Идат избори

печат
И КАКВО ОТ ТОВА?

При демокрация имаме право да избираме управниците, при диктатурата те сами се назначават… Ето го първото съмнение – а нима ни предлагат

за избиране кандидатите, които наистина искаме? Всеки път, сякаш пред сергия, пълна с гнили круши, се чудим към коя да посегнем, осъзнавайки, че

всички са за боклука (или поне за джибри). Така е и с „лицата“ (мутрите), изложени на политическите партийни сергии – разбойник до мошеник и обратно, кой за затвора, кой направо за бесило, кой за смях, кой за лудницата, кой за поправително в основно училище. Никой от тях не е нито по-умен, нито по-свестен, нито милее за „благото на народа“ повече от всеки един от нас, обикновените хора, които имаме само акъл, ръце и гръб – да теглим като волове, като дядовците и прадядовците си (за майките, бабите и прабабите отделна, още по-горчива е приказката). И няма значение дали робуваме на султан, на цар, партия или министър-председател.

Тук е приликата между диктатурите и представителните демокрации – между изборите при демократичния режим управниците колят и бесят, досущ диктаторите и техните верни кучета. Ще кажете, че в „нормалните държави“ не било така? Я погледнете малко по-внимателно новините. В „нормалните“ държави политиците, чиновниците и бизнесмените просто са по-обиграни, по-хитри. Ако някой падне жертва на т. нар. правосъдие за свои деяния, и то само такива, признати от закона за престъпни (като в списъка на престъпленията

не попада задържането на заплата, пестенето от мерки за безопасност на труда, шашми-укази с пенсионни фондове, харчене залудо на социални осигуровки, наливане на пари в банки, които предизвикват финансови кризи), това се случва в резултат на борба на големите акули. Перките и опашката на излапаната от конкурентите акула се хвърлят на „простолюдието“, за да се поддържа заблудата, че справедливост съществува не само в лъскавите филми.
Затова по принцип изборите, а и цялата система на представителна демокрация е една голяма измама. Меката стръв, на която кълват наивниците – кълват и се нанизват на стоманената кука на диктатурата – сърцевината на всяка държава.
Отделно, че дори ако някой от вас, читатели, още храни с потта и кръвта си илюзията за „нормална държава“, следва да се запитаме: а какво всъщност

прави президентът? Кметовете? Нали в края на октомври тъкмо тях ще избираме?
Нищо полезно за народа. Президентът има представителни функции. Един японски робот би свършил същата работа. Обаче президентът има възможност да плете политически интриги. За това му плащаме с данъците си – да си играе с вота на наивниците, да съставя странни

политически коалиции, без за тези коалиции видимо да е гласувал нито един избирател. Нужен ли ви е такъв държавник? Нужна ли ви е държава, щом това е тя в цялата си представителна „прелест“?
Какво вършат кметовете? Нищо по-различно от това, което би могло да реши едно общо събрание на гражданите (а това вече е практика от пряката демокрация). Кметът, каквито и страхотни общественополезни идеи да има в главата си, не може да ги реализира без бюджет. Бюджетът му се отпуска от общините, на тях – от държавата. Само ако е партийно обвързан и само ако партията му заема значими позиции във властта, кметът ще може да получи пари, за да направи някакво добро дело (и да не му придирят колко точно е платил за него с народните пари). Ако не е част от групировка, най-много да уреди познати и приятели с поръчки, с разрешително за строеж, с по-редовно прибиране на боклука… и всяко негово действие може да бъде блокирано отгоре, колкото и то да е според желанията на гражданите.
Тогава, защо избираме една безсилна „местна власт“, чиито конци не можем да дърпаме? Ако не я харесваме, трябва да чакаме следващите избори или голям скандал (горния пример с акулите).
Добре, ще каж

ат мнозина читатели, а какво предлагате вие, анархистите? Беззаконие? Хаос? Слободия?
Да, предлагаме беззаконие. Кух и вреден е онзи закон, който не е измислен, обоснован и приет от хората в едно населено място, село, градски квартал. Колкото повече хора вземат участие в създаването на едно правило, колкото повече го подкрепят, толкова по-малко то ще се нарушава. И в момента, в който това правило показва недостатъци, веднага се пристъпва към поправянето му или фактическата отмяна. Само че това вече не е държавен закон. Това е свободен договор между граждани, които живеят едни до други или са колеги по работа. Това е елемент от нещото, наречено „самоорганизация“.
Самоорганизацията изключва състоянието на хаос. Съвети по места, в които се чува мнението на всеки желаещ да се изкаже и да поеме отговорност, приемат правила за взаимно погаждане, за отделни дейности излъчват отговорници, ако щете, и с кметски пълномощия. Но с една съществена разлика – всеки Съвет строго според своите разбирания и местни особености определя тези пълномощия, правата и отговорностите, и във всеки момент, ако отговорникът не се справя или злоупотребява, му ги отнема. Там, където става дума

за отговорности и доброволни задължения, вече не може да се говори за слободия, а за свобода. Свободата всяка общност да приема такива правила, каквито ? харесват. Представители на общностите ще уговарят подобни правила между села, общини и региони. И пак във формата на свободен договор, съставен на ясен и разбираем език, така че да не ни лъжат адвокати. Пак общонародни Съвети ще утвърждават уважавани от всички хора да отсъждат и решават конфликти, ще санкционират неприемливи постъпки, ще разпределят блага, ще о

рганизират производство и поддръжка на обекти, инфраструктура, предприятия, поземлени въпроси. Със сигурност ще има грешки и залитания – докато не свикнем (а неволята бързо учи!) с истинското самоуправление. Но въпреки това, справедливите решения ще преобладават десетки пъти повече, отколкото сега, в режима на прикрита диктатура.
Казват, че изборите са момент на политическа свобода. И защо това трябва да е само „момент“? Федерация от самоуправляващи се общности (териториални, производствени, потребителски, нестопански, чисто по интереси) превръща този момент на свобода в свобода постоянна.
Решавай, народе, и решавай сега. Започни с „не“ на измамата „избори“ и продължи с договаряне със свои съседи, колеги, специалисти, познати и будещи доверие непознати. Държавата (с присъщите ? „хубости“ като управленски произвол, грабеж в полза на богатите, партийни интриги) има алтернатива – но само ако ти я създадеш.
(следва)
Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *