Има ли анархия при циганите?

печат

За съжаление НЯМА. Напротив, циганското малцинство е оплетено в оковите на разнообразни йерархии: младите са длъжни да се подчиняват на по-старите, жените – на мъжете (на баща, брат, съпруг), бедните – на богатите, слабите – на силните. Всяко непокорство бива наказвано брутално, честа практика е „насилие в аванс“ – бият те, за да не ти хрумне да се репчиш.
Ако обаче би имало анархия при циганите, то търговията с вота им би била невъзможна – закупчикът на гласове би бил принуден да се пазари с всеки един човек от катуна, селото, махалата или градското гето. Но сега търговецът просто отива при „бароните“, тоест местните мутри, а те насмитат хората към урните, без да ги питат искат ли. Пак циганските мутри решават размера на заплащането, доста по-ниска от поисканото от купувача на гласове.
Ако би имало анархия при циганите, надали мнозинството от тях би живяло в ужасяваща сиромашия, и то не защото „така им харесва“, а защото първо, са ги свикнали от малки на скотство и второ, защото измъкването от дъното изисква не просто усилия, а ДОХОДИ, които не ги отнема някой – било мутрата, било багерът, дето помита „незаконната постройка“. За доходи обаче трябва работа, за работа трябва образование (и пак не е сигурно), за образование трябват известни минимални доходи. Получава се омагьосан кръг без изход. Кражбите и дребните далавери, продаването на контрабандни цигари и проституирането са доста тясна врата за измъкване от мизерията. Освен това кражбата и далаверата са в основата на възхвалявания от държавата, бизнеса и множество заблудени граждани капиталистически строй, така че циганите следват логиката на сегашните обществени отношения. Спрямо тях обаче мерките са други – джебчията с мургава кожа става „враг на обществото“, докато политик с вълшебно набъбнала банкова сметка е „част от елита“, него го критикуват само „защото му завиждат“.
При анархия всред циганите не би имало и цигански богаташи – партньори на „белите“ предприемачи, бюрократи, партийни лидери и длъжностни лица. Просто защото анархията отрича и препятства едни да забогатяват за сметка на други.
Ако би имало анархия, тя не би останала само у циганите, би „заразила“ и българите – например с една от важните си характеристики СОЛИДАРНОСТ. Анархия обаче няма – хората предпочитат да бъдат солидарни с приятели, с изгодни партньори, със семейството и рода си – и пак не всякога, „ценностите“ на държавността подменят солидарността с лоялност към началниците. Българите отстрани смятат сополивото мърляво просяче и охраненото бузесто говедо с ланци в скъпа кола за едно и също лице, при все че говедото обира изпросеното, откраднатото и спечеленото с фелацио в обществена тоалетна в джоба си, а за възнаграждение бие „служителите“ си за неизпълнение на „дневната норма“ или просто за да ги държи в страх.
Така че няма солидарност ни у цигани, ни у българи, и съвсем хич помежду им. Ако би имало анархия, циганите биха се застъпвали и за обикновените българи срещу белите мутри, а в действителност са принудени да се държат за своите тартори, защото някои българи с „активна гражданска позиция“ бият циганите сиромаси за деянията на циганските барони – ето така повечето сънародници разбират „борбата с престъпността“: да удрят жертвите на тая престъпност, нека и насила накарани да бъдат съучастници, нека и посягащи на чуждо от банален глад. Белокожите и горди с „народа, вярата и моралните устои“ обаче не смеят да се опълчат на своите мутри, нито на най-едрата мутренска групировка – държавата. За самочувствие понякога се перчат пред полицаите, но тръгнат ли ченгетата с палките напред, лидерите на „българи – юнаци“ се изпаряват, низшите чинове на агитките отнасят пердаха. Кресльовците обаче не ламтят да водят циганския „безгрижен живот“, за да ги „пази и храни държавата“.
Българите обичайно бурно се възмущават, че например циганите не плащат вода, ток и данъци (макар че ДДС и акцизите се вземат автоматично), возят се без билет в автобуса. Същите възмутени обаче намират за несправедливи собствените си сметки, таксите, кредитните лихви, доплащанията в болниците при налична осигуровка. Няма логика в това да настояваш други да теглят несправедливо вменени задължения, само защото нямаш куража да откажеш теглилото.
Особено вбесени се чувстват мнозината бели български граждани, че циганите „пренебрегват държавата“, при все че малцина българи са видели добро от същата. Неподчинение на официалната власт, съпроводено с превит гръб пред неофициалната, обаче не означава анархия. Анархия означава ред отдолу, постигнат със свобода, равенство, взаимно уважение и взаимопомощ, неспирен стремеж към справедливост във всичко и за всички.
Точно наопаки стоят нещата в съвременното ни общество. Затова настоящите управляващи и мераклиите за власт успешно пренасочват надигащата се класова съпротива на бедните срещу богатите, на онеправданите срещу привилегированите, в руслото на „борба на гражданите с битова престъпност“, в „реформи“, в какво ли не друго, само не и в АНАРХИЯ. •

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *