Хроника на разрушението

печат
Наскоро в нашия град небезизвестният монополист и производител на нефтопродукти Лукойл направи „оптимизация“ на работния процес. Реши да съкрати много хора, сред които по-специално натири хората с хронични заболявания. Направиха го гадовете, няма как. Те са властници, мафиоти и капиталисти. Те са безжалостни. Те са навсякъде, не само в България. Имат еднаква жажда за власт, насилие и жестокост. И учат на това останалите хора, своите подчинени. Правят го чрез манипулации, насаждане на интриги между работниците – така, че да няма заплаха за тях. Имат си казионен синдикат, от който работниците странят въпреки че дават част от заплатите си за него. А те от своя страна се държат като роби – страхливи, неединни в исканията си, разделени по местоживеене (конфликта между града и селото) и по етническа принадлежност (българи срещу турци). Разделят се дори по музикални предпочитания, което е меко казано смехотворно. Властта добре си върши работата. Работниците пък неуморно работят по това да се делят и да не са съпричастни. Не се съсредоточават в борбата срещу властта. Онези, които се мислят за по-умни, смятат, че лозунгът „Солидарността – нашето най-силно оръжие срещу властта“ е само заучена фраза. Този призив трябва да се изпълни със съдържание от самите хора, които ще се наложи да се борят срещу общия враг. Но в случая, за съжаление „врагът“ се оказва колегата ти. Пътят към самоунищожението е открит и води до отчаяние, страдание и болка.
Истинската причина, да се занимая с този проблем е това, че съм болна от диабет и имам ТЕЛК. В същото положение, но значително по-благоприятно беше вече бившият ми приятел. Натискан, мачкан и унижаван от тези гадове, той се озлоби срещу мен и колегите си. За истинския враг той бил силен, нямало смисъл от колективна борба. Аз му поставих идеите на анархизма като основа за борба, но той не искаше и да чуе за тях. Смяташе, че са наивни със чистотата си и че принадлежат на миналото – просто на хартия. От това си навлече презрението ми. Презрението, което силните и борбени хора изпитват към роба, който не иска да се събуди от кошмара, наречен сурова реалност. Стигна дотам да обвини колегата си – също диабетик – в бездействие. Онзи се нахвърлил върху моя приятел с обвинението, че е тарикат, защото имал документ. Бившият ми се огорчил и не му оказал съчувствие, защото смята, че колегата му е тъп селянин и слуша чалга. Даже му се присмял, че се разревал от мъка. Не ми е чужда омразата към колеги, които имат някакви „преференции“ спрямо мен. Но осъзнах, че тази омраза е израз на слабост и отчаяние. Колегата му е осъзнал, че шефовете им са безмилостни към тях, без значение дали имаш някаква хартия по закон. Вълко (така се казва колегата) на следващия ден, смазан от новината за съкращението си, отишъл да цепи дърва на двора. Но заради високата си кръвна захар имал замъглено зрение, натежали крайници и размътена от притеснението глава. Замахнал с брадвата и си прерязал сухожилията на крака. По данни, получени от моя човек там, Вълко се намирал в неврохирургията. Моят бивш с чувство за наранена гордост ми каза, че селякът сам си е виновен за получената травма. Имало някаква сила, която наказвала тъпаците.
Търсех този човек по различните отделения – неврохирургия, ортопедия. Нямаше го никъде. Дали от ръководството на фирмата са го натиснали по някакъв начин? Може и да е бил примамен с „доброволно“ споразумение. Властта има начини да натиска хората.
Моят беше принуден да подпише някакъв документ за съкращение, който му дава 12 заплати. Преди да е минала проверка от Инспекцията по труда. Обещали му работа на портала, предвид здравословното му състояние и заслугите на родителите му, които са работели там. Майка му е била учител по химия в местния техникум, а баща му, заедно с руските (бивши съветски) колеги, е изградил и разработил Каталитичния крекинг в предприятието.
Аз му казах, че това с последващата работа е уловка. Той с недомлъвки започна да скимти, че не го обичам. Отчая се и започна играта си с алкохола, която е основа на битовите ни проблеми. Вместо да държи разрушението в лапа, то го направи свой послушен слуга. Аз предпочетох да се оттегля. Думите ми за свобода, равенство и справедливост той предпочита да не чува. Те раняват слабите хора, които не искат да се борят, а смятат себе си за силни.
Алекс

Остави коментар

  • Властта винаги е настройвала хората едни срещу други.А те и помагат.Жалко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *