Испанската контрареволюция

Рамиро Ледесма Рамос

печат
„Разбирането на фашизма за истинска свобода е, че тя се постига само от онзи, който е част от нацията”

Рамиро Ледесма Рамос
Рамиро Ледесма Рамос

Испанският фашизъм тръгва от сливането на два политически кръжока – единият на Рамиро Ледесма Рамос (февруари 1931) и този на Онесимо Редондо Ортега („Кастилски хунти за национално освобождение“, август 1931). Така през октомври се появява организацията ХОНС (Хунти за национал-синдикалистко настъпление).
Обединяващите моменти са силни: превъзнасяне на „националната идея“, вяра в „историческата мисия“ на Испания; преодоляване на социалната несправедливост с помощта и постоянната намеса на силна държава; отхвърляне на марксизма със съвсем основателните опасения да не бъдат подчинени на Москва; „революционно действие“ за постигане на целите (насилствено завземане на властта и принудително изграждане на нов режим) и най-важното – двата кръжока са толкова малобройни, че едва събират 40 души заедно.
Противоречията също не са малко. Ледесма Рамос разчита масово да привлече градския пролетариат, Редондо Ортега – дребните и селските собственици. Рамос е за „държавата над всичко“ (единна и силна държава с неограничена власт, политически свободи само в рамките на държавата, не над нея или против нея), което го прави противник на Църквата като някаква самостоятелна обществена сила, докато Ортега е яростен католик клерикалист. Рамос иска национализация на земите, Ортега обещава енергична защита на собствеността и изповядва краен антисемитизъм, докато Рамос изобщо не се занимава с този въпрос. Ледесма Рамос е близък до схващанията на Мусолини, Редондо Ортега пък копнее за „чиста испанска раса“ по хитлеристки образец.
Октомврийският манифест на организацията, както и символиката на ХОНС, ясно намекват за намерението ? да „национализира“ анархосиндикализма, който е една утвърдена традиция с широка масова основа в испанското работническо движение. Така в края на 1931 в Испания вече има фашизъм, но съвсем малко, не повече от 200 души фашисти.
През октомври 1933 се появява още една фашистка формация, при това подчертано лидерска – тази на Хосе Антонио Примо де Ривера, която той кръщава „Испанска фаланга“ (Фаланга Еспаньола, ФЕ).
ФЕ смята, че демократичната система е неефективна и прахосническа, а държавният социализъм, макар и справедлива реакция на трудещите се срещу демократичната система, страда от материализъм, използва твърде много репресии, догматизира класовата борба; поради тези причини светът и Испания са стигнали до пълна морална разруха, за преодоляването на което е необходимо “ново движение, което не е партия, нито ляво, нито дясно, а за цялост и единство на Отечеството“.
Примо де Ривера говори за „антипартия“ без програма, но поставя съвсем конкретни програмни искания: забрана на политическите партии, единство на обществото въз основа на традиционните ценности (семейство, община, корпорация), уважение към религията като „основна опора на нашата история“. За разлика от ХОНС, ФЕ разчита на „всеотдайни патриоти“ измежду „господарските синове“ и „добрата стара буржоазия“. Общото е: тоталитарната държава ще „разпростре благата по равно между богати и бедни“. Пред лидерите на ХОНС, Примо де Ривера има две важни предимства: избран е в Кортесите – испанският парламент, – следователно разполага с парламентарна трибуна за пропаганда и депутатски имунитет, привлякъл е богати спонсори, с парите на които издава списание, което рекламира „национално отговорната държава“, основана върху „автентични житейски реалности“: семейство, община, синдикат – но само като части на една „тотална Държава“. Разбирането за „истинска свобода“ е, че тя „се постига само от онзи, който е част от нацията“.
Фалангата обаче също е малобройна и заплашена от поглъщане от други десни партии. Дори само заради това ФЕ и ХОНС се сливат, въпреки опасенията на Ледесма Рамос, че обединението ще изисква идеологически компромиси. ХОНС смята себе си за „прогресивна“ сила, докато ФЕ е отявлено консервативна: „Авторитет, йерархия, ред – вдъхновявани от католическия дух, с който Испания отвоюва морета и континенти от варварството“.
При все това лидерите сключват сделката през февруари 1934 – пръква се организацията ФЕ-ХОНС. Надмощието в нея на облечения в реална власт депутат Примо де Ривера е очевидно, той съвсем откровено се стреми към еднолично лидерство.
Хосе Антонио сключва нови сделки с други десни партии – срещу парично подпомагане ФЕ-ХОНС не атакува техни изяви и не критикува политиката им. Принципите явно могат да почакат, когато става дума за оцеляване. Ледесма Рамос пък се опитва да създаде националистически работнически синдикати, копирайки структурно НКТ, но анархосиндикалистите и социалистическият Общ съюз на трудещите се не позволяват на тази инициатива да се развие. През есента на 1934 ореолът на „ново движение“ се изтърква. ФЕ-ХОНС губи финансовата подкрепа от десните среди, лъсва нейното подражателство на Италия и Германия, а в ръководството ?, освен липса на тактическо единство, тече борба за лидерство. За преодоляването на кризата се свиква Национален съвет, който окончателно утвърждава принципа за единоначалието – и първи „национален шеф“ с тригодишен мандат става Хосе Антонио Примо де Ривера. Започна обсъждането на програмата и устава на ФЕ-ХОНС, което веднага затъва в блатото на различия по основни доктринални въпроси, а после събитията поставят не само партиите, но и цяла Испания в различна ситуация – на 6 октомври работническите вълнения прерастват във въстание.
Хосе Антонио е допускал подобни събития, защото още през септември се свързва с генерал Франко, главнокомандващ войските на Балеарските острови. Хосе Антонио подозира „преврат“, вероятно ръководен от Троцки, и предлага на генерала да изпревари събитията (извършвайки военен преврат), като обещава съдействие от въоръжени групи на ФЕ-ХОНС. Същото „съдействие“ предлага и на правителството, но то отказва.
В такава обстановка се появява програмата на Фалангата. В нея директно се казва, че крайната цел е възраждане на единна, велика, независима и имперска Испания. Средство за постигане – тоталитарна корпоративна държава, в която ще бъдат ликвидирани класовата борба, парламентаризма и партиите. Гражданите ползват само тези индивидуални права и свободи, които са подчинени или съвпадат с интересите на държавата. Методът за изграждане на такава държава е „пряко действие“ – силово завземане на властта. Механизмите на функциониране на новата държава ще съответстват на принципите на йерархията, авторитета и реда. Тоталитарната държава се гради върху „естествените клетки“ на обществото – семейство, община, синдикат; само в техните рамки е гарантирано право на съзидателен труд.
Нататък се иска анулиране на републиканската конституция, признаване и защита на частната собственост от злоупотреби на едрия финансов капитал, от спекула и лихварство. Подкрепя се идеята за монополна държавна банка и корпоративно владеене на сферата на обслужване. Преразпределяне на собствеността върху земята в полза на семейната собственост. Въвеждане на трудова повинност и задължителна военна служба. Уважение към „католическия дух“, но никаква толерантност към намесата на Църквата в държавните дела.
Така, в навечерието на Гражданската война, испанският фашизъм в лицето на ФЕ-ХОНС завършва своята еволюция – от първоначално съчетание между национализъм и държавен социализъм до елитарно крайно дясно движение – подобно на дотогавашното развитие в Италия и Германия. В началото на 1935 ФЕ-ХОНС има около 5000 члена.
(следва)
Шаркан

използвана литература:
•    Драгомир Драганов „Франкизмът – политика и история“
•    Жельо Желев „Фашизмът“
•    Материали от руските и английските страници на „Уикипедия“

Остави коментар

  • в моя блог има коментари във връзка с тази статия:
    http://sharkannht.blogspot.com/2011/09/blog-post.html
    (от „циганския терор“ по думите на опонента ми, въпреки че според мен Катуница е пример за терор на системата срещу народа, нещата се отплеснаха към франкизма и се почна една възхвала на диктатурата… леле)

    Ако опонентът ми желае да продължи спора, нека го прави тук, защото в личния си блог ще трия офтопа.
    Но тук ще трябва да се аргументира, а не да блъфира и жонглира с фактите.
    Тук се водят идейни дебати, не е поле за прилагане на адвокатски номерца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *