ИЗБОРЪТ НА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ: Революция или бедност

печат

Идва някой и ти предлага да подпишеш договор, с който ти се задължаваш да му работиш, а той ти обещава да останеш беден до края на живота си. Този тъп и абсурден договор е подписан за пореден път от наше име от поредния български режим, както Живков навремето теглеше от наше име долари от западните банки, без да ни пита и без да ни обяснява – все едно овчар да пита овцете си ще му дадат ли да им остриже вълната и да им заколи агнетата.

Сегашният режим е същият – само Живков го няма. За да достигнем дори опашката на „истинските” европейски държави в ЕС, нашите средни доходи трябва да се вдигнат с поне 1000 лева. Дори да си поставим умерената цел това да стане за идните десет години, тази година от 500 лева заплатите трябва да станат 600, следващата – 700, по-следващата – 800 и така, докато на десетата година стигнем криво-ляво средната гръцка заплата (800 евро), ако тя междувременно замръзне за 10 години.

Това е реалната сметка, която ще направи всеки петокласник и ще получи шестичка за правилно решената задачка. Така е в българското училище, но в Европейския съюз за такова нещо пишат двойка и налагат санкции. Най-оптимистичните прогнози на правителството за ръст на БВП (което изобщо не значи ръст на доходите) за идната година са 7%. Дори да сме европейски дракон и да го запазим, ще ни трябват 16-17 години да достигнем Гърция по доходи (ако те следват БВП), а то ще рече не само гръцките заплати да замръзнат за 17 години, ами и Бяло море. Ако вземем обаче най-песимистичните прогнози на правителството за растеж на българската икономика (а трябва точно тях да вземем при такова правителство) – 3% – и съответния ръст на доходите, средната заплата в България ще стигне днешната гръцка след… 40 години.

Откъдето и да го погледнеш, за желаното достигане дори на опашката на днешните развити икономики в обозримо бъдеще е необходима икономическа революция – радикален обрат, който ще доведе до ръст на доходите, който е в пъти по-голям от най-оптимистичните прогнози на реформаторите. Досега реформаторите бяха отличници – техните прогнози се сбъдваха, а ние, които смятаме задачката правилно, оставаме двойкаджии – бед­ни двойкаджии. За да си дойдат нещата на мястото, трябва да ги ударим с вер­ния отговор по тиквата, да ги изритаме по задника и тях, и скапаните им „структурни” реформи, които просто ни обричат на вечна бедност и вечна лъжа за „трай, коньо”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *