Изворите на терора

печат

Победителят изяжда публиката.

Съчувстваме на близките на невинно загиналите – и то не само на тези в Париж. От държавен и друг терор загиват хора по целия свят.

В „социалните мрежи“ (говорилните с изкуствена социалност, където „събираме лайкове“ и се плъзгаме по повърхността без задълбочаване и критика) ударите във Франция бяха представени най-вече като „посегателство срещу свободата ни да се забавляваме“. Щом само тази „свобода“ е била „окървавена“, че и „поругана“, значи бомбено-куршуменият урок е отишъл напразно. Затова ще се повтаря, докато масовото съзнание се досети да използва мозъка си по предназначение.

А междувременно френският и изобщо световен „елит“ използва трагедията по най-сметкаджийския начин. ИД пръсна искри страх – глашатаите на западните олигархии усърдно ги раздухват. В пушилката на тиха дирижирана паника ехтят вопли за „кръстоносен поход“. Обезоръжени от правителствата си, редовите граждани са поставени в ролята на перманентни жертви, които се уповават на властта да долети на бял кон да ги спаси от „лошите“. Забравят или изобщо не знаят, че след кръстоносните походи навън започва да вършее инквизицията вътре – и тя на бял кон.

Не споделяме възторга от окончателно образувания „Свещен съюз“ на Европа, САЩ и Русия, който мрачно се закани да изтрие ИДИЛ от лицето на земята. Не защото Путин по този начин изкопчи опрощаване на престъпленията си към съседни и собствения народ плюс признание на държавата му за „велика сила“ – постигна го след интриги и провокации, такава му е квалификацията – интригант. Не и защото в този „съюз“ присъстват фигури като антидемократичното даже по либералните мерки правителство на Турция и легализираната ислямска държава Саудитска Арабия – тези „фигури“ добре подчертават характера на „новата Антанта“. Ние разпознаваме „Съюза“ за корен на проблема „тероризъм“, при все набиваната в главите лъжа, че бил основното решение.

Бомбите може да заличат градове, да превърнат градини в пустини, но не ликвидират почвата, в която никне посятото зло на ислямизма. Това е почвата на неравенството, на конкуренцията, на несправедливостта. Мотиката на държавните институции и капиталистическите практики, прикрити под табелките на „демокрацията“ или „суверенната демокрация“ или изобщо немаскирани, самодоволно озъбени при това, са подготвили тази почва, наторили са я с пари и „ценности“.

Безработицата в европейските гета ще остане – „пазарът на труда“ се нуждае от „резерви“, фактор за смъкване на цената на работната ръка и плашило за работещите да търпят работодателя. Автоматизацията на производството ще увеличава броя „излишни хора“.

Изкарването на пари на дребно от наркотици, кражби, проституция и други мерзости, макар и „преследвано от закона“, остава в мирогледа на съвременното общество като просто „специфичен бизнес“ – особено когато е с голям размах. Затова гетата ще бълват нови бунтовници – не им е оставен друг изход.

Образователната система пак същата – съществена е и изгодата от зарязване на ученето – невежите млади с по-голяма вероятност ще станат джихадисти вместо революционери (но и двата типа размирници се представят от държавната пропаганда като ТЕРОРИСТИ). Бунтът на онеправданите влиза в безопасното за олигархията русло – религиозното, не класовото. Гарнирано и с национализъм става неотразимо.

Да, това русло е безопасно. Ислямистите са заети да наказват свои едноверци за предателство, да наказват мирните „неверници“, но почти никога не атакуват целенасочено западните богаташи, политици, полицейски величия, магистрати, данъчни, високопоставени бюрократи и медийни звезди. Ако го правеха, наблягайки върху „социалния“ момент в пропагандата на шариата („богатите плащат на бедните“ и „правилата са едни за всички“ – илюзии от ХIV век, веднъж вече провалени), биха спечелили многократно повече популярност или поне тайно злорадство на сърбалите попарата, надробена им от бизнеса, политиката и чиновничеството. Интересно, защо не постъпват така? Чудовищен, сляп догматизъм? Някой им дърпа конците да действат именно така, както накрая се оказва изгодно за западната олигархия?

Преумножава се количествено и качествено единствено „сигурността“ – срещу „доброволни“ отстъпки от гражданските свободи (жалки сенки на реалната човешка свобода). Нараства контингентът доносници, агенти, униформени, анализатори, командващи кадри. Дават им се повече пълномощия. Даряват ги с привилегии. Отпускат им се повече средства – за сметка на какви други бюджетни разходи? Не се казва. А дори един процент нарастване на мизерията сред населението ще означава нови бойци за джихада, все по-белокожи. Репресивната машина, използвайки страха на електората, бърза да се разрасне и да пусне пипала където успее. „Тероризмът“ възможно някой ден ще бъде ликвидиран – когато преценят, че вече е изпълнил ролята си, но засега „борбата“ с него е в грижливо поддържана хронична форма. Репресивната машина ще остане. Много по-силна отпреди.

Наплашените европейци „се сплотяват“ около властите – и това е отвратително, това е самоубийствено за гражданите. Но го правят, мотивирани да „подкрепят смазване на злото“. Само че Злото е властта – институционализирана в държавност, но и тя на свой ред (обратно на лъжите, че съществува, „за да защитава гражданите“) е охранителна фирма на властта на парите, на натрупаното без задръжки богатство. Зло е капитализмът, който поражда неравенството и потъпква справедливостта. Западният капитализъм, представян като „цивилизация“, заплашена от „варварите“, е този, който изнасили всичко най-грозно в арабския свят – и така зачена ИДИЛ. Отрочето вече порасна и го изведоха за публично пребиване.

Зло се бори със зло на арената за награда.

Победителят изяжда публиката. •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *