Изповед, като на син пред своя… духовен баща
Вместо послепис след „Бакунин“ на Боровой
…да призове всички народи към бунт, … с една дума да воюва против Вас самия, господарю,… моя духовен отец!
В първата половина на юли 1851 г., тоест два месеца след предаването му от австрийските жандарми на границата в ръцете на Императора, който, като научил новината, възкликнал „Най-после!“, в килията при Бакунин се явява граф Орлов (шеф на жандармите) и от името на самодържеца иска да състави записки за немското и славянското движение, като му пояснява, че царят желае той – затворникът в Петропавловската крепост – да говори с него „като духовен син с духовния си отец“ – т. е. да се изповяда и разкаже за всичко без премълчаване. След месец, суровият обитател на Зимния дворец получава това, което на полицейски език наричат „откровено“ и „чистосърдечно“ показание. Неговият оригинал е съхранен, с прелюбопитните бележки по полетата, нашарени от царствената ръка. В тази своя „Изповед“, между другото, Бакунин е изложил „честно и откровено“, така както е поискал император Николай I, плановете си за организация на въстанието в Чехия през 1849 година:
„В Бохемия, аз желаех революция – решителна, радикална, крайна – с една дума такава, която, дори ако би била победена впоследствие, щеше да преобърне и постави всичко с краката нагоре, след което, въпреки победата си, австрийското правителство нямаше да намери ни една вещ на старото й място. Като използвах обстоятелството, че цялото дворянство в Бохемия и въобще класата на богатите собственици се състои изключително от немци, аз исках да изгоня всички дворяни с цялото враждебно настроено духовенство и да конфискувам всички господарски имения и богатства, отчасти, за да се разделят между бедните селяни да ги поощрят да участват в революцията, отчасти, за да бъдат превърнати в източник на средства за извънредните революционни приходи.
Исках да разруша всички замъци, да подпаля всички административни, съдебни, правителствени и господарски институции, дела и документи в цяла Бохемия и да обявя анулирането на всички ипотеки и други неизплатени дългове, които не превишават една известна сума, напр. 1000 или 2000 гулдена.
С една дума, замислената от мен революция беше ужасна, безпримерна, макар и насочена повече против вещите, отколкото срещу хората. В действителност, тя би преобърнала всичко в живота на народа така, че дори да я победи, австрийското правителство никога не би имало сили да я изкорени, не би знаело с какво да започне, какво да прави, не би могло нито да събере, нито даже да намери остатъците от стария, навеки разрушен порядък и никога вече не би могло да се помири с бохемския народ. Такава революция, не ограничаваща се с една отделна националност, би увлякла със своя пример, със своята червена пропаганда не само Моравия и австрийска, но също и пруска Силезия, и въобще всички погранични немски земи, така че и германската революция, до това време революция на градовете, на бюргерите, на фабричните работници, литераторите и адвокатите, би се превърнала сама по себе си в общонародна революция.
Моите замисли обаче не се ограничаваха с това. Аз исках да превърна Бохемия в революционен лагер, да създам в нея сила, способна не само да охранява локално революцията, но и да действа настъпателно, навън от Бохемия, да възмути по пътя си всички славянски племена, да призове всички народи към бунт, като разруши не само всичко, което носи върху себе си печата на австрийското владичество, но и да отиде на помощ на маджарите, на поляците, с една дума да воюва против Вас самия, господарю,… моя духовен отец!
Моравия отдавна е свързана с Бохемия със своите исторически спомени, обичаи, с езика и никога не е преставала да гледа на Прага като на своя столица, а тогава, намираща се още в особена връзка се с нея посредством своите клубове, Моравия, мислех аз, по необходимост ще последва бохемското движение. С нея заедно ще се увлекат също словаците и австрийска Силезия. По такъв начин революцията ще обхване целия просторен регион, богат на средства, чийто център ще бъде Прага.
В Прага щеше да заседава революционното правителство с неограничени пълномощия. Тогава щяха да бъдат прогонени дворянството, цялото противопоставящо се духовенство, щеше да бъде унищожена и превърната в прах австрийската администрация, всички чиновници щяха да бъдат изгонени, а само в Прага – съхранени някои от по-важните, от по-знаещите за съвети или като библиотека за статистически справочници.
Унищожени щяха да бъдат също всички клубове, вестници, всички прояви на бръщолевещия парламентаризъм, всичко щеше да бъде подчинено на една революционна воля. Младежта и всички работоспособни хора, разделени на категории, според своя характер, способности и наклонности, биха били разпратени по целия регион, за да създадат навсякъде временна революционна и военна организация. Народните маси би трябвало да бъдат разделени на две части: едните, въоръжени, оставащи по домовете си, за да охраняват новия ред и готови за участие в партизанската война, ако такава би се наложила. Младите хора, всички безимотни, фабрични работници и занаятчии, безработни и незаети, а също и голяма част от образованата бюргерска младеж, способни да носят оръжие, биха съставили регулярната армия, а не доброволчески отряди, армия, която би трябвало да се обучи с помощта на бившите полски офицери, а също посредством австрийските войници и подофицери в оставка, издигнати според способностите и бойния им дух в различни офицерски звания и чинове.
Разходите биха били огромни, но аз се надявах, че те ще се покрият отчасти с конфискуваните имения, с извънредните данъци и асигнации от рода на Лайош-кошутовите. За това имах особен, повече или по-малко фантастичен финансов проект, който би било неуместно да излагам тук…“
Тези и още много други Бакунинови откровения интересуващият се читател може да намери в „изповедта на каещия се грешник и духовен син“ на руския самодържец, познат в историята още като „Николай Палкин“ – Николай Сопаджията…
По повод този замисъл, твърде симпатизиращият на Бакунин Евгений Волков, автор на излязлата и на руски език през 1923 г. биография на героичния български революционер-бакунист – и велик български поет – Христо Ботев, чието второ издание Федерацията на анархистите в България издаде през 2013 г., пише:
„Ние цитирахме особено подробно това място от „Изповедта“ на Бакунин, за да не пропуснем нищо съществено и важно от този негов забележителен план, който в своите основни черти предугажда Великата руска революция и борбата за нейното самоутвърждаване в периода 1917-1920 година. Основните принципи в този план – политическа и икономическа експроприация на земевладелците и буржоазията, обезоръжаване и прогонване на всички контрареволюционни сили, разрушаване на бюрократичния апарат, създаване на революционно ръководство и въоръжаване на „нисшите“ класи, организиране на тяхното самоуправление в центъра и по места; прекратяване на всякакъв род „парламентарни бръщолевения“, организация на финансите по пътя на експлоатацията на конфискуваните имущества, емитиране на асигнации и въвеждане на извънредни данъци… Всичко това е гениално предвиждане на организационните форми на действителната социална революция и първа практическа и напълно конкретна програма за нейното осъществяване“. (Е. Волков – „Христо Ботев“. В зората на балканския революционен комунизъм. М-Пг, 1923, с. 87). •
