Изборът на гърците, изборът на Европа

печат
Гърция се тресе вече не една година, а социалните трусове не показват признаци на затихване. Тъкмо обратното, осъзнава се цялата дълбочина на икономическото падение на страната, което нажежава народното възмущение. Вече никой не вещае самоуверено от официални трибуни, че новият европейски заем ще спомогне за стабилизиране на ситуацията – на всички гърци е ясно, че текущите средства са твърде малко за запушване на толкова огромни дупки. За зоната на еврото Гърция може да се превърне в детонатор на верижна реакция на разпадане на европейските капиталистически основи в сегашния им вид.
Ситуацията се дължи на бюджетния дефицит и на държавния дълг, който е приблизително 1,5 пъти по-голям от брутния вътрешен продукт. Тези цифри станаха възможни заради абсолютното прахосничество на не едно гръцко правителство. При това гърците водеха политика в духа на съвременните разбирания за социалдемокрация – социално ориентирано стопанство и партньорство с легалните профсъюзи. Достатъчно е да погледнем данните за бюджета на страната, за да се убедим, че разходите за изплащане на пенсии и заплати на държавни служители възлизат на 80% от приходите. Не би било лъжа да кажем, че държавно платените граждани са живеели сравнително добре. За разлика от много капиталистически страни, тамошната държавна заплата е била стабилна и достатъчна. Плюс още немалки премии, надбавки, като някои цифри направо будят съмнение. Немски вестник твърди, че шофьорите на автобуси от градския транспорт в Атина вземали допълнително по 310 евро на месец, ако не закъснявали за работа.
Ето ги бюджетните дотации и голямата ангажираност на държавните институции в стопанството, ето го „социално отговорното“ правителство. Все неща, за които мечтаят апологетите на „народния капитализъм“. А като краен резултат – среден пръст.
Главните фактори на влияние обаче си остават едрите капитали. Политиката на гръцките партии би лъснала доста по-бързо, ако не беше намесата отвън. Гигантските инвестиционни банки Goldman Sachs и JP Morgan Chase от доста време укриваха реалните дългове на Гърция с различни машинации, но лихвите продължаваха да се трупат.
Пред капиталистическа Гърция сега има два избора.
Първият – спасяване на еврозоната. Гърция пуска за разпродажба цялото си имущество, жителите ? затягат коланите, външният дълг се рефинансира и се разтяга да речем за двайсетина години. Няма друг вариант, който да минимизира заплахата от разпадането на еврото като валута. При тази схема гръцката икономика преминава под контрола на ЕС, т. е. страната ще бъде управлявана отвън, от еврократите. Надали подобен план би предизвикал възторга на самите гърци, многобройните профсъюзи вече гръмко се противопоставят на намерения в тази насока.
Вторият път – отказ от плащането на дълговете. Това ще рече напускане на еврозоната и дестабилизация на цялото пространство на евровалутата. Фалит на страната и връщане към драхмата всъщност не би било най-лошото за населението,… ако не беше една „малка“ подробност. В Гърция секторът на реалната икономика е дребничък. Най-голям е секторът на услугите, цели 62%, а основните приходи идват от туризма. Тук е мястото да споменем, че по искане на ЕС в страната намаля производството на стомана (което е част от реалния сектор). Гърция внася три пъти повече, отколкото изнася. Практически цялото гориво се внася от чужбина. Така че Гърция няма алтернатива – трябва да плаща, а със собствени ресурси не може да преживее. Значи и в този случай гърците ще трябва да търпят ограничения и лишения.
Ясно е, че ще страдат обикновените хора. Предприемачи, финансисти, политици – цялата тази сган рано или късно ще си получи парите, макар и да понесе известни загуби, ако еврото рухне (и тъкмо заради това Евросъюзът смята за изгодно да дава на Гърция още кредити). Това е още едно доказателство, че при капитализма управляват само капиталистите, но не и профсъюзите, които поне на думи са представители на трудовите хора.
Какво можем да предложим на гърците като анархисти?
От гръцката ситуация следва да направим три извода.
Първо, дори най-развитото профсъюзно движение, ако то няма революционни намерения, не може да осигури на хората стабилно благосъстояние. Същото се отнася и за социалната държавна политика – видя се, че тези неща в глобалната капиталистическа система са днеска има, утре няма и не бива да възлагаме надежди на тях.
Второ, изострянето на кризисните моменти в стопанския живот навсякъде по Европа ще доведе до рязко покачване на недоволството, а следователно и към търсене на алтернативи за по-нататъшния начин на съществуване. Анархистите трябва да бъдат готови за подобен обрат, така че в нужния момент да могат да предложат на хората своите идеи.
Трето, анархическото движение не бива да зацикля само на една отделна страна. Подготвяйки се за революцията, трябва да мислим какво ще правим на следващия ден след избухването ?. Без реални кооперативни действия, провеждани предварително, още от днес, даже при наличие на силно анарходвижение в една отделна страна, всичко рискува отново да се препъне, като даде път на необолшевишки и неофашистки формации.
Load, анархист от Петербург
със съкращения
превод: Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *