Истината – право в очите

печат
Чергар Чергаров отговаря на въпросите на „Свободна мисъл“

Трети март. Цяла България тържествено празнува. В Шоуто на Слави тържествен мъж, облечен в черно, на фона на националното знаме, с треперещ глас чете „предсмъртното писмо на Васил Левски“ и не пропуска да попита защо в училище не се изучава това тъй актуално произведение.

Няколко години по-късно друг именит шоумен, Мартин Карбовски, прави политически анализ на писмото, за да пробуди нацията.

Стига се дотам, че Министерството на културата официално да отрича, че подобно писмо съществува. „До момента още никой не е показал оригинала на писмото-завет, то не е публикувано в нито едно научно изследване или документален сборник…“

Най-големите некадърници обаче не работят в Министерството на културата. Министерството на външните работи и лично министърът Николай Младенов правят специална проверка на думите на гръцкия премиер Папандреу „Аз съм по твърд… от Бойко Борисов“. Налага се премиерът официално да опровергава информацията, че гръцкият му колега е „обидил България“.

Звучи невероятно, но е самата истина. Един интернет сайт, един автор с невероятно чувство за хумор и мнозина читатели, които умеят да се смеят през сълзи, успяват да покажат, че „царят е гол“. Поне за тези, които имат очи да видят.

Самият интернет сайт съществува под мотото „Истината такава, каквато можеше да бъде“. Авторът се е кръстил Чергар Чергаров. Живее нейде из (и около) България и пише „невероятни“ истории. Огромната част от тях са измислени интервюта с емблематични фигури, които нетренираната в коректно поведение публика приема като действителни.

„Българите, които мислят за бъдещето, емигрират“ – няма нужда да ни го казва Умберто Еко. През последните 20 години много хора на дело подкрепят това твърдение. Поставени в устата на известна личност обаче тези думи са новина, откровение, което предизвиква положителни или отрицателни реакции, в зависимост от конкретния читател. Тогава, без значение от конкретната реакция, думите се понасят от уста на уста (или както е в нашия случай – от монитор на монитор), за да се чуе на глас една истина, която вече никой не иска да изрече.

В това е силата на „невероятната“ истина. Тя заобикаля лицемерието на политиците, заобикаля импотентността на медиите и слага в устата на актьорите онова, което хората очакват да чуят от тях. Което един обикновен, нетрениран във фалш и лицемерие човек, би мислил и би казал на тяхно място. Тази истина звучи много по-достоверно на хората и достига много по-дълбоко в сърцата им, отколкото която и да е реч на някой политик, изпълнена с мъдрости, благопожелания и… кал.

В миналия брой публикувахме статията на Чергар „Страшна ли е революцията?“ В този публикуваме неговите отговори на няколко наши въпроса

Какъв е мотивът ти да правиш сайта? Претърпя ли той развитие с годините?

Блогът, който списвам, представлява място, където мога да се изразявам свободно, и това е мотивът да го правя. Чрез него моите мисли, реакции и отношение към случващото се в България и по света стават достояние и обект на коментари от страна на тези, които го четат. Техните реакции са важни за мен, чрез тях аз намирам база за сравнение между това, което мисля, и това, което читателите изразяват като отношение по темата, засегната в публикациите. Самата посещаемост на една или друга публикация ми дава възможност да разбера какво вълнува българина днес. Разбира се, блогът претърпя развитие – в началото беше по-скоро развлечение и шега, докато в момента е по-скоро с политическа насоченост, под формата на политическа сатира.

Какви хора го четат?

Четат ме всякакви хора – и млади, и стари, и леви, и десни, политици, журналисти и интелектуалци, четат ме и от правителството (поне това показват различните инструменти проследяващи откъде идват посещенията), почти изцяло българи. Четат ме българи от цял свят. Реакциите са най-разнообразни – от „осанна“ до „разпни го“, но това е нормално. Не съм си въобразявал, че всички ще ме харесват, а и не такава е била целта ми, важното е да ме четат и да реагират. Реакцията означава осмисляне на написаното, независимо дали е прието, или отхвърлено като идея, позиция и внушение. Що се отнася до ефекта, то смея да кажа, че определени публикации стигат до почти всички българи, ползващи интернет, и карат доста хора да обсъждат вълнуващите ме въпроси. Наскоро от Щатите ми писаха, че част от публикациите в блога се разпространяват отпечатани сред емигрантите и стават обект на бурни обсъждания. Сравниха случващото се с хъшовете в кръчмата на Странджата. Това, разбира се, ме ласкае и амбицира да продължа да пиша. Така че ефект има и той излиза извън рамките на виртуалния свят – стига дори до правителствено ниво. Показателно като ефект е и разпространението на „Предсмъртното писмо на Васил Левски“.

Какви са реакциите на написаното? Какъв според теб е ефектът от него?

Определено зависи дали проблемът, който засягам, е актуален в момента в медийното пространство. Най голям отклик получиха интервютата, които пуснах преди няколко месеца, които бих определил като своеобразен анализ на ситуацията в България, представен от уж външна гледна точка. Те се радват на най-голяма посещаемост, към тях има най-многобройни реакции, както в интернет, така и в медийното и обществено пространство.

Например статията за революцията има слаб отклик дори и сред среди организиращи редица протестни действия, докато интервютата предизвикват бурни реакции сред журналисти, емигранти, интелигенция и обикновените граждани, че и чуждестранни посланици (холандския и руския). Често ми се случва да попадам в ситуация, при която някое от интервютата се обсъжда от близки до мен хора, които не знаят, че аз съм ги писал, или да дочувам как странични хора ги коментират. За съжаление тези наблюдения ме навеждат на тъжната мисъл, че все още чакаме освобождение отвън, а не чрез нашите задружни усилия.

Как си обясняваш факта, че хората възприемат написаното като истина?

Първосигнална реакция е моето обяснение. Бързането, бързото четене, без дори да бъде прочетена цялата статия, без да се вникне в същността на написаното, без дори да се прочете друго освен заглавието. Това е много опасно, тъй като показва, че сме лесни за манипулации. От друга страна показва, че живеем в абсурдна държава, където голяма част от обществото смята, че не е невъзможно да се случват подобни на описаните в измислиците събития. Трябва да отделяме повече време да осмисляме поднесеното ни като новина – дали от медиите, дали от интернет – и да съумеем да изградим собствена позиция, да се научим да анализираме и да се доверяваме на собствения си разум, а не да поемаме заключения поднесени ни наготово от заинтересовани лица.

Накъде мислиш да развиваш сайта?

Блогът ще продължи да бъде основно трибуна, където да излагам мислите си и да осмивам и разобличавам чрез абсурдността политическата и бизнес управленска класа. Що се отнася до развитие, то е възможно да използвам блога като пропагандна трибуна за различни идеи и стъпки, които смятам, че е добре да предприемем и реализираме като общество, ако искаме да прогресираме. Много хора задават въпроса: „ти критикуваш, но какво предлагаш като алтернатива“? Е, скоро ще има едно-две предложения, но всичко изисква жертви – на време, пари, комфорт и усилия, въпросът е дали можем да правим жертви, или все още важат думите на Апостола: „Българинът желае свободата, но само ако му я поднесат на тепсия.“

Какво се промени у теб в последните години? Какво би искал да се случи в България? Какво би направил ти самият, за да се случи това?

Събудих се. Отърсих се от апатията и безсмислието. Открих, че мога да мисля самостоятелно и че съм свободен човек само тогава, когато мисля самостоятелно. Желая да бъдем по-активни като общество, да умеем да отстояваме позициите си не само чрез спорадични протести, но и чрез реални действия срещу неправдите в системата на управление. Смятам, че е важно да научим, че протестите които не са съпроводени от допълнително противодействие, не постигат нищо, тъй като решението на проблема остава отново в ръцете и на доброто желание на тези които са го породили или задълбочили. Какво правя ли? Смятам, че събуждам, провокирам и подтиквам хората да мислят. Повдигам булото на фалшивата медийна реалност и сблъсквам хората с апокрифната, скритата, абсурдната реалност в която живеем. Това е първата стъпка. •

Блогът на Чергар в Интернет: neverojatno.wordpress.com

5 коментара

  • Преекспонираната мрачна истина не води към съпротива а до УНИНИЕ ДО АПАТИЯ!ТОВА Е ЦЕЛТА НА този сайт на чергаров и на вички внушения мачкащи духа на българите.Къде е зовът за борбата Няма зов за борба само отчаяние и търсене на махани!.Кой на кого служи??

  • Ех, дядо Онуфри… Може и да си прав, че ефектът е отрицателен. Но на мен човекът поне ми се струва искрен. Дори статията за революцията мисля, че отговаря достатъчно на твоята теза. Можеш да я видиш тук: http://neverojatno.wordpress.com/2012/03/20/revolution/

  • Ч.Ч. всъщност е анархист. Да има и истина в казаното от него, ама това не значи че трябва да му вярваме за всичко.

  • Това вземи му го напиши в неговия блог 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *