Идат избори – и какво от това?

печат

Вече видяхме по няколко ефирни телевизии репортажи за изборен туризъм, за купуване на гласове, за принудително гласуване в няколко различни региона на България. Добър материал за размисъл, от който обаче официалните медии правят чудновати изводи, а именно – че трябва повече контрол. Нито за миг не се усъмняват в необходимостта на самия изборен процес, в адекватността на цялата буржоазно-демократична система. Не се замислят доколко е нужна властта, йерархията, централизацията. Още Кропоткин е отчел някои социално полезни функции на държавата, но пак той категорично доказва, че позитивната роля на властническата система се губи сред негативните явления, които поражда, които поддържа, които натрапва: произвол, корупция, безотговорност, измами, неравенство, легално ограбване отгоре, криминални прояви отдолу, безпросветна мизерия за едни, незаслужено с нищо охолство на други. Коментатори и гости в студиа се присмиват и отричат, че изборите нищо не променят, че който не гласува, няма право да критикува властта – все едно, че за да бъдеш против смъртното наказание и затворите, трябва да станеш палач или надзирател.

Истината е проста: чрез изборите властта се легитимира, закичва се с „народното доверие“, за да не личи, че всъщност си присвоява правото да ни командва. Самата власт се прехвърля като топка в един ограничен кръг от хора с очевидни икономически интереси – и реализирането на тези им интереси става за сметка на по-голямата част от населението.

Ако обаче откажем да гласуваме, никоя победила в надпреварата партия не ще има правото да твърди, че управлява от името на всички нас. Дори подкрепена от много избиратели, всяка партия винаги забравя за обещанията си и се занимава да храни своята върхушка, своите бизнес авери, част от своята членска маса (според заслуги спрямо лидерите), както и „аполитичните“ чиновници от държавния апарат, които вършат по-скучната управленска работа. На практика всяка власт е узурпиране, потъпкване на личната свобода на всеки човек. Именно чрез смокиновия лист на изборите властта прикрива този факт. Защо да им оставяме такова алиби? Защо да им даваме този коз, наречен „легитимност“, след като той винаги се използва после, за да ни цакат навсякъде, където е възможно?

Кампанията на претенденти за кметове, съветници и чучелото за президентския стол тече. Влачи се като мътен помиен поток. Опитите да дезодорират смрадта с уверения, че безработицата ще намалее, че хлопнатата портичка на Шенгенската зона (тази нова Берлинска стена, изградена по инициативата на самия ЕС, който уж е за свобода и демокрация!) е недоразумение – не, не минават. А и самите играчи в изборния цирк разбират, че обезвоняването е напразно усилие. Затова се поливат с компромати, изкарват насраните гащи на опонента и ги развяват като байраци (а това са истинските партийни знамена!). Нима това не предизвиква у нас погнуса? И нима не е глупаво да смятаме, че в резултат на цялата тази гнусотия ще настъпи нещо чисто и свято? Че с мръсна вода се мият кирливи ризи?

Изборите, като почнеш от предизборната кампания и свършиш с манипулациите на вота, със заплахите и търговията с бюлетини, това са родилните мъки на „новата“, но все тъй стара власт. Същите муцуни, същите лакомии, същите мераци. От мръсотията се пръква само мръсотия. А после се налага да я мъкнем на гърба си, да я храним от залъка си, от потта си, от живота си. И тя ни „благодари“, като ни цапа и мачка.

СТИГА!

Стига сме се подлъгвали по твърдения, изказани било с истерични крясъци, било със спокоен тежкарски тон, че „не гласувам“ не било позиция. Това е единствената честна и чистоплътна гражданска позиция. Да се опитаме да убедим поне няколко души роднини, приятели и познати да не гласуват. Да пишем върху предизборни плакати, върху държавни учреждения, банки и офиси думичките „НЕ ГЛАСУВАМ“. Да го напишем върху избирателните пунктове. Ако ни закарат пред урната, да напишем същото върху бюлетините. Само така можем да отстоим правото си да се наречем свободни. Защото участието в калната изборна игра е като да седнем да играем комар с мошеници, защото иначе сме губили правото да се оплакваме, че са ни изиграли. Единственото нещо, което губим, когато не гласуваме, е мястото в пазара на роби, на които господарите са дали „правото“ да избират кой надзирател да виждат най-често.

Най-често първата крачка към истината е да откажеш да вярваш на лъжите. Много често първата крачка към свободата е да спреш да крачиш накъдето ти казват онези, които ти я отнемат.

Не ни трябва власт, за да ни учи как да живеем! Не ни трябва власт, за да ни казва какво да правим с гласа си!

Да превърнем 23 октомври в поражение за властта и победа за народа!

Не гласувай! •

Шаркан

Остави коментар

  • Д-Р.ИНЖ.ИВАН ПЕНЕВ И

    АКО ДНЕС БЕЯШЕ ЖИВ ПАИСИЙ ЩЕШЕ ДЕ СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БЪГАРИТЕ ТУРСКИ МЕКЕРЕТА,ЧЛЕНОВЕ И СИМПАТИЗАНТИ НА НА АНТИБЪЛГАРСКАТА ТУРСА ПАРТИЯ ДПС И С УДОВОЛСТВИЕ ОТНОПВО ЩЕ ДАДАТ ГЛАСА СИ ЗА КАНДИДАТИТЕ НА ТАЗИ ОМРАЗНА ПАРТИЯ С ДУМИТЕ:“О,НЕРАЗУМНИЙ И ЮРОДЕ,ЗАЩ
    О СЕ СРАМУВАШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ БЪЛГАРИН И НЕ ЧЕТЕШ И ПИШЕШ НА СВОЯ ЕЗИК, И СЕ КАНЕШ ДА ГЛАСУВАШ ЗА КАНДИДАТИТЕ НА ЕДНА ТУРСКА ПАРТИЯ,КОЯТО РАБОТИ ДА НАПРАВИ БЪЛГАРИЯ ТУРСКА КОЛОНИЯ,А БЪЛГАРИТЕ ТУРСКИ РОБИ И РОБИНИ.ПОЗОР ЗА ВАС ,ЧЕ БЪЛГАРСКА МАЙКА ВИЕ РОДИЛА.,,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *