ИДВАЩИЯТ БУНТ

печат
(продължава от предния брой)

На това ново човечество кореспондира една нова икономика, която би искала да не бъде повече една отделена сфера за съществувание, а самата нейна тъкан; която би искала да бъде материята на човешките отношения, една нова дефиниция на труда като труд върху себе си и на Капитала като човешки капитал; една нова идея за производството като производство на „релационни стоки“1 и на консумацията като консумация на ситуации; и особено една нова идея за стойността, която ще обхване всички човешки качества. Тази „биоикономика“ в процес на зачеване ще оплоди планетата като една затворена система за управление и претендира да постави основите на една нова наука, която да интегрира всички параметри на живота. Една такава „наука“ би могла да ни накара да съжаляваме един ден за доброто старо време на фалшивите индекси, с които претендираха да измерват щастието на народа с ръста на БВП, но на което поне никой не вярваше.
„Да се преоценят неикономическите аспекти на живота“ е един лозунг на „нулевия ръст“ и в същото време е програмата за реформа на Капитала. Еко-селища, камери за видеонаблюдение, духовност, биотехнологии и съжителство, принадлежащи на същата „цивилизационна парадигма“ в процес на формиране – тази на тоталната икономика, изграждана от основата. Нейната интелектуална матрица е кибернетиката и науката за системите, тоест на техния тотален контрол. За да наложат окончателно икономиката, нейната етика на труд и скъперничество, в продължение на целия ХVII век трябваше да бъде интернирана и елиминирана цялата „фауна“ от търсачи на щастие, на просяци, на вещици, на луди, на безработни и други бедняци, цяло едно човечество, което със самото си съществувание изобличаваше реда на печалбарските интереси и на „целомъдрието“. Новата икономика не ще мине без една подобна селекция на поданиците и на зоните, които са годни за подобна мутация. Хаосът, толкова раздухван и обсъждан, ще бъде динамо на това жестоко сортиране или на нашата победа над този отвратителен проект.
ШЕСТИЯТ КРЪГ: Околната среда е индустриално предизвикателство!
Екологията е „откритието“ на годината (2007). Преди тридесет години я бяхме оставили на партията на „Зелените“ и им се подигравахме самодоволно през неделните дни, но ето, че тя ни догони. Сега вълните са заети от нея, защото през декември имахме 20 градуса по Целзий.
Една четвърт от видовете риби e изчезнала от океаните. Останалите едва ли ще оцелеят дълго. Тревогата по повод птичия грип вещае ежедневното унищожаване на стотици хиляди от прелетните птици. Нивото на живак в майчиното мляко е десет пъти по-високо от позволеното в кравето. Устните ни се подуват, когато хрупаме ябълките от пазара. Най-простите действия са станали токсични. Умираме на 35 години след „продължително боледуване“, което обещават да лекуват като всичко останало. А би трябвало изводите да се направят, преди болестта да ни отведе в раковото отделение и последните медицински грижи.
Трябва да признаем: цялата тази „катастрофа“, с която ни занимават така шумно, не ни вълнува. Не и преди да ни е поразила с някоя от предвидимите си последици. Тя ни засяга, може би, но не ни трогва. И в това е катастрофата.
Няма „катастрофа в околната среда“. Има катастрофа и тя е самата околна среда. Околната среда е това, което е останало на човека, когато той е изгубил всичко. Тези, които преживяват в панелите на едно предградие, в един негов кьорсокак, един цех или една война, нямат “околна среда“. Те еволюират в един свят, населен с опасности, с приятели и врагове, с всякакъв вид присъствия и същества, и в условия, които са въпрос на живот и смърт.
(следва)
БЕЛЕЖКА

1 Тази обяснителна бележка не е на авторите на брошурата. Тя е заета от енциклопедиите и показва дълбочините на идиотизма, до които е достигнала прословутата „ИКОНОМИКС“: „Релационните стоки“ не са овеществени/материални стоки. С този термин се обозначават всякакъв вид „стоки“-услуги – както индивидуалните и социалните грижи, помощите на немощните, бедните и т. н., така и афективните, екологичните, културните, художествените или религиозно-духовните услуги, произвеждани от „гражданската икономика“, която има своите собствени сравнителни предимства. Релационните стоки са свързани с търсенето и предлагането, освен на внимание и на грижи, още на знания, на участие в нови пространства на свобода и на духовност и т. н. Тяхното производство се реализира с усвояването на много малки количества материя/енергия, поради което те могат, с най-малката подкрепа от страна на държавата, да образуват в перспектива една значителна част от бъдещото производство на стойности. В напредналите общества все по-нарастващо количество обществен труд се ангажира за подобрение на качеството на живот. Търсенето на релационни стоки, свързани с това, може да бъдат постигнато чрез производството на по-ограничени количества традиционни стоки. За по-малко развитите страни това означава преди всичко да се избегне разрушаването на социалните връзки и мрежи с помощта на развитието на производството на релационни стоки, като се приемат характеристиките и критериите на Западното обществено развитие.“

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *