Истинският паметник на Кръстьо Хаджииванов

печат
Кръстьо Хаджииванов
Кръстьо Хаджииванов

Из непрочетеното слово на арх. К. Павлов на откриването на паметника на Кръстьо Хаджииванов
Скъпи роднини и другари, уважаеми съграждани, присъстващи на днешното паметно откриване на бюста на загиналия преди 57 години поет-анархист и бунтовник – незабравимият Кръстьо Георги Хаджииванов от с. Капатово – Петричка община.
Преди да направя моето изложение, искам да благодаря за добрата инициатива – изграждане на паметник в гр. Сандански (Св. Врач).
Нека сега да превъртим лентата на нашите спомени и започнем от началото.
Кръстьо Хаджииванов е роден на 25 декември 1929 г. в с. Капатово, в границите на Петричката община. Той е трето дете по ред от седем деца: Благой, Веска, Кръстьо, Аврам, Виктория, Борис и Иван.
В селото и семейството Кръстьо е наречен „Кръцо“. Начално образование той получава в родното си село, а прогимназиално в с. Хърсово. Тук, негов учител и директор на прогимназията е известният Илия Георгиев Филчев, родом от с. Склаве – Св. Врачка околия. От 1945 г. той е директор на смесената гимназия „Яне Сандански“ в гр. Сандански (Св. Врач). За него ще стане дума по-късно.
Пряко влияние за изграждането на Кръцо като анархист оказват най-големият му брат Благой, д-р Любен Янкулов, учителят Никола Янкулов и други анархисти от околните села. Той става анархист, защото анархизмът е съчетание на хуманност, солидарност, свобода, равноправие и всякаква социална правда. Ние, анархистите от ФАБ, неговите другари съидейници издигнахме неговия гранитен мемориал и всяка година от всички кътчета на България идваме да честваме неговата геройска смърт за анархисткия идеал. Уверявам ви, че ще продължим да правим това и в бъдеще. Със своя висок, революционен дух и морал Кръцо ни учи на анархизъм , с геройската си смърт на анархист и с революционната си поезия ще учи и зове идущите поколения на пряка борба срещу всяко социално зло, против всички прикрити и открити мошеници – жертви на „пари и власт“. Неговата и наша цел беше и ще бъде Социалната революция.
Няколко дни преди 09.09.1944 г. в концлагерите по това време, разположени по протежение на строящата се железопътна линия Симитли – Демир Хисар, бяха  изпращани войници като неблагонадеждни и по наказание. В тях бяха Славейко Ив. Павлов, от с. Врач, Любен Янкулов от с. Хърсово, Петричко и други анархисти от други селища на царството. Няколко дни преди 9 септември почти всички избягаха от лагерите, разбиха складовете за оръжие, лагерната охрана и поеха пътя на организираната съпротива по посока Пирин. По пътя си всички заплашени от репресии младежи се включиха към похода към Балкана. Минавайки през Капатово и Хърсово се приобщава към тях и Кръцо. Той е най-младият „партизанин“. Няколко дни след сформирането на отряда заминават за гр. Серес и се събират с гръцките партизани.
Сега да спомена за някои, които по концлагери и затвори водеха борба срещу тиранията в съжителство с анархистите – всеки изхождайки от собствените си идеи, малко или повече различни от идеите на анархистите. Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на Република България, в словото си по повод 46 години от гибелта на Кръстьо Хаджииванов на мемориал в с. Чучулигово, каза: „Аз знам кои са анархистите в България, знам техните идеи, заедно с тях съм носил теглото по затворите и мога да кажа, че това бяха най-чистите, най-големите идеалисти. Това бяха хората, които не се интересуваха от материалното, хора, които отстояваха своя идеал, и затуй аз съм се възхищавал от тях и днес се възхищавам от техния идеализъм. Възхищавам се и от стиховете, от саможертвата на този млад поет-анархист“.
В протокол 14 директорът на гимназията на 06.05.1951 г. обявява война на анархистите и нарежда: „Другаря директор Илия Филчев изтъкна, че анархистите в нашия край са най-опасни врагове… за да спънат нашето социалистическо развитие…“
От 1948 г. до 1951 г. той, болшевикът Илия Филчев, изключи от гимназията най-малко 42 ученика анархисти. Някои от тях преминаха през затвори, концлагери и инквизициите на ДС. Нашият град и околия дадоха много жертви, проляха се много майчини сълзи. Една от тези жертви е и нашият другар, поетът-анархист и бунтовник Кръстьо Георгиев Хаджииванов.
К. Павлов
12.11.2009 г.

Остави коментар

  • Елина Галинова

    Моят чичо Николай Стойчев Галинов (брат на моя баща), от с. Виногради, близо до Мелник, е бил ученик в мелнишката гимназия през 1945 г. Бил е болнав и един ден е отишъл на училище облечен извън строгата униформа. Това явно разярило директора – тогава Илия Филчев, който го извикал в кабинета си и жестоко го е бил, явно повече по главата. След 3 дни чичо ми умрял едва 16-годишен. Неговият първи братовчед Васил Галинов, мой чичо също, ми каза веднъж: „В ръцете ми умря. Ние бяхме като братя, много се обичахме, тогава живеехме в една къща.“ Баба и дядо не са били комунисти, но били бедни и прости хора и нищо не са могли да направят, за да получат възмездие. Диагнозата на лекаря била менингит. След време в една фирма работех с колега със същата фамилия – Филчев и го попитах какво е родството му с Илия Филчев – директора на гимназията в Мелник. Колегата ми обясни далечното родство и след това допълни: „Дъщеря му се самоуби.“
    Възмездие винаги има.

Вашият отговор на Елина Галинова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *