за полярни мнения у нас.
Вълнуваше ни и ставащото в Турция – продължаващото отстъпление на тамошната власт от идеологията на кемализма.
САЩ през февруари станаха лидер в добива на петрол. Отново избухваха размирици заради убийството на чернокож от полицай. Затоплиха се отношенията с Куба.
Китайското ръководство отмени политиката „едно семейство – едно дете“, продължила 36 години.
У нас годината се прояви с „новини“, които по съдържание ако и внесоха нещо ново, то надали през тази и през следващите години ще оценим като „добри“: завръщането на мутренските времена (все едно бяха някога свършвали); претенции за реформи на думи и странни експерименти в образованието, здравеопазването, енергетиката, трудовите отношения, пенсионирането и социалното осигуряване като дела; избори, които потвърдиха преобладаващата сред българите липса на воля за промяна; истерията „бежанско нашествие“, която разруши доста митове за „бита и душевността“ на българите.
Страната ни продължи да обеднява, въпреки данните за увеличаващите се суми в спестовните влогове – това е главното в 2015 г. за България.
Предстоят ни „търсене на ново ляво“, ревизия на проведените досега „реформи“, остра конкуренция за циганските гласове – все обичайни имитации.
* * *
Природните сили отново си играеха с човечеството.
Силно земетресение в Непал взе хиляди жертви в края на април, трусът се повтори на 12 май.
Чернобилската катастрофа напомни за себе си с горски пожари в забранената зона.
В началото на май епидемията от Ебола в Либерия бе обявена за приключила.
През октомври се случи необичайното – добрата организация за предварително противодействие спести на Мексико жертви, когато тихоокеанското крайбрежие бе връхлетяно от най-силния наблюдаван в западното полукълбо ураган – Патрисия.
Можело, значи…
На 16 ноември в Ботсвана откриха втория по големина диамант в света, но 1111-те му карата не направиха тази африканска страна по-щастлива. •

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *