Живот без господари: Аз пък си представям

печат
В броя на „Свободна мисъл” от декември беше публикувана статията “Живот без господари”. Твърде е интересна, за да бъде подмината току-така. За онзи, който не я е прочел – в нея се обяснява за йерархичното и анархистическото общество. Преминавам направо по същество с цитати от текста, на които определено трябва да се обърне внимание.“Нищо чудно, че анархизмът не се взема на сериозно: никой не може да си представи как би изглеждал, как би могъл да се постигне”. Аз пък си представям, а и много други хора, наричащи себе си с несериозното име „анархисти”, също си представят. И не само че си представят анархизма, но и имат доста добра представа – представи си – как ще се постигне: с революция например. Дали някой не може да си представи революцията, или пък го е шубе от нея, това вече е друг въпрос.

По-надолу в текста се оказва, че не само в историята има примери за анархистически общества, тях ги има и сега: “…. бушмените от пустинята Калахари все още живеят без каквато и да е власт. Те работят заедно, без да се насилват и командват един друг, като приемат свободата и независимостта на всеки”. Един мъничък, дребен и незначителен факт, който авторът на текста (очевидно черпещ познания за бушмените от филма „Боговете сигурно са полудели”) е пропуснал да отбележи: бушмените умират от глад, СПИН, понякога даже от жажда. Оставяме този нелеп пример и преминаваме нататък през още екзотика – пиратска „анархистка” крепост на остров описан от Уилям Бъроу и съществувал преди сто години. Дотук авторът добре ни наплаши, че анархистическите общества са обречени, но след това ни вдъхва увереност, че те съществуват и в ежедневието ни: „…спомнете си последния път, когато сте се събирали с приятели в петък вечер”. Изключително. Изведнъж анархисткото общество се оказва или беззащитно пред цивилизацията, или оградено с амбразури и въоръжено до зъби, или доказателство на факта, че е по-приятно да не пиеш сам. И за максимална красота на статията тя е завършена с: „Как могат абстракции като „задължения”, “ред” или “приличие” да бъдат по-важни от истинските нужди на хората?”.
Някак очевидно е, че ако има хора, които не „взимат анархизма на сериозно”, то това е именно заради такива писания.

На всеки е ясно, че каквато и да е организираност на обществото не би могла да се постигне без „абстракциите” ред и приличие, които между другото стоят в самата основа на анархисткия идеал. Ако старите руски анархисти са схващали анархията като майка на реда, то за автора тя май е от майките, които изхвърлят отрочето си в кофата за боклук.

Бакунин пише: „Аз съм убеден привърженик на икономическото и социално равенство, защото знам, че извън това равенство свободата, справедливостта, човешкото достойнство, моралът и благоденствието на хората, както и възходът на нациите ще си останат чиста лъжа. От друга страна, като привърженик на свободата – това главно условие за човечността – мисля, че равенството трябва да се обособи посредством спонтанната организация на труда и колективната собственост на свободно учредили се сдружения на производители, федерирани в комуни без висшата и настойническа дейност на държавата.”

Из „Що е анархизъм”: „Анархистичната мисъл не отрича важността и необходимостта от организация, но си поставя за цел друг начин на самоорганизиране, осигуряващ автономия на своите съставни части, като едновременно с това отговаря на насъщните потребности на общността. Основа на тази организация е договорът, сключен на равноправна и взаимна основа, доброволно, не „теоретичен”, а действен, подлежащ на изменение при изразена за това воля на страните (сдружения на производители и потребители), признаващ правото на инициатива на всички съставки на обществото.”

Анархизмът не просто показва теоретично, че е възможна самоорганизация. Нещо повече, той доказва ненужността на всяка власт и господство. За да успее да се опази, властта постоянно втълпява на хората, че анархия значи хаос. Докато всъщност няма нещо в света по-добре организирано от самоорганизиралия се народ. •

A.

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *