Имунофили и кузофоби

печат
От жълтите вестници ставало ясно, че най-известният човек в страната тези дни бил на прага на самоубийство. Възможно. Ако това се превърне във факт, Владимир Кузов ще бъде първата жертва на жълтата и по-жълтата преса. Потенциален самоубиец не заради или въпреки смешно “правосъдие”, “морални” депутати или партийна шпицкоманда. Виновен или не, той беше хвърлен на кучетата защото е удобен и незначителен. Без много да се церемонят с неговото достойнство. Старите партийни играчи удариха джакпот с хипотетичните сексуални особености на Кузов. Истерията гръмна и отнесе в небитието купчина сериозни престъпления. Много удобно и подозрително навреме. Мъртвороденото гражданско общество се “погнуси” за пореден път и какво от това? Защо някои си мислят, че ще се измъкнат зад сцената на парламентарния театър? Защо ни занимават със себе си и очакват от нас внимание, съпричастност и подчинение?Вече няма значение какво ще стане с Кузов, виновен ли е, не е ли. Въпросът е друг, много посериозен, но няма да бъде зададен в купените телевизии и парцаливите всекидневници.

Ще го зададем ние: що за “система” е тази, при която ни “представляват” хора като Кузов, Стоян Иванов, Фидел Беев, Юксел Хатиб, Иван Даков и прочее знайни и незнайни бойци на финикийския фронт? Великолепната осморка е само симптом за болест, вирус, който отдавна ни убива. Бавно и незабележимо. Този вирус е приет да се нарича официално “парламентарна демокрация” или още по-цинично “представителна демокрация”. Какво ще кажат например поклонниците на “Атака” днес? Много ми е интересно какво мислят тези дни. Фашизоидният им главатар вместо да бълва хомофобски тиради, да излезе и да обясни защо така се получи? Другите водачи да си поогледат питомците в Парламента, вместо да размахват пръст на мюрето Кузов. Знаете какво плува най-отгоре в септичната яма. Колкото и да “източват” помията от себе си, накрая ще мирише най-силно. Ако един от шайката е виновен и има опашка от желаещи да го линчуват, то къде е опашката пред останалите партийни герои? Логично е да попитаме. Защото зад личната драма на Кузов се скриха, крият се и ще продължават да се крият знайни и незнайни престъпници, търкащи парламентарните банки. Кузов е в клоаката от няколко месеца, докато други мастити крадци са там от “зората на демокрацията”. Днес е той, утре ще бъде някое друго бушонче, но керванът ще си върви, докато кучетата си пишат.

Не мога да разделя престъпленията срещу отделни индивиди от престъпленията срещу обществото. И първите, и вторите очевидно ни забавляват или ужасяват, но и двете се продават. Петролът на БСП, обръчите от фирми, царските приватизации, демократичните фондации са гнусни, колкото е гнусно и блудството с деца. Дори Кузов да бъде изстрелян на Марс, виновен или не, други ще останат. След четири години (ако не по-рано) отново ли хиляди хора ще поверят да ги представлява някой престъпник, грижливо подреден и защитен в партиен списък за депутатска имунизация? Ако го направят, после пак ли ще се възмущават? Отдавна е казано, че партиите са просто колективна защита на лични интереси. Нито повече, нито по-малко.

Време е всеки един от нас да представлява сам себе си и така да носи отговорност за делата си. Без партии и лидери. Нашата съдба – в нашите ръце. Да се разкарат всичките! •

LGB

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *