Има някой за връзване по земите на франките

печат
Германия не е благополучна страна. Доскорошни нейни почитатели я обявиха за лоша, загнила, малоумна, средище на „толерастия“ и закърняло чувство за самосъхранение.

Някои нейни граждани също мислят така. Поради тесногръдие и бедна фантазия, а най-вече заради добре потиснато чувство за социална справедливост, не измислят нищо ново. Идеалът им е в миналото.

Набъбва „Движение на гражданите на Райха“. Те не признават сегашната Федеративна република (която наистина е доста формално федеративна, анархистите говорим за съвсем друга федеративност, не за държавната й имитация), съответно нейните закони, данъци и вменени на населението задължения. Дотук добре. Антисистемното е условие за прогрес. Само че позицията „анти“ у много идеологии изглежда читава, докато не стане дума за тезисите „про“ – тоест какво искат да бъде. Какво не искат, туй е ясно и споделяно от мнозина.

За „Гражданите на Райха“ говори само по себе си заглавието им, както и основният им вътрешен спор – дали Райхът им се простира в границите от 1937 или от 1871 г.

В съответствие с убежденията си, „гражданите“ не плащат данъци (браво, така трябва), при което влизат в конфликт с властите, а властта винаги е чувствителна по въпроса неплатен рекет. Последният сблъсък завърши с прострелване на един от райхсбюргерите при опит да бъде изселен от дома му заради дългове към банката и бюджета на държавата. „Гражданинът“ показал кураж и извадил газов револвер, при което отнесъл четири куршума (които ще го накарат да плати, когато го излекуват).

На какво друго е разчитал?

Въпросите в описаната задачка обаче са други.

Първо, колко луд трябва да си, за да живееш в измислена от теб ДЪРЖАВА (а не примерно комуна на наистина свободни хора), доказала се като лош вариант?

Второ, колко страхлива трябва да е държавата, за да прати ДВЕСТА командоси срещу тип, който е за психиатрия? А сега вече и семейството му е за лудницата след разигралото се зрелище.

Трето, колко трябва да си алчен, та заради кирливи 4000 евро да направиш реклама на идиоти, чиято смелост олеква и кънти на кухо предвид жалките им „идеали“?

По въпроса за алчността има подсказка: Бундесбанк съвсем без майтап настоява правителството да вдигне пенсионната възраст на 69 години.

При това положение ще се пръкнат не само „райхсбюргери“, но и нибелунги с претенции към германска територия!

От друга страна, рекламата именно на такива мании е прекрасно средство за забавяне на истинска съпротива за солидарна икономика и пряка демокрация.

Мигрантското плашило не може се справи с всичко.

Все пак зад тънките сметки на властта пак прозира едно и също – страх и алчност. Лоша комбинация, която дава лоши плодове: германците избират по-силна държавност, тоест произвол на капитала над себе си, пред възможността да поемат пътя на освобождението.

На запад от Рая (и Райха)

През по-миналия век един политик на име Дизраели, описвайки бедните и богатите в своята страна, възкликнал: това са два различни народа!

И е бил прав.

В днешна Франция това е все по-отчетливо и по-буквално.

Поканените преди за възстановяване на страната от военната разруха араби си свършиха работата, но нямаше къде да се завърнат, колониите станаха самостоятелни и имат достатъчно свои проблеми. Пришълците останаха пришълци, даже и родени вече във Франция. Избутаха ги в гета и бетонираха положението им на социалното дъно.

В същото време ги упрекваха, че „не се интегрират“. Няма такова нещо. Африканците, араби и чернокожи от бившите вече френски колонии ИДЕАЛНО се интегрираха на мястото на чисто френския пролетариат от края на ХІХ и началото на ХХ век. Нямаха друг избор, а и не им беше предназначението за друго според френската държава.

И сега, с началото на президентската кампания в родината на гилотините, става все по-ясно целта на активното мероприятие „бежанска/миграционна криза“.

Издайникът е експрезидентът Саркози. Бивш вътрешен министър. Приписват му „справяне“ с количеството жертви при ПТП, бил успял да ги намали. Та в стремежа си пак да се овласти, Никола се опитва да прави сечено на дамата Мари льо Пен, провъзгласявайки своя предизборна платформа. Тази платформа разкрива смисъла на „битката срещу тероризма“. Подробностите са широко рекламирани в интернет, накратко: увеличена работна седмица, намалени заплати и помощи за безработица, висока пенсионна възраст, ниски данъци за корпорациите и увеличени наказания и репресивни пълномощия на държавата. Това е на фона на роботизиращото се производство и услуги.

Това искали европолитиците и евробюрократите. Повече власт и по-покорно население. Заради това създадоха проблема „мигрантска криза“, сега геройски ще го решават чрез рестриктивни мерки срещу цялото подвластно им общество, а то бурно ще аплодира благородните си спасители и даже ще ги пришпорва да са по-твърдоръки.

Образът на външния враг от Студената война вече не върши работа, затова го заместват с по-лошия – вътрешен, но вносен, пета колона на исляма. А ислямът, понеже е лош, прави християнството добро и нуждаещо се от „възраждане“, тоест ревизия на Ренесанса, направил Европа водеща именно на вълната освобождаване от религиозната диктатура на Средните векове. В този смисъл е и канонизирането за католическа светица на една личност, прославила се с учредени от нея в Индия „домове за умиране“. Попълнение за компанията светци, в които има буквално всякаква сган.

В този нов стар фашизъм ролята на лошите виновници за абсолютно всичко се пада на мюсюлманите. Изборът е обясним – евреите вече е неудобно да бъдат използвани, пък и вече могат да хапят със зъбите на собствената си парафашистка държава.

В този смисъл маргиналният призрак на нов германски райх чудесно се съчетава с едно реанимирано френско Виши.

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *