Иде ли новата финансова криза?

печат

Световните борси започват кошмарно годината. След като търговията на китайската фондова борса е прекъсната два пъти за една седмица, когато срив в цените на акциите задейства неудачно замислен автоматичен „прекъсвач“, последвалата паника сред инвеститорите заличава над 2,3 трилиона долара капитал по цял свят – най-лошото начало на борсова година в историята.
Докато сривът на китайската фондова борса привлича фокуса на вниманието и превзема заглавията по цял свят, реалната заплаха за световната икономика идва не от спекулативното финансово тържище на тази държава, а от нейния реален сектор – по-конкретно от неговия забавен ръст, спукан кредитен балон, неудържимия натиск за обезценка на юана и драстичния спад на цените на петрола и другите суровини, за който е немалък фактор.
Тази година се очаква Китай да отбележи най-ниските нива на растеж от близо три десетилетия, а офшорният курс на юана е най-нисък спрямо долара откакто е създаден през 2010 г. Цените на петрола падат с 20% за първите две седмици на годината сред нарастващите тревоги на инвеститорите за свиващото се търсене в Китай. Вече има прогнози, че цената на петрола може да достигне дори 10 долара за барел.
На фона на всичко това крахът на китайската фондова борса е само симптом за много по-дълбоки проблеми във втората най-голяма икономика в света – и вероятно тревожен сигнал за това, което тепърва предстои.
След сериозните борсови трусове през лятото сегашните финансови сътресения са поредното доказателство, че пословичният троен кредитен балон в Китай – довел до огромното раздуване на строителните и фирмените дългови книжа, което на свой ред изстреля фантасмагорично Шанхайския борсов индекс със 146 процента нагоре само за година, между средата на 2014 и 2015 г. – в момента е в различни стадии на спихване. Анализаторите вече спорят единствено дали „кацането“ ще бъде „твърдо“, или „меко“.
Китайската народна банка и комунистическата партия несъмнено ще положат всички усилия да смекчат кацането, като продължат да подпират както стойността на юана срещу спекулативния натиск, така и все по-неудържимия кредитен балон. Властите в Пекин наистина разполагат със сериозни финансови снаряжения, но те в крайна сметка могат единствено да отложат неизбежния час на истината.
Някои анализатори вече изчисляват, че китайските банки може да имат нужда от до 7,1 трилиона долара капиталови инжекции през идните три години, за да компенсират срива на борсовите котировки и нарастващия темп на вътрешните фалити. Подобни спасителни програми за банките могат на свой ред да обърнат съотношението на държавния дълг към БВП от 22 на 122 процента – нещо стъписващо дори за такъв бързо растящ икономически гигант като Китай.

Новият проблем с държавния дълг ще дойде върху вече огромното нарастване на частния дълг, който скача от 100 на 250 процента от БВП в резултат на програмата за икономическо стимулиране от 2008-2009 г., когато китайското правителство насърчава ръста на извънбанковия кредитен сектор в страната, за да се справи с идващия от Северна Америка и Европа рецесионен натиск. Общият дълг нараства почти четирикратно от 2007 до 2015 г.
Картината се допълва от засилващото се бягство на капитали, което постепенно изяжда (все още солидните) валутни резерви на Китай. По първоначални оценки отливът е достигнал 1 трилион долара през 2015 г., което е довело до свиване на резервите с 512 милиарда. Само през м. декември централната банка е изгубила около 120 милиарда долара в опитите си за намеса на валутните пазари за противодействие на натиска за обезценка на фона на отлива на капитали и засилените валутни спекулации.

Всичко това охлажда все повече ентусиазма на чуждестранните инвеститори. В съвсем скорошно обръщение към своите клиенти Шотландската кралска банка вещае „година на катаклизми“ за световната икономика със срив на световните фондови борси с до 20 процента и препоръчва на инвеститорите да „продават всичко, освен най-сигурните облигации“, като предупреждава, че „на претъпкана зала изходите винаги са тесни“. Кредитният шеф на банката допълва, че „Китай задейства сериозен срив, който ще бъде лавинообразен“.
Първо ще бъдат отстреляни развиващите се пазари, привлечени през последното десетилетие в орбитата на световния бум на суровините, чийто притегателен център беше китайското потребление. Забавянето на китайската икономика и краят на бума на суровините през последните две години доведоха до рязък спад в цените на суровините и верига от рецесии в развиващите се страни – особено ясно изразени в Бразилия и останалата част от Латинска Америка.
Макар че епицентърът несъмнено ще бъде в развиващите се пазари, САЩ и Европа няма да бъдат подминати от труса. Лондонското Сити е особено уязвимо, защото сериозна част от неговите капиталовложения са свързани с Китай, а Уол Стрийт тепърва ще трябва да се оправя със забърканата от самия него каша от дългове на местни енергийни фирми, които фалират поголовно поради падащите цени на петрола.
Накратко, всички условия са вече налице за повторение на финансовата криза от 2008 г. Този апокалиптичен сценарий беше наскоро подплатен от доклада на Световната банка за изгледите за световната икономика през 2016 г., който предупреждава за „идеалните условия за буря“: забавен ръст в развиващите се икономики плюс подновени сътресения в световните финансови пазари.

Тези две тенденции ще бъдат допълнително пришпорени от решението на Федералния резерв на САЩ да приключи своята програма за финансово стимулиране и да започне да увеличава лихвите за първи път от близо десетилетие. Краят на евтините кредити ще увеличи цената на заемите навсякъде по развития и развиващия се свят – това ще има своето отражение върху световната икономика и ще внесе допълнителна нестабилност в цените на облигациите на фирмите и развиващите се страни.
Възможно ли е да усещаме първите леки трусове на дългоочакваното земетресение? Засега е още твърде рано за категорични прогнози, но ако тенденциите от последните две седмици продължат със същите темпове, нищо добро не очаква световната икономика. С малко лош късмет и още погрешни политически стъпки януарските борсови сътресения могат като нищо да се окажат предвестници на съдбовен трети етап от световната финансова криза.


jerome-roosЖером Роос
Докторант по международна политикономия в Института на Европейския университет, редактор-основател на списание ROAR.

Списание ROAR (на английски)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *