ИКОНОМИКА ЗА НЕИКОНОМИСТИ

печат
туристическият рай при приоритетно развитие на туризма у нас би изглеждал по следния начин: в отделни части на страната ще има лъскави хотели, главозамайващи казина, пълни с любезни и школувани хотелиери, крупиета, екскурзоводи, келнери, масажисти, шофьори, компаньонки, жигола, проститутки на най-различна възраст.
Туристическият рай при приоритетно развитие на туризма у нас би изглеждал по следния начин: в отделни части на страната ще има лъскави хотели, главозамайващи казина, пълни с любезни и школувани хотелиери, крупиета, екскурзоводи, келнери, масажисти, шофьори, компаньонки, жигола, проститутки на най-различна възраст.

От години ни облъчват с пропаганда колко хубаво би станало, ако развием туризма до такива висини, че едва ли не да се превърнем в най-предпочитаното място за почивка на чужденци. Идеята е, че чужденците ще харчат тук луди пари, а „народът“ ни ще ги прибира и ще си живее охолно срещу относително минимални усилия – разбира се, след като отначало се стегне, за да изгради атрактивна база и да се усъвършенства в предоставянето на исканите от туристите услуги.

Преди да преминем по същество, хубаво е да отбележим, че небалансирана икономика, в която тежката индустрия, леката промишленост и сферата на услугите не се намират в съотношение, което максимално да задоволява потребностите на населението, неизбежно води до деформации в самото общество. Никакво капиталистическо „търсене – предлагане“ не може да постигне такъв баланс по две причини:

• търсенето не е определящо, защото всъщност агресивното предлагане задава тон на търсенето (маркетингът е именно такава методика за създаване на определено търсене, съобразено не с реални потребности, а с интереси на монополни и олигополни производители и най-вече търговци);

• икономиката е подчинена на бързата възвращаемост. Не се инвестира например в производството на свръхдълготрайни осветителни прибори или пътища с гаранция над 20 години, защото това рязко намалява продажбите. Самата държава поощрява бързото печалбарство и оборот заради самия оборот, защото го облага с данъци, без които не може да функционира.

Още по-малко балансирана икономика можем да очакваме от една командно-административна система при диктаторски режим, бил той марксистко-„комунистически“, или фашистки. При такъв икономически модел на практика основната тежест пада върху военната промишленост, а останалото е предмет на експерименти от един идеологически тесногръд „елит“, равностоен на аристокрацията при абсолютните монархии в зората на капитализма и края на феодализма. Но да се върнем към бляновете за туризма.

Първо, нека си кажем направо – не „народът“ ще се облагодетелства, а малцинство от него. Второ, основната част от приходите под формата на лицензи, такси, данъци, категоризиране, консумативи ще изтече към държавната хазна (с която се разпореждат политиците, без да ни искат мнението) и към едрите капиталисти, собственици на производствени обекти, търговски фирми, банки, към фактически монополистки формации като електроразпределители, ВиК, към охранителни фирми и (пак) държавата в лицето на инспектори, полицаи, местни администратори, както и към юристи от всякакъв калибър и порода.

Трето, борбата за стопанисване и владеене на туристически обекти ще засили оборотите на корупционната машина, която е неотменима част на всяка държавност, защото държавността е система от привилегии, подредени в йерархична стълбица на права и пълномощия, а нови претенденти за топли местенца никога не липсват, затова те си улесняват пътя чрез рушвети (а и обикновените граждани често нямат друг изход да си спестят време и нерви, освен да дадат подкуп), докато бюрокрацията си урежда допълнителен доход по тази линия.

Да оставим настрана въпроса за кича, който вече е превзел сегашните ни туристически атракции. Безвкусицата, пошлостта и простащината са само следствие от желанието да се реализира печалба, като се създава за гостите „местна колоритна обстановка“. Която обстановка впрочем все повече и повече се подчинява на единни стереотипи. Чужденците не искат чак толкова екзотика, те искат обстановката да им е позната и уютна, с привични им стоки, услуги и атрибути, които само да са издържани в „местен стил“. Така е. Колцина от нас, когато отиваме на лятна почивка, предпочитаме палатката например? Не, искаме хем морето или планината да са ни на една ръка разстояние, хем да имаме същите удобства както в града, от който сме заминали уж с желанието да си починем от него.

Четвърто, нека разгледаме световно предпочитаните дестинации, за да видим какво точно предлагат те.

Най-посещавани страни в света са Франция (67,3 млн. д.), Италия (56,4 млн. д.), Испания (43,4 млн. д.), САЩ (48,4 млн. д.), Мексико (19,4 млн. д.), Канада (17,6 млн. д.), Унгария (17,2 млн. д.), Португалия (10,1 млн. д.). Най-посещавани от американците са Канада, Мексико и Карибският басейн. Японците посещават най-често Югоизточна Азия и Тихоокеанските острови, а през последните години – и Европа. Днес нараства потокът от туристи към Мексико, Мароко, Тунис, Карибските острови, островите в Индийския океан, Сингапур, Тайланд и други.

С една дума, туристите предпочитат или много развити страни, които не разчитат на туризма като основен „отрасъл“ (те са привлекателни сами по себе си, без маниакално да се стремят да угаждат на гостите), или доста бедните, някои от тях бурно развиващи се, но с драстично социално разслояване. В някои от тях преобладаващата маса население живее месечно с пари, които дори у нас средно заможни хора харчат за един ден, а даже и за час.

Понеже България трудно би минала за „развита“, да видим какво предлагат бедните туристически страни – хазарт, достъпни наркотици, дори там, където гражданите са преследвани за това (даже една развита страна като Холандия привлича туристи именно заради легализираната там дрога), и… проституция. Платен секс в широк възрастов диапазон.

И така, туристическият рай при приоритетно развитие на туризма у нас би изглеждал по следния начин: в отделни части на страната ще има лъскави хотели, главозамайващи казина, пълни с любезни и школувани хотелиери, крупиета, екскурзоводи, келнери, масажисти, шофьори, компаньонки, жигола, проститутки на най-различна възраст. Охранявани от държавна полиция и частни агенции. Задължително ще има модерни центрове за бърза медицинска помощ, но само такава, която реагира на нуждите на туристите, колкото да ги стабилизира и да ги изпрати за сериозно лечение в чужбина. Срещу заплащане, естествено. Вероятно историческите и културните паметници ще бъдат поддържани в изрядно и привлекателно състояние. Тук там ще има „екоселища“ за „селски туризъм“, но останалото селско стопанство ще крета, защото приходите от туризма ще позволяват всички храни да се внасят от чужбина. Най-много да произвеждаме подправки, за да се придаде на гозбите „местен колорит“. Промишлеността и енергетиката ще работят само за туристическата машина. Инфраструктурата ще се развива приоритетно, но най-вероятно това ще става изключително и само там, където генерира приходи от туризма. Всичко допълнително пак ще се внася от чужбина. Което значи прекъсване на важни професионални традиции извън хотелиерството и кръч­марството.

При това състояние образователната ни система ще съкращава броя подготвяни специалисти – нещо, което и сега вече се планира да стане с новата „инициатива“ на правителството. Обедняването откъм кадри, които обслужват непосредствено туризма, ще се отрази върху сферата на производството и услугите на самото население. Болниците извън зоните за чужденци или ще ги закрият, или ще заприличат на нещо ужасяващо – не че сега някои болници не са такива. В тях човек влиза, за да го изнесат в ковчег, не за да оздравее.

Науката ни ще се сведе до уреждане на международни конференции (с допълнителна развлекателна програма) и поддържане на музеи с разни евентуално интересни за гостите експонати.

Всичко изброено дотук няма как да не доведе до културно и нравствено падение, духовно обедняване, професионална кастрация – остава единствено мотивът да се предложи на туриста всичко, за което е готов да плати. И нищо повече от това.

Но не всички ще се уредят за обслужващ персонал на туристическия рай. Лъскавите проститутки и лустросаните сводници и наркодилъри ще са едно малцинство тарикати, пробили си път към доходоносните местенца. Те самите и подкупените от тях полицаи и охранители жестоко ще бранят територията си от проникване на останалите мераклии за „лесна печалба“. Затова извън туристическите обекти следва да очакваме една безпросветна мизерия, произвол на банди и репресивни органи, ухажвани по време на избори (ако бъде запазена формата на представителна демокрация) групи и едно отчаяние на голяма част от гражданите. Мнозина от тях ще живеят от социални помощи, трохи от туристическия златен дъжд. Структурата на икономиката, даже в нейния дълбоко несправедлив капиталистически формат, ще бъде необратимо деформирана. Страната изцяло ще зависи от приходите от туризма и от вноса на жизненоважни стоки. Едни безредици, стихийно бедствие или конкурентни мероприятия от съседни туристически дестинации ще костват на всички ни внезапни и жестоки кризи.

Е, не съвсем на всички. Политиците и бизнесмените, които и сега вече трудно се разделят едни от други, няма да усетят нищо. Тежестта на лишенията, както винаги, ще се прехвърля върху малоимотните и безимотните слоеве. А всяка криза ще предизвиква улични гангстерски войни (полицията бди над туристите, местните да се оправят сами) с неизбежни случайни жертви.

Резултат: българите стават нация от чиновници, хотелиери, келнери, крупиета, охранители и проститутки. Плюс лумпени – онези, които не са имали късмет да се вредят сред предишните.

На какво прилича това? Прилича на Куба от времето на диктатора Батиста. Идеална среда за избухване на бунт, който завършва с диктатура от болшевишки тип.

Това ли искаме за страната си?

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *