Интервю с Революционно анархистко действие

печат
От две години в Рохава, в западен Кюрдистан, се поставят основите на социална революция. Предвид това, трудно е да пренебрегнем факта, че в атаките срещу Кобане са в интерес на Турската държава и глобалния капитализъм. Abdülmelik Yalcin и Merve Dilber от Революционно анархистко действие бяха в региона на Сюрук, на границата с Кобане, от първия ден на съпротивата срещу опитите да бъде помрачена народната революция, в солидарност с хората в региона. Взехме от тях интервю по темата за съпротивата в Кобане и революцията в Рохава.

От началото на съпротивата в Кобане вие сте организирали много протести и направихте листовки и плакати. Участвахте също в „граничната стража от жива верига“, която бе организирана в селата на Сюрук, близо го границата с Кобане. Каква беше целта на отиването ви там? Можете ли да ни кажете какво преживяхте?

M. D.: По време на революцията в Рохава границите между отделните части на Кюрдистан на сирийска и турска територия започнаха да се топят. Турската държава дори опита да построи стена, за да спре този ефект от революцията. По средата на войната за интересите на глобалния капитализъм и държавите в региона, кюрдският народ в Сирия направи стъпка по пътя, който води към социална революция. Благодарение на тази стъпка се създаде истински фронт, който води към свободата на хората и в Кобане бе започната тотална атака срещу революцията от страна на ИДИЛ – брутална банда, създадена от глобалния капитализъм. Като революционни анархисти, когато се запознахме със ситуацията в Кобани и цяла Рохава, за нас бе невъзможно да не се включим пряко в нея. Докато границите между държавите бяха изоставени, за нас беше жизнено важно да бъдем солидарни с народната съпротива в Кобане. В момента сме в 15-тия месец на революцията в Рохава. През тези 15 месеца организирахме много съвместни протести, правихме акции за популяризиране и поддръжка. По време на последната вълна на атаки срещу революцията в Кобане организирахме в допълнение и улични протести. Но трябваше да отидем и до границата с Кобане и да поздравим хората от кюрдския народ, борещи се за свобода срещу атаките на бандата ИДИЛ. През нощта на 24 септември тръгнахме от Истанбул към границата с Кобане. Срещнахме наши другари, които бяха пристигнали малко по-рано и заедно започнахме своята страха като жива верига в село Бойде, на запад от Кобане. Имаше стотици доброволци като нас, които дойдоха от различни части на Анадола и Месопотамия до границата, създавайки жива верига дълга 25 километра пограничната линия в различни села като Бойде, Бете, Етманке и Дюшан. Една от целите на живата верига бе да спре всякакви хора, оръжия и логистична подкрепа за ИДИЛ от турската държава, чиято поддръжка за бандата се знае от всички. В граничните села самият живот бе трансформиран в комунален живот, въпреки условията на война. Друга цел на нашата гранична стража бе да се включим в солидарността с хората от Кобане, които трябваше да избягат от атаките срещу града, които бяха задържани на границата със седмици и които дори бяха атакувани от полицейските сили на турската армия (жандармерията). През първите дни на нашата гранична стража, ние прерязохме мрежите и пресякохме към Кобани заедно с хора, дошли от Истанбул.

BORDER-1024x679

Кажете какво се случи, след като пресякохте границата към Кобане

A.Y.: В момента, в който пресякохме границата, бяхме поздравени с голям ентусиазъм. В граничните села на Кобане всеки, млад и стар, беше на улицата. Партизаните от НОЗ и ЖОЗ поздравиха събарянето на границата със стрелба във въздуха. Ние марширувахме по улиците на Кобане. По-късно имахме разговори с хората в Кобане и партизаните от НОЗ и ЖОЗ, които защитават революцията. Беше много важно, че границата между хората, която държавите бяха вдигнали, беше смазана така. Това действие, което се появи в условията на война, показва още веднъж, че бунтовете и революциите не могат да бъдат спрени от граници и държави.

Имаше много новини, че хора, които участват в „гранична стража от жива верига“ и местно население по границата са атакувани от военната полиция и обикновени ченгета. Какво се опитва да постигне турската държава с този тормоз по границата? Какво мислиш за това?

A.Y.: Да, вярно е, че политиката на турската държава е да атакува всеки, който участва в граничната стража, и който живее в граничните села, и всеки от Кобане, който се опитва да пресече границата. понякога тези атаки се случват често и понякога продължават с дни. Очевидно е, че всяка атака има собствено извинение, както и своя собствена задача. Забелязахме, че по време на почти всяка жандармерийска атака, камиони пренасят някакви неща към другата страна на границата. Няма как да сме сигурни за съдържанието, но това са пратки за ИДИЛ. Но по силата на атаките можем да познаем кога трябва да се позволи на хората да пресекат границата, за да се свържат с ИДИЛ, кога се изпраща оръжие и кога трябва да се пренесат ежедневни доставки. Тези пратки понякога се прекарват с автомобили с официални номера и понякога от банди, които правят спонсорирана от държавата контрабанда. Нещо повече, тези банди, спонсорирани от държавата, узурпираха собствеността на хората от Кобани, които чакат на границата. Военната полиция, от друга страна, остави хората да пресичат срещу такса от 30%. Политиката на държавата срещу местното население е същата от години. Поради условията на война, тази политика сега става по-забележима. Атаките срещу границата се провеждат, за да бъдат сплашени хората в граничната стража и хората в граничните села.

Въпреки че турската държава го отрича, повече или по-малко се знае, че тя поддържа ИДИЛ. Но вие сега казвате, че могат лесно да се забележат дори хора, които пресичат границата, за да се присъединят към ИДИЛ. Значи в този регион не е тайна, че турската държава поддръжа ИДИЛ. Това помага ли на вашата работа по границата?

M. D.: Турската държава упорито отрича своята подкрепа за ИДИЛ. Обаче, иронично, в моментите докато публично отрича обвиненията пред медиите, по границата се организират нови пратки. Много от тези пратки са достатъчно големи, за да се забележат лесно. Например различни автомобили пренасят „помощни пакети“ към границата. Ние бяхме свидетели на това как десетки „сервизни автомобили“ с черни прозорци пресичат границата. Никой всъщност не се пита какво има в тези автомобили. Всички знае, че нуждите на ИДИЛ се задоволяват през този канал.

KOBANE-1024x679

Можете ли да обясните историческото и съвременното значение за революционните анархисти на подкрепата за съпротивата в Кобане и революцията в Рохава, особено във времена като тези?

A.Y.: Съпротивата в Кобане и революцията в Рохава не трябва да бъдат разглеждани отделно от дългата история на борбата на кюрдския народ за свобода. В земята, в която живеем, борбата на кюрдския народ за свобода се нарича „Кюрдски проблем“. От години тя се разглежда погрешно като проблем, чийто източник са хората, а не държавата. Повтаряме: това е борбата на кюрдския народ за свобода. Единственият проблем тук е държавата. Кюрдският народ се бори за свобода на съществуване срещу разрушението и политиката на отхвърляне на Република Турция от години и срещу другите политически власти в тази земя от стотици години. Днес тази борба се води срещу държавата и капитализма с организираната сила на хората. В лозунга „ПКК са хората, хората са тук“ става явно кой е политическия агент, който е проникнал във всеки отделен човек и коя е организираната сила. Откакто установихме своето виждане в революционен вид, нашите връзки с отделните кюрди и тяхното общество, и с организацията на кюрдския народ, в различни контексти, винаги са били на взаимна солидарност. Ние базираме тези отношения на переспективата за борбата на народа за свобода. В борбата на народа за свобода анархисткото движение винаги е било катализатор. В годините, когато соцализмът не можеше да излезе от Европа, когато нямаше теории наречени „Право на нациите да определят своята съдба“, анархисткото движение вземаше различни форми в различни региони на света и в борбата на народите за свобода. За да разберем това, е достатъчно да погледнем влиянието на анархизма върху народните борби в различни региони от Индонезия до Мексико. Също, нито революцията в Рохава, нито борбата на Сапатистите в Чиапас, попадат в определението за класическите националноосвободителни борби. Нацията като политически термин по дефиниция изисква държава. Следователно, докато разглеждаме народната борба за безвластническо самоорганизиране, трябва да стоим далеч от терминя „нация“. От друга страна нашият подход не включва наподобяване на съпротивата в Кобане на някое друго историческо събитие. Днес различни групи споменават различни исторически периоди и наподобяват съпротивата в Кобане на тях. Обаче трябва да сме наясно, че съпротивата в Кобане си е съпротивата в Кобане, и че революцията в Рохава си е революцията в Рохава. Ако някой иска да свърже с нещо революцията в Рохава, която създаде основите за социална революция, той може да изследва социалната революция, която се случи в Иберийския полуостров.

Въпреки че съпротивата в Кобане се случи отвъд границите на турската държава, демонстрации на солидарност се проведоха във всеки ъгъл на света. Каква е вашата преценка на ефекта от съпротивата в Кобане, или, всъщност, на революцията в Рохава – по отношение на Анадола, но също и на Близкия изток и на глобално ниво? Какви са вашите предвиждания по отношение на този ефект?

M. D.: Призивът за serhildan (кюрдската дума за бунт) получи отговор в Анадола, особено в градовете на Кюрдистан. Още от първата нощ (на демонстрации), всички на улицата поздравиха съпротивата в Кобане и революцията в Рохава срещу бандидте на ИДИЛ и техният поддръжник – Турската държава. Особено в градовете на Кюрдистан, държавата атакува народния serhildan със своята полиция и паравоенни сили. Държавата със своите Hizbulkontra поддръжници тероризира Кюрдистан и уби 43 от нашите братя. Тези кланета са белег за това колко се страхува турската държава от революцията в Рохава и от възможността такава революция да се разпростре на нейна територия. Атакувайки отчаяно от страх, турската държава и глобалния капитализъм се страхуват, разбира се, и от целия регион на Близкия изток. В Близкия изток, въпреки всички планове, опустошението и фабрикуваното насилие, социалната революция все още успява да избухне. Това бърка всички планове на глобалния капитализъм и регионалните държави. Те доведоха такъв катаклизъм, че въпреки всички извращения социалната революция успя да избухне в Рохава. Тази революция е отговор на всички съмнения дали може да се случи революция в този регион и на глобално ниво. За засилва нашава увереност в революцията, особено за хората от региона, но също и в глобален мащаб. Целта на всички социални революции в историята е да постигнат глобална социална революция. В тази переспектива ние призовахме международни анархистки групи да действат в солидарност със съпротивата в Кобане и революцията в Рохава. Според нашия призив за солидарност, анархисти от различни част на света, от Германия, до Атина, до Брюксел, до Амстердам, до Париж и до Ню Йорк направиха демонстрации. Поздравяваме още веднъж всички анархистки организации, които получиха нашия призив, организираха демонстрации според него, и тези, които останаха тук с нас в живата верига за гранична защита.

От първите дни на атаката на ИДИЛ медиите, спонсорирани от турската държава, обявиха много пъти, че Кобане е на път да падне. Обаче това, което разбраха след повече от месец е, че Кобане няма да падне! Да, Кобане устоя и ще устои. Ние от вестника Мейдан поздравяваме с нашата солидарност Кобане. Има ли нещо повече, което искате да добавите?

M. D.: Ние, като революционни анархисти, бяхме свидетели, живяхме и все още живеем неизбежността и убедеността в революцията, дори в условията на война в нашия регион. Това, което се случва в Рохава е социална революция! Тази социална революция, в която границите са изоставени, държавите изглеждат безсилни, плановете на глобалния капитализъм са разбъркани, ще се разпростре и в нашия регион. Ние каним всеки потиснат човек да погледне от гледната точка на потиснатите. С това осъзнаване ги каним и да подкрепят нашата организирана борба за социална революция. Това е единственият начин да покълнат семената, които бяха посети в Рохава, и да се случи социална революция в по-големи региони. Да живее съпротивата на Кобане! Да живее революцията на Рохава!

Интервюто е дадено пред турския вестник Мейдан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *