JE NE SUIS PAS CHARLOT*

печат

Втори месец в република БГ хиляда ежедневници и седмичници, стотици радиа и десетки телевизии ни проглушиха ушите с атентата в редакцията на в-к „Шарли Ебдо“. Ако тези цифри бъдат умножени с по 150-200, колкото са държавите ангажирани в масовата, многомилионна хистерия, ще си създадем представа за мащабите на медийното облъчване. Кулминацията беше в неделния ден на 11 януари т. г. когато, според полицията, два-три милиона парижани излязоха да манифестират съчувствието си към 12-те жертви на атентата. В „столицата на цивилизацията и разврата“, както я наричаше нашият Ботев, бяха дошли петдесетина държавни задници (глави), за да покажат солидарността си със застреляните вестникари (JE SUIS CHARLIE) и да демонстрират единния фронт на властта срещу двамата „страшни терористи“, които бяха убити от полицейските спецчасти. Охраната на високопоставените персони беше осигурена от кръжащи над тълпите хеликоптери, пълзящи около тях бронемашини, десетки хиляди жандарми, елитни снайперисти и още толкова военни – нещо, каквото не беше се случвало от края на миналата световна война. Милионната тълпа скандираше възторжено и храбро, че „всички са Шарли“, а аналните анализатори казаха, че Европа вече няма да бъде същd9ed0090-7db0-4750-a6eb-ef3cba201aef-2060x1236_fmtата и това може да се превърне в исторически факт, ако епидемията на кретенизма продължи толкова дълго, колкото раздуването на локумите за атентата на летището край Бургас, където един терорист-камикадзе гръмна себе си с половин дузина евреи, дошли на евтин курорт…
„Жертвите“ са бойци на словото („в начале бе то“) и паднаха във войната. Това са рисковете на професията и цената на хонорарите, получавани най-често за сеенето на илюзии и измами. В същото време цяла армия от главорези на „Боко Харам“ (нигерийска мюсюлманска секта) атакува с гранатомети, автомати и артилерия десетхилядното градче Бага (на границата на Нигерия с Чад). Статистиците и статистите от „възмущаващите се“ изчисляват броя на избитите на около 2000. Както казват от „правозащитните организации“, по улиците на града се виждат стотици трупове. Повечето избити, по официални признания, са жени, деца и старци. Нигерийските военни дори не са се опитали да защитят жертвите на най-масовото и брутално клане, извършено от религиозни бандити и обскуранти, които искат да изградят подчинена на религиозните и политически „норми“ на Шариата световна държава на мюсюлманите, които от Пакистан до Мароко са вече над един милиард, без да броим анклавите им по цял свят и най-вече в Европа, където те са наследство от епохата на империите, в които „слънцето не залязваше“.
Трябва да признаем, че днешните кланета все още са несравними с устройваните в миналото от белите „цивилизатори“. Само за пример, в Белгийско Конго, когато те пристигнали, е имало 40 милиона души. Когато колонизаторите си отиват и оставят властта в ръцете на фелдфебела от тяхната армия, колега на Тодор Живков и по съвместителство „баща на конгоанската нация“, президент и генералисимус Секо Куку Нгбенду Ва За Банга (роден Жозеф-Дезире Мобуту), населението е наброявало 10 милиона. Още по-трагична е съдбата на индианците в двете Америки или тази на африканските роби в САЩ…
За отбелязване е, че това клане на две хиляди нигерийци беше отминато почти с пълно мълчание и никой свободолюбив вестник или властник – без да говорим за „гуманистите“ или блеещото стадо на „протестерите“ – не промълвиха дума, нито сложиха китка на виртуалните им гробища. Затова аз оставам непричастен към тоталното траурно лицемерие на „свободния свят“. Оруел отново се оказа прав – в Свинската република „всички сме равни, но някои са по-равни“.
Настрана от воплите, трябва да сме наясно, че със „смешния си парижки плач“ „световните вампири и безчовечните тирани“, властващите по всички паралели и меридиани паразити се готвят за световната гражданска война, която тяхната прогнила и прогизнала в кръв и пот „цивилизация“ подготвя с безобразията си, с несправедливостта и потисничеството над 9/10 от човешкия род.
Ето защо аз не съм и никога няма да бъда „Шарло“! •

Феранте Пала

* Charlot (фр.) – произнася се Шарлµ, с ударение на последната сричка. В „простонародния говор“ означава клоун, човек без стойност; оскърбително обръщение, еквивалентно на палячо, олигофрен или и двете заедно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *