„Изтокът“ – филм за хората „на Запад“

печат
the-east01_opt

„Терористите“ са млади и красиви, сами са избрали да се хранят от кофите.

Няколко дни събирах кураж да си пусна филма. Очаквах да ми покажат поредната еко-секта с неопровержими аргументи в подкрепа на веганството и язденето на велосипед. Останах приятно изненадан.

Критиците определят филма като „шпионска драма“ и той е точно толкова измислен, колкото трябва да бъде една шпионска драма. Служителка на компания, специализирана в защита на корпоративните интереси от екотерористи, се внедрява в нашумяла анархистка група, тероризираща босовете на корпорации, тероризиращи околната среда. Разбира се, в действителността не се случват подобни неща. Въпреки популярния лозунг, че „Земята не умира, нея я убиват и убийците имат имена и адреси“, в действителност никой никога не е тероризирал босовете на такива компании. Най-“тероризиращите“ акции на подобни групи са запалвания и взривявания на строителни и промишлени обекти, които ги изправят директно срещу хората, избрали да работят на тези обекти, вместо да ровят в кофите. А ако наистина съществуваха достатъчно твърди групи от хора, готови да извършват подобни акции, проникването в тях едва ли би било толкова лесно.

„Терористите“ са млади и красиви, сами са избрали да се хранят от кофите. От четиримата, чиято история научаваме, единият е успешен доктор с добри връзки, вторият е наследник на нещастно починали милионери, третият – дете на президент на огромен замърсител на околната среда, а четвъртият – вражески агент. Остава загадка как гледат на тези хора застаряващите беззъби клошари, изхранващи се от същите кофи, но нямали възможност да „избират“ бъдещето си.

И все пак, в този филм има повече истина, отколкото изглежда на пръв поглед. Истината е в образите.

Сценаристите Брит Марлинг и Зал Батманглидж са прекарали едно лято, опитвайки се „да не купуват нищо“, хранейки се от изхвърлената на боклука храна, сред местни фрийгани и анархисти. Впечатленията от тези хора, опитващи се да живеят живот „въпреки“ системата, са вплетени във филма.

Сигурно може да се спори доколко образите на „анархистите“ отразяват действителността и доколко са съчинени, за да се получи изпълненият с клишета сценарий. Струва ми се обаче, че духът на възмущение и преоткриване, на борба въпреки безнадеждността, който носят, не е плод на холивудските нужди, а е автентично откритие на Марлинг и Батманглидж по време на „антиконсуматорското“ лято. Дори в България, близо до хората, които опитват да живеят „извън системата“, се усеща същият аромат на… свобода. Заради него си заслужава човек да изгледа филма, дори да не обича блудкави холивудски истории. •

Златко

Остави коментар

  • Този филм не съм го гледал, но наскоро гледах The Educators (2004), германски, който ми хареса доста. Филмът е преди финансовата криза от 2008 и показва отвращението на младите хора от алчността на капиталистическия елит.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *