IN MEMORIAM: Желязко (Жак) Грънчаров

печат
На 15 май 2016 г. в Австралия на 88-годишна възраст почина анархистът Желязко (Жак) Грънчаров.

Роден е на 5 юли 1925 г. в град Малко Търново. По време на Втората световна война си сътрудничи с комунистите, тъй като се определя за антифашист. След 9 септември 1944 г. участва в правителството на Отечествения фронт, като представлява младежката секция на БЗНС. Отказва да участва в Учредителното събрание на организацията на комунистическата младеж, заради което е порицан.

След разцеплението на Отечествения фронт Желязко Грънчаров се присъединява към опозицията. Заради агитаторска дейност в нейна подкрепа е обявен за враг на народа и изключен от БЗНС, която е все още част от ОФ. В началото на 1947 г., когато опозицията е на практика унищожена, Желязко Грънчаров е арестуван и изпратен в лагер за седем месеца. Там се запознава с анархисти и се включва в тяхната група. Това е повратен момент, който определя възгледите му.

В края на 1947 г., заедно със свой приятел, преминава нелегално границата с Турция, където пребивава две години. Първите шест месеца прекарва в полицейския арест, но после е освободен и се свързва с Международната организация за бежанците. Оттам Желязко заминава за Италия, където е настанен в бежански лагер в близост до град Лече. Крайната му цел е Франция, но заради убежденията си е спрян и затова подава документи за Австралия. Пред имиграционните власти скрива анархистките си възгледи, като акцентира върху факта, че е земеделец.

През 1950 г. Желязко Грънчаров се установява в Австралия. Живее в градчетата Имбил и Мариба. След заминаването си в Сидни се свързва с групата Libertarian Push, покрай която получава прякора Жак Анархиста. С други български анархисти създава малък клуб, а по-късно се включва и в Австралийското анархистично общество.

През 1965 г. започва да издава списанието „Червено и черно“, което съществува в продължение на 35 години.

До края на живота си остава активен анархист и защитник на безвластните идеи.

Поклон пред паметта му!

СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *