„Изгубената“ биография на Ботев

печат
Предстоящо издание на ФАБ

31hb

През тази година ФАБ ще издаде книгата на руския историк Евгений Волков „Христо Ботев”. Тази уникална биографична творба е подготвена през 1915 година и е приета за издаване от Историко-филологичния клон на Българската академия на науките на три заседания през 1915 и 1916 г., докладвана от д-р Иван Шишманов (1862-1928). Окончателната редакция и коректури продължават до края на 1920 г. – извършени са от българиста проф. М. Г. Попруженко (1866-1944) със съдействието на членовете на БАН Боян Пенев (1882-1927) и проф. Михаил Арнаудов (1878-1978).
На читателите, които се питат защо тази биография на най-известния български поет-революционер, върху която са работили толкова светила на българската наука, няма поне 10 издания до ден днешен и не се цитира в учебниците на българските школарчета, предлагаме следващия откъс.
Глава ХХ
От началото на 1872 г. до края на същата година, както рисува, предвид най-вече показанията на Велико Попов, Захари Стоянов, в живота на Христо Ботев настъпва епоха „една от най-мрачните, отчаяните, авантюристичните, пропадналите”, пълна за него с всякакви познанства с подозрителни хора, организиране на различни грабежи, писане на заплашителни писма и даже разбиване на каси. По това време, както говорят биографите му, Христо Ботев със своите приятели постоянно снове между Браила и Галац и организира цяла редица авантюри, за да могат да се намерят средства за поддържане на народното движение.
По възпоминанията например на Иван Вазов, който се е срещал с Хр. Ботев в Браила и Галац, той със своите постъпки, с резките си изявления, порицаване на богатите, нападки на правителството и пр. предизвиквал недоволството на браилското общество, за което трябвало да отиде в Галац и да прекрати в Браила издаването на вестник „Дума”.
От всичко досега изложено е ясно, че от такава невярна представа за Хр. Ботев в галацкия период трябва веднъж завинаги да се откажем. Ние вече видяхме как е могъл не много преди това да се изказва Хр. Ботев, как рязко и праволинейно е поставял въпросите и как точно е формулирал възгледите си. В галацкия период Хр. Ботев се оформя окончателно като социалист-революционер, който преследва задачите на всемирния социален бунт и като практически революционер, който се стреми преди всичко към всестранното освобождение на своя поробен народ и се готви за активна въоръжена борба за неговата свобода. З. Стоянов в своето събрание на съчиненията на Ботев отнася неговата „Молитва” именно към този галацки период – към 1872 г. И това психологически е напълно вярно, защото галацкият период е времето, когато под влиянието на заобикалящата го в Галац руска комунистическа среда и под въздействието на възприетата от него доброволна бедност в него с особено напрежение се появява жаждата не само за протест, но и за активна борба за осъществяване на своите социални идеи още тук, в обстановката на заобикалящия го живот, незабавно във всеки момент на своето собствено съществуване. И съзнавайки цялата трудност на този подвиг, съмнявайки се в издръжливостта на своя собствен дух, той пише тогава пълна с тревожно настроение молитва към този Бог, на когото единствено той се е покланял – богът на разума, защитникът на робите и нещастните.
Духът, който е създал тая „молитва”, не е могъл да се намира в състояние на упадък и апатия. Всеки неин ред излъчва смелостта на отрицанието, решителността на борбата, гордостта на самосъзнанието. Липсва само увереност в собствените сили, но тя е заместена с вярата в силата на разума и в неизбежната близост на неговото тържество. И на пръв поглед се получава като че ли нещо съвършено неразбираемо: „авантюристичният живот” и „белґте” на Хр. Ботев бодат всички в очите. От външна страна животът му в Галац е „една от най-отчаяните мрачни и пропаднали” епохи от неговата биография. Полицията го следи, чорбаджиите му отмъщават с презрение за ненавистта му към тях; името му се произнася, както пишат биографите на Хр. Ботев, „с предпазливост” и т. н. И същевременно, въпреки това, както казва Ив. Вазов, него не го мразят, а уважават; а З. Стоянов твърди, по думите на Велико Попов, за всеобщото „уважение и респект” по отношение на Хр. Ботев от страна на галацките българи. И разгадката на това с нищо ненарушимо „уважение и респект” в душите на галацката и браилската емиграции ние намираме в описания от Ив. Вазов, по думите на очевидци, в неговата повест „Немили-недраги” епизод, когато Хр. Ботев, излизайки пред румънския съд да защитава четирима българи – браилският учител Владиков, поета Бръчков и двама други обвиняеми, че са ограбили касата на Петреску в Браила, произнася реч, която ние можем да вземем за негова собствена защита.
Ясно е, че човекът, който в „Дума” вика цялата българска емиграция в Румъния на велика социална борба, който сам се готви с четата си да срази турците и който, най-сетне, умее тъй да защити народното дело и борците, които не живота си, а и честта си даже са готови да дадат за него – тоя човек не може да не бъде обичан от българската младеж, не могат да не го уважават даже ония, на които са се виждали странни и чудни връзките му с руските комунисти, чиито идеи им се стрували опасни… „Връзките” на Хр. Ботев с руските комунисти и тяхната съвместна революционна дейност, която продължава, както изглежда, и през галацкия период, както по-рано в Измаил и Браила, насочена към използване на дунавската граница за всевъзможна революционна контрабанда в Русия, обръщат най-накрая вниманието на руското правителство.
Връзките на българския революционен комитет с руските бакунисти и с Нечаев са открити и когато през 1872 г., както съобщава в своето „Минало” Заимов, румънското правителство по искане на Турция, желае да екстернира Л. Каравелов, руският посланик Зиновиев определено подчертава пред Кириак Цанков, който се явява пред него да действа в защита на Л. Каравелов, че последният за сношенията си с Нечаев и за преписката си с руските революционери е записан в черните списъци на посолството и затова то не може да се намесва в съдбата му. Впрочем румънското правителство, което съчувства и прикрива през всичкото време българските революционери, намира начин да откаже на турското правителство да предаде Л. Каравелов без помощта на руското посолство и предпочита вместо това да изгони от Румъния някой си г. Бедескини, който несъмнено е играл двойствена роля и, както съобщава „Свобода”, се обръща „до мнозина с увлекателни предложения” и им развива „твърде смели планове за общославянско освобождение”.
Дейността на руския шпионаж, разбира се, не е могла да не докосне и Хр. Ботев. Той даже е лично посетен в Браила през 1871 г. от специално командирован за него чиновник от III полицейско петербургско отделение.
Година и половина след екстернирането от Румъния на Бедескини руското правителство, раздразнено от пречките, които румънските власти правят на руския шпионаж, иска екстернирането на всички руски емигранти от пределите на Румъния, а главно на човека, който се намира около Ботев в Галац и заедно с него открито изповядва своите комунистически възгледи – Флореску. В Галац, по думите на лично познаващия Флореску г-н Ив. Вазов, Хр. Ботев е особено близък с него и се намирал под неговото силно влияние. Като чу от нас за Нечаев, г-н Ив. Вазов беше готов дори да предположи, че Флореску – това е именно Нечаев, тъй като именно по думите на г-н Вазов „Флореску, това лице „упражни решително влияние въз неговата душа”.
И наистина, образът на Флореску, какъвто ни го дава по личните си спомени г-н Ив. Вазов, е толкова оригинален, че действително може да се допусне Ботев да е видял в него не по-малко силна личност от Нечаев, ако не и самия Нечаев.
Въпреки уверенията на г-н Ив. Клинчаров за ослепителната красота на Флореску, по думите на г-н Вазов „Флореску имаше зловещо лице, гледаше все в долу и на гърба под дрехата си носеше постоянно револвер”. Той рязко и открито признавал себе си за комунист и никога не пропускал случая да заяви това. През 1872 г. руското правителство иска от Румъния да предаде тоя загадъчен, с неизвестно минало човек, който ненавиждал всички и на всички внушавал ужас. И той бил изпратен, а Хр. Ботев, както казва пак Ив. Вазов, е затворен. По съобщението на Зах. Стоянов (стр. 186) този арест на Хр. Ботев става по искането на галацкия руски консул във Фокшан. Обвиняват го в комунистическа агитация, но по липса на улики след три месеца затвор по етапен ред е преведен от Фокшан в Браила, където е пуснат на свобода, според г-н Ив. Вазов, „чрез трудовете на някои достауважаеми българе”.
Глава XXI
Намесата на руския консул в живота на Ботев прекъсва отношенията му с руската революция и прави невъзможно неговото по-нататъшно стоене близо до руската граница. Затова, когато е освободен, той бърза да замине за Букурещ, където тогава Л. Каравелов, преизбран за председател на БЦРК от пролетното събрание на делегатите през 1870 г., се кани да издава вместо „Свобода”, която престава да излиза на 28 ноември 1872 г., „Независимост”, чийто първи брой излиза през февруари 1873 година.
Самата промяна в названието на централния комитетски орган като че ли подчертава идейния завой, който изглежда тогава окончателно се формира във възгледите на Л. Каравелов и го заставя с още по-голяма сила и увереност от по-рано да се установи на своите сравнително умерени социалистически възгледи в противовес на крайните бунтарски възгледи на лявото крило на образуваната от него през 1868 г. революционна група.
По-горе ние достатъчно ясно изяснихме произхода и характера на възгледите, които съставят социално-психологическото верую на Л. Каравелов. Подчертахме неговата постоянна опозиция на възгледите и практическите изводи от тях на българските бунтари, подчертахме и това, че върху мирогледа му нито настроението от 70-те години, нито идейните влияния на Бакунин и Нечаев не оказват сериозно въздействие. И ако сега говорим за идеен завой в Каравелов, това трябва да се разбира не като измяна на предишните му убеждения, които си остават все същите, а като приспособяване на тия убеждения към условията и изискванията на общите исторически обстоятелства от онова време, които правят безполена борбата за осъществяване на революционните принципи в тяхната чистота. В тоя смисъл и самата промяна в името на революционния орган от „Свобода”, за което само преди четири години Л. Каравелов повдига непримирима разпра със „старите”, с „Независимост” има определено значение. И това значение се подчертава още по-силно, ако се вгледаме в духа, който има „Свобода” в последните дни на издаването му и който „Независимост” наследява от него. Той се отличава рязко от „Свобода” от първите години.

БЕЛЕЖКИ

1 „Неотдавна. Лични и исторически възпоминания”, сп. Наука, 1881 г., кн. III, стр. 214-219. Клинчаров в книгата си за Хр. Ботев (стр. 357-359), искайки да реабилитира личността на Хр. Ботев, не постига това, вследствие неумелото разбиране на стихотворението „Ней”, в което иска да види указание за крайно проявление на дързост от страна на Ботев.
2 Там.
3 За това гл. Ст. Заимов, критическата му статия за труда на Зах. Стоянов. Там се говори как някой си господин посетил Ботев и любезно разговарял с него, а после се оказало, че това бил агент на руската полиция.
4 Ив. Вазов. „Неотдавна”, сп. Наука, 1881 г., кн. III, стр. 214-219

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *