Изграждане на Автономия в Турция и Кюрдистан

печат

Много хора бяха убити от държавата, от ИДИЛ и от други сили, но нашата съпротива няма да спре

Интервю с „Революционно анархистко действие“

(продължава от миналия брой)

Имаме и Антивоенна асоциация, която не е съставена само от анархисти, а взаимодейства и с други групи. Ние участваме най-вече заради нашите виждания за Кюрдистан. Всяка година на 15 май се организират антивоенни протести пред военните поделения. В Турция военщината се е превърнала в част от културата. Ако не си служил, е много трудно да намериш работа и дори е трудно да се ожениш. Навсякъде те питат дали си преминал военна служба, защото само така можеш да станеш истински „мъж“. Хората възприемат държавата като своя „татковина“ и дори в автобиографията си трябва да потвърдиш, че си отбил военната служба. „Турците се раждат войници“ е девиз, който в Турция e много известен.

Corporate Watch: Днес има ли кемализмът (на Мустафа Кемал) толкова силно влияние, както в миналото?

DAF: Кемализмът все още има влияние в училищата, въпреки че ПСР (Партията на справедливостта и развитието на Ердоган) малко промени тази линия. ПСР прокарва нов курс по отношение на национализма, който е насочен повече към Османската империя и „османските корени“ на днешна Турция. Ердоган обича да казва, че трябва да бъдем „една нация, една държава, под едно знаме и с една религия“. Дори да има някакви дискусии по отношение на Мустафа Кемал, те са много по-малко в сравнение с миналото. Законът забранява да се критикува Ататюрк (Ататюрк е псевдонимът на Мустафа Кемал, използван от турските националисти), но също така е неписано правило да не се критикува и Ердоган. Турските масмедии спазват тези правила.

Corporate Watch: Можете ли да разкажете повече за вашата гледна точка по въпроса за кюрдите и тяхната борба за свобода?

DAF: Кюрдите се борят за свободата си от стотици години, първо в Османската империя, а след това в турската държава. Борбата им за свобода не започва с Рожава.

Откакто съществува DAF, Кюрдистан за нас винаги е бил важна опора за пропаганда и разясняване на идеите ни.

Нашата гледна точка се фокусира най-вече върху народните освободителни борби. Идеята е, че хората нямат нужда от национални държави и империи, а вместо това могат да си създадат федерации. Турската държава се опитва да представи случая като изолиран проблем с кюрдите. За нас обаче проблемите не идват от самите кюрди, а са следствие от турската политика на претопяване и асимилация. Добре известно е, че опитите за асимилация на кюрдите бяха подновени още в първите години на новата турска република. В наши дни пример за това „мирният процес“, прокарван от турската държава, и операцията в провинция Робоски, проведена от турски изтребители F-16 на 28 декември 2011 г. При атаката бяха убити 34 кюрди. Това клане имаше за цел да заличи идентичността на кюрдите. Хората, подлежащи на асимилация, трябва просто да станат „турци“ и да възприемат националистическата пропаганда.

От ПСР винаги подчертават, че са дали на кюрдите собствен телевизионен канал, че кюрдският език не е забранен и че кюрдите са наши братя и сестри. От друга страна обаче тяхното правителство провежда такива операции като в Робоски. През 2006 г. Ердоган беше подложен на силен натиск на високо политическо ниво. Той обаче отвърна, че и жените и децата подлежат на наказание, след като се противопоставят на официалната политическа линия. Над 30 деца бяха убити от турската полиция и армия оттогава.

Политическите партии използват различна риторика, но следват една и съща линия, която просто продължава с всяко следващо правителство. Ние не искаме да се наричаме „турци“, защото произхождаме от много и различни етнически групи, в това число и кюрдската. Приели сме курс на отричане и противопоставяне – искаме да убедим хората да не служат в армията, която ще ги принуди да избиват своите братя и сестри.

След 2000 година кюрдските освободителни движения възприеха нова идеологическа линия и престанаха да се наричат марксистко-ленински, а Йоджалан започна да пише теория за „демократичен конфедерализъм“. Въпреки че това са важни неща, нашата връзка с кюрдите е най-вече на улицата.

Corporate Watch: Можете ли да разкажете как изразявате своята солидарност с хората в Рожава?

DAF: Революцията в Рожава започна през месец юли 2012 г. Всички казваха, че политиката ще се движи в посока към отричане на държавността. Ние сме солидарни с това, още от първия ден. След това три области обявиха, че са осъществили революция от недържавнически тип. Ние следяхме събитията и се опитвахме да научим повече подробности. Въпреки че това не е анархистическа революция, пак става дума за социална революция осъществена „отдолу“, от хората.

В сирийския контекст на събитията Рожава е трети фронт в борбите между Асад, ИДИЛ и останалите ислямистки групи. Това обаче не е всичко – за да стане картината пълна, трябва да се отбележи, че Република Турция също подкрепя ИДИЛ, благодарение на общата граница. Разузнавателните служби на Република Турция снабдяват с оръжие ИДИЛ и други ислямистки групи. В такава обстановка кюрдите започнаха своята революция.

През 2014 г. ИДИЛ предприе серия атаки срещу Кобани. Тогава отидохме в Суруч, на границата с Турция, където турските граничари стреляха по всички пресичащи границата и в двете посоки. Срещу хората се стреляше, без значение дали бягат от Кобани, или отиват там. Ние бяхме там, за да ги защитим.

През месец октомври в Суруч се събрахме много хора и преминахме границата. Турция атакува хората с бронирани машини и сълзотворен газ.

От 6 до 8 октомври в Турция се проведоха големи демонстрации на солидарност с Кобани. Тогава беше убит и Кадер Октая, социалист и поддръжник на Кобани. Беше застрелян при опит да пресече границата.

Помагахме с каквото можем. Много хора, идващи от Кобани, пресичаха границата и се оказваха без подслон, под открито небе. Посрещахме ги подготвени с палатки, дрехи и храна. Понякога армията ни откриваше в селата, където се бяхме установили, атакуваше ни със сълзотворен газ и водни оръдия и се налагаше да се оттеглим. Помагахме на хора, пресекли границата, които искаха да намерят свои роднини. Помагахме и на такива, които искаха да преминат в другата посока, за да се бият в Кобани. Носехме дрехи със знака на DAF.

След това YPG и YPJ отблъснаха ИДИЛ. Ключов момент беше превземането на хълма Миштенюр, който беше от стратегическа важност. След като хълмът бе превзет от YPG/YPJ, хората започнаха да се връщат в Кобани. Много къщи бяха разрушени от ИДИЛ, а други бяха минирани. Хора загинаха, защото се натъкнаха на мини. Някой трябваше да обезвреди мините, но кой и как? Имаше нужда и от нови жилища за хората. Провеждаме конференции и обсъждаме как да помогнем на Кобани. Последната ни среща беше в Амед преди две седмици.

Corporate Watch: Кажете нещо за парламентарните избори, каква е вашата позиция?

DAF: Разбира се, че не вярваме в парламентарната демокрация, ние вярваме в пряката демокрация. Не гласувахме за HDP, въпреки че в различни улични прояви сме имали контакти и сме солидарни с тях.

Ема Голдман е казала, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Има хора в HDP, които имат добри идеи. Но ние държим на това, че добро правителството не може да има, защото самата парламентарна система се основава на неравенството.

Въпреки че хората в Рожава не го наричат анархистическа революция, там няма правителство, няма държава, няма и йерархия. Така че ние вярваме в революцията в Рожава и сме солидарни с нея.

Corporate Watch: Какво мислите за атентата в Суруч?

DAF: Повече от 30 млади хора, които искаха да помогнат за възстановяването на Кобани, бяха убити при този атентат на ИДИЛ, но е ясно, че главният виновник е турската държава. Въпреки че са имали информация за готвен атентат един месец преди това, властите не направиха нищо за да предотвратят случилото се. Да не говорим, че след взрива турската държава атакува Рожава и проведе полицейска операция срещу политически организации в Турция. И в момента текат различни акции и се упражнява политически натиск срещу анархисти, социалисти и кюрдски организации. Атентатът беше използван като формален повод за започване на политически репресии, както в самата Турция, така и в международен план.

Изгубихме 33 наши другари и приятели, които бяха решени да се борят за революцията в Рожава и срещу репресивната държава и кръвожадните политици. Много хора бяха убити от държавата, от ИДИЛ и от други сили, но нашата съпротива няма да спре, нашата борба ще продължава – както винаги е било в историята ни. •

Превод на П-16 за Без Лого

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *