Животът в емиграция

печат

По повод статията „Емиграция или революция“ от март 2014 г.

борбата трябва да се води на местна почва до социалната революция

Можем ли да решим социалните и икономическите си проблеми като общество (заедно), а не поотделно (индивидуално)? Това е много трудна задача днес. Световната атрактивна мания или по-право хроническа болест за емигриране е изкуствено насадена в главите на хората от загиващото в агония капиталистическо общество, от неговите държавници-терористи и елит. За разлика от нас, те знаят точно какво правят. „Разделяй и владей“ – този най-мръсен девиз е унищожение на всичко социално в името на долара. Успяват да баламосват хората и особено младежите към индивидуални завоевания по широкия свят.

Там обаче никак не е рай божи – напротив, от личен опит мога да потвърдя, че е мъртва бездушна пустиня на безкраен робски труд, за малко повече смрадливи долари, и – ако се лишиш от елементарни нужди – за схлупена къщурка, преди да заминеш в небитието. Това са думи на стар емигрант – изгнаник, а не гурбетчия, избягал през 1951 г. да се спасява от болшевишкия „рай“.

Какво значи „емигрант“? За мен днешният младеж, който си фантазира и живее с празни илюзии да емигрира и търси лично щастие вън от родния си край, фамилия и приятели, не е никак на прав път. Моралната загуба на онова мило, което ни прави самите нас, е много по-голяма от малко по-добрите финансови придобивки в самотното чуждо общество. На съвсем чужди традиции, език, култура, нрави, на които емигрантът остава чужд цял живот, спохождан постоянно от… носталгията по родния край.

Неговите рожби още като бебета са възпитавани и изграждани във всичко чуждо, без жалкият емигрант да може да се намеси, което накрая го прави донейде чужд и на собствените си деца.

С една дума, нийде няма по-добро място от родния край, така е било и така ще бъде. Общата организирана борба за по-добър и сносен живот трябва да се води на местна почва до идването на социалната революция.

Приятел от Гърция миналия ден ми разказа накратко една малка много популярна историйка на гръцки емигрант в богатата Америка. Това се случило, когато Гърция се намираше в много тежко положение след войната, нейде около 1950 година. Време, когато в Гърция, подобно на България след 1989 г., всичко живо търсеше начин да емигрира. Около 2 милиона гърци напуснаха родния си край да търсят богат живот. Почнало да се говори, че в Америка по пътищата намираш купища „долари“. Нашият нов емигрант пристигнал в Чикаго и, не щеш ли, още в първия ден, вървейки по улицата, забелязал пачка долари. „Колко е вярно! – казал си – Още е много рано да почна да събирам пари, има време и за това първо ще си отпочина“. Хвърлил доларите пак на пътя и си заминал, „ни лук ял ни лук мирисал“. Започнали да се нижат дни на безработица и непоносим глад. След време разбрал първо глупостта си, а после и късмета си. Накрая опитал американската емигрантска попара на седемдневен, по 12-16 часа робски труд, спечелил нужните долари за обратен път и си заминал да споделя мизерията и глада със своите близки.

Да, братя и сестри, животът вън от роден край е монотонен, мрачен и тежко поносим, живот на кръгъл сирак, милеещ за изгубеното, към което да принадлежи. •

Златко Златков

Нова Зеландия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *