Испанската революция и тези, която я умъртвиха

печат
През юни 1931 г. е установена Втората испанска република. Правителството отнема властта на католическата църква и провежда беззъби либерални реформи. Смазва стачната вълна през юли-август 1931 г.
През октомври 1933 г. е основано испанското фашистко движение – „Испанската фаланга“.
В края на 1934 г. работници анархисти и социалисти организират мощни протести в цялата страна, а в областта Северен Астуриас въстанието на миньорите е смазано от войски, водени от генерал Франко. 5000 са убитите, 30 000 са арестувани.
През септември 1935 г. е основана нова лява партия в Испания – Работническата партия на марксисткото единство (ПОУМ) – от бивши троцкисти като Андреу Нин и Блока на работниците и селяните – „бухаринска“ група, произхождаща от каталунската комунистическа партия, водена от Хоакин Маурин.
През февруари 1936 г. „Народният фронт“ – предизборен съюз на Социалистическата партия, левите републиканци, каталунските националисти и малобройната комунистическа партия – печели общите избори.
Републиканците обаче управляват сами до 1936 г., когато социалистическата и комунистическата партия влизат в правителството. Анархистите и ПОУМ подкрепят избора на Народния фронт, но спазват дистанция.
Въпреки масовото завземане на земеделски земи от селяните през март 1936 г. правителството шикалкави по въпроса за поземлената реформа, макар че Испания има най-неравностойното разпределение на земя в Европа. В огромното си мнозинство населението на селата се състои от безимотни работници или изполичари.
На 17 юли 1936 г. испанските военни се вдигат на бунт, подкрепян от Фалангата, католическата църква и монархистите. Правителството отказва да въоръжи работниците, които се въоръжават сами.
Останалите при троцкистката лява опозиция след 1935 г. – „болшевик-ленинистите“ – са изключително малобройни, но са единствената група, която последователно настоява за създаване на съвети, въоръжаване на работниците и замяната на правителството на републиканците/Народния фронт с работническо правителство.
С безмилостните задкулисни машинации на сталинистите, постепенно правителството, което след септември 1936 г. се оглавява от министър-председател социалист – Ларго Кабалеро, – успява да изтръгне контрола от работническите организации.
Сталинисткият лозунг, под който организират кървава контрареволюция, е „първо да спечелим войната срещу фашистите, а след това да правим работническа революция“. Макар че ПОУМ и много по-мощните организации на работници анархисти – Се Не Те (синдикалният съюз) и ФАИ (анархистката „партия“) – се обявяват за работнически контрол, те се приспособяват към сталинистката линия. И двете влизат в правителството на Народния фронт (ПОУМ в Каталуня и Валенсия). Анархистки водачи като Гарсия Оливер и Фредерика Монсени остават в правителството, което води война с революционните анархисти!
През август 1936 г. – месеците на първите Московски процеси, през които вождовете на болшевишката партия от 1917 г. се осъждат на разстрел като фашистки агенти – сталинистите започват клеветническа кампания срещу ПОУМ и анархистите. През декември 1936 г. ПОУМ е изхвърлена от автономното правителство на Каталуня.
Сталин изпраща „специалисти“ от своята тайна полиция (ГПУ), а испанските сталинисти започват да организират местно ГПУ.
През май 1937 щурмови отряди по заповед на сталинистите опитват да превземат телефонната централа на Барселона, отвоювана от армията през юли 1936 г. от работниците анархисти. В цяла Барселона спонтанно се издигат барикади. Това е явен опит за ликвидиране на най-боеспособната група работници и за нанасяне на смъртоносен удар на работническата революция. Битката приключва след като анархистите и водачите на ПОУМ „договарят“ споразумение с правителството. След 3 дни ПОУМ нарежда на своите членове да напуснат барикадите. Джордж Оруел пише като очевидец за събитията, а Джон Макнейър разобличава лъжите на сталинистите за ПОУМ и революционните работници след май 1937.
В средата на юни ПОУМ е забранена, а нейните водачи са арестувани. Най-видният от тях Нин е отвлечен, изтезаван и убит. Сталинистката републиканска полиция не отстъпва с нищо на полицейската държава на Франко. Със задушаването на работническото движение правителството отслабва борбата срещу фашистите. Силата на милициите, производството на храни и оръжие зависят от живото, убедено участие на работниците в борбата. Тъй като борбата за равенство, която е в основата на всичко, се оказва изместена на заден план, народната съпротива губи своя ентусиазъм.
Реалната последица от контрареволюцията в републиканска Испания от края на 1937 г. е обръщането на хода на войната в полза на фашистите. През януари 1938 г. фашистите навлизат в Каталуня и Валенсия и започва артилерийският обстрел на Барселона. След година и два месеца Мадрид се предава. Сраженията затихват. Работниците са победени и започва 40-годишната власт на франкистите.
Мартин Томас
http://www.workersliberty.org/node/13565

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *