Из „Нечути песни“

печат

„Гибелта си Кръстьо сам вижда, той чува ледените стъпки на смъртта, която идва отдалеч. Той вижда и убийците си в „Надгробно видение“:

Аз също любех правдата велика,

бунтовник крачех в нощните тъми,

но зъл тиранин в гроба ме натика,

с подлост от засада ме уби.

Уби ме и зари ме без пощада,

а любех аз живота без предел,

аз силен бях, кръвта ми беше млада –

и в гроба си дори не бих умрел.

Така загина талантливият поет, убеденият анархист и смелият бунтовник Кръстьо Георгиев Хаджииванов“ – пише в своя послеслов към книгата „Нечути песни“ арх. Кръстьо Павлов. •

Из „Пари и власт“

На таз земя царуват

заклети врагове на свободата,

не ще да има правда, братство мир,

докато те царуват на земята…

Пари и власт!…

О, вий, коварни богове

на злото, на човешките тегла!…

Макар че богове сте, пак сте смъртни

и вас не ще ви пощади смъртта.

…Измряха много богове безсмъртни,

измряха боговете на Олимп,

на вятъра, на бурите дъждовни,

и на гърма на морската вода…

Умряха всички като тях,

почитани от хората тъй много,

че бяха богове на глупостта,

измряха те, паднаха в борбата,

воювали през дълги векове

с човешкия стремеж към свободата,

към щастие, що няма го и днес…

Умряха те, умря и слепотата

в борбата със великия прогрес…

Във таз борба и вие ще умрете,

ще падне с трясък златният ви трон,

че хората далеч през вековете,

страхливо що ви правили поклон!…

Ще викнат в тоз стремеж

към свободата

към щастието с буреносен глас:

„Всеобщо братство,

правда на земята,

не робство, не разврат, пари и власт!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *