Илия Троянов: израснах с анархистката мисъл

печат

През 1996 Илия Троянов издава първия си роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, в който разказва за съдбата на своето семейство, избягало от болшевишкия български рай през 1971 година. Следват фантистичният роман „Автопол” и пътеписът „Кучешки времена” за завръщането му в „демократична” България през 1999 г. През последните десет години пътеписите и романите му печелят редица литературни отличия по света, а последният му роман „Събирачът на светове” беше издаден на български през тази година от издателство “Сиела”.
Наскоро Илия Троянов снима в България, заедно с екип на немската телевизия ZDF, филм за жертвите на режима на БКП и престъпленията в концлагера Белене. Освен като автор и издател, Илия е познат на немския читател с искрените и аргументирани анализи на днешната българска действителност и мъчителната ґ агония в пипалата на червения престъпен конгломерат.
В статия за Ди Тагесцайтунг от 5 юли 2006 Троянов пише: „Ако си припомним сентенцията на Ленин, че диктатурата е власт, неконтролирана от никакъв закон, можем да добием представа колко е малка Коза Ностра в сравнение с многоръката руска мафия. Последната успя да окупира своето собствено общество, а в момента е на път да зарази и старите страни от Европейския съюз. Йерархичната структура на старата империя, чийто център е Москва, е копирана в днешните мрежи на мафията, тъй като пъпната ґ връв още не е прекъсната.
…През последните седмици управляващите елити в Европа се скъсаха да доказват какъв напредък бил постигнат на Балканите, въпреки че специалистите, които самите те изпратиха там, се завърнаха със страховити предупреждения.
…В България мафията не е част от държавата. В България държавата е част от мафията.”
В интервю за сп. ЛИК от тази година на въпроса „Сам се определяте като анархистичен суфи. Бихте ли обяснили?” Троянов отговаря:
„България има славно анархистко минало, с което съм израснал. То за мен е било нещо като школа по мислене, по изостряне на интелекта, за да разбера неуредиците в обществата и тяхното непрестанно маскиране. Освен това съм съвършено убеден в това, че една общност без властова йерархия е най-доброто. А суфизмът е мистицизъм на любовта, на сетивността, вяра в магията на думите.” •

По материали от печата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *