Хватката на болшевизма

печат
40 ГОДИНИ ОТ ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ

Малко след събитията във Франция светът е разтърсен от чехословашкия бунт през късната пролет и лятото на 1968 година. Ако бунтът в Париж е насочен срещу капитализма, то този в Прага е срещу държавния комунизъм от съветски тип. И на двете места на улиците излизат млади хора. Мнозина биха казали, че протестът им е насочен срещу различни неща. Всъщност и в Прага, и в Париж хората искат просто свобода и справедливост, защото при капитализма капиталистите са си построили комунизма, а при „комунизма” „комунистите” са си построили капитализма. Всички останали опъват каиша и ядат
дървото, когато надигнат глава твърде много – на Запад ги изхвърлят от „системата” (право на улицата), а на Изток ги вкарват в „системата” (на местата за лишаване от свобода).

Хронологията на събитията в Чехословакия обаче е доста по-различна от тази във Франция, а изходът от чешките „събития” – много
по-мрачен. В ранните месеци на 1968 прогресивното крило на Чехословашката комунистическа партия обявява реформи, предвиждащи демократизирането на обществото и прекъсване на обвързаността със Съветския съюз. Това движение става известно като “Пражката пролет”. През януари Александър Дубчек, словак по произход, заменя сталиниста Александър Новотни като лидер на комунистическата партия. Скоро той предприема серия от реформи, които насърчават свободното изразяване на мнение, публичния дебат и интелектуалната свобода. Дубчек нарича това “социализъм с човешко лице”, което предполага, че в другите страни от съветския блок социализмът има или нечовешко лице, или някаква друга човешка част от тялото. Чешките лидери се опит ват да ограничат връзките със Съветския съюз, макар че не напускат Варшавския договор, защото се страхуват от намеса на СССР след горчивия опит
на Унгария през 1956 година. Тези реформи се радват на широка обществена подкрепа – цялата младеж протестира срещу диктатурата от съветски тип и неслучайно песента на Франк Дзапа “Пластмасов народ” става ъндърграунд хит в цяла Чехословакия и изразител на това, което чехословашкият народ не иска да бъде. СССР и ръководеният от него Варшавски договор обаче решават да върнат Чехословакия в “правия път”. На 20 август 1968 година сили на Варшавския договор, включващи съветски, източногермански, полски, унгарски и български войски, влизат в страната и я окупират. Човешките жертви не са многобройни, тъй като армията не се съпротивлява, но са твърде явни и показателни за това, което се случва: танковете на някои места прегазват протестиращите млади хора, а студентът Ян Палах се замозапалва в центъра на Прага.

Окупацията на Чехословакия предизвиква пропагандното възмущение на Запада и толкоз. Брежнев обяснява на света, че защитата на социализма не може да бъде намеса във вътрешните работи на една страна, защото световният социализъм трябвало да се защитава навсякъде по света. Днес, поглеждайки към ситуацията в Ирак, не можем да не забележим приликата в докрината Брежнев и доктрината Буш.
Ако заменим “защитата на социализма” със “защита на правата на човека”, а “световния социализъм” със “свободата и демокрацията”, ще получим по брежневски перфектна формулировка за действията на Буш в Ирак.

В заключение ще кажем, че “Пражката пролет” от 1968 година остава най-сериозният опит за откъсване от хватката на съветския комунизъм. Ако в Ирак Буш все пак сваля един ненавистен диктатор, то през 1968 в Чехословакия Брежнев прегазва народната воля за реформи и дълго след това Чехословакия остава ортодоксален комунистически сателит на СССР.

Остава очевидно и нещо друго – ненавистта на народа срещу окупаторите е една и съща и тогава, и сега, независимо от всички благовидни предлози и „основания”. Не ми се ще да продължавам с приликите, но участието на български войски в ролята на окупатори също е факт и тогава, и сега. Къде е
тогава разликата между съветската диктатура и американската “демокрация”? Нека отговарят Паси, Първанов и Калфин!

Иво

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *